Краят на превратаджийския съд в Турция

Краят на превратаджийския съд в Турция

Положителният вот на референдума в Турция означава възможност за съставяне на нова по-демократична конституция. А при отрицателен вот има вероятност за унищожаване на тази възможност.

Преди референдума за частични промени в турската конституция на 12 септември излезе книгата “Краят на превратаджийския съд” на Осман Джан, който се появи на дневния ред на обществото с демократичните си изяви през последните няколко години. В книгата, която е с подзаглавие “От военен към народен съд” става дума за структурата на турската съдебна система и нейните последици, чиито идеологически основи са положени през 1930-те години, а след преврата на 27 май 1960 година се институционализира на ниво конституция. В книгата се отбелязва: “Авторът на тези редове е убеден, че думата вече не принадлежи на тях и, че времето на “господарите” е свършило.”

Осман Джан е от новото поколение представители на съдебната власт. Освен качеството му на научен работник и доцент, той притежава и бюрократичен опит. От 2002 г. насам работи като докладчик в Конституционния съд. Джан е съпредседател на създадената през 2009 г. “Съюз на съдиите и прокурорите за демокрация и свобода”.

В Турция след 1945 г. не се промени нито системата, нито идеологията. Напротив практиките между 1950-60 г. бяха използвани като мотив за един тъмен преврат на 27 май 1960 г. и системата се подсигури здраво на конституционално ниво. Тази система по същия начин превърна в недосегаем съда, притежаващ манталитета отпреди 1945-а, осигури му да остане държава в държавата. Превратът през 1980 г. наслои повече пластове отгоре. Тоест това, което се анатемосва в Европа в Турция бе затвърдено още повече на конституционално ниво.

В историята на идеологическото формиране на съдебната власт важно място заемат и Съдилищата на независимостта, създадени по време на Освободителната война. Съдилищата на независимостта, които не са нищо друго освен средство за терор, бяха изградени от активните и радикални лица в меджлиса. Тези съдилища, които удавиха Турция в терор само се зовяха “съдилища”. Съдилища, които първо обесваха, а после издаваха присъда… Ясно се вижда, че в Съдилищата на независимостта “съда” няма връзка със “съдебния процес”. Но сме длъжни да видим, че Съдилищата на независимостта са само началото, че създадената от тях традиция се изправи насреща ни по време на съдебните процеси след преврата на 27 май 1960 г.

“Ергенекон” – дело,

в което боговете са ударени

Съдилищата за тежки наказания със специални правомощия (СТНСП) са отделен етап в започналия процес за нанасяне на удар върху боговете вътре в армията, дори върху някои богове в съдебната система. Сега когато се твърди, че СТНСП трябва да се отмени, задържанията не трябва да стават произволно, наум с право идват следните въпроси: тепърва ли се сетихте за нормалните, съвременните, универсалните, правните ценности? Къде бяха референциите ви по-рано? Вие бяхте суверенните на 100-годишното извънредно положение, следователно на антидемократичните политически процеси. Вие криминализирахте милиони хора чрез тези съдилища и ги отчуждихте.

Какво искаха съдиите и прокурорите

от превратаджиите?

Когато се погледне на политическата идеология и образуването на структурата в Турция се вижда, че армията и съда са действали заедно, че когато едната институция оставя една задача, тя се поема от другата. През 1980 г. се осъществява военен преврат и веднага след това висшите съдии посещават извършителите му. Те потвърждават съпричастността си към тях с думите: “Готови сме да изпълняваме вашите заповеди.” Отгоре на всичко хората, които вършат това са членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Разказва се също как група висши съдии посетили генералите, извършили преврата. Генералите, които чакали с нетърпение и били в напрежение дали може да срещнат отрицателна реакция, след като приели съдиите си позволили да ги попитат: “Какво можем да направим за вас?” Отговорът, който получават е напълно успокояващ: “Колата, която се движи между държавните жилища и съда е много стара, дали не може да се смени с нова?”

Положителният вот дава възможност

за нова конституция

Въпреки че има недостатъци политическите играчи, за които няма заплаха от закриване с промените и не ги грози опасност от изтласкване извън политиката по идеологически причини, по-лесно ще дадат отговор на потребността от “нова конституция”. С други думи, положителният вот на референдума означава възможност за съставяне на нова конституция. А при отрицателен вот има вероятност за унищожаване на тази възможност.

Каква е тази паника?

Екрем Думанлъ

1Най-важната точка в дневния ред на Турция е референдумът, който ще се проведе на 12 септември. Защото някои сили, които не са признати за законни от народа, истината и правото виждат референдума като въпрос на живот и смърт и се опитват да направят всичко възможно, за да предизвикат скандали.

Онези, които трябва да са доволни от повишаването нивото на демокрацията с оглед на тяхната длъжност, търсят нови изходни пътища, а понякога прегръщат обратни сценарии, които ще повлияят на народа. Онези, които открай време се наслаждават на бюрократична опека например, упорито не желаят да обсъждат пакета от промени в конституцията, който ще се гласува на референдума.

За съжаление нито политиците успяват напълно да се концентрират върху пакета от реформи, нито медиите. Впрочем премиера Реджеп Таййип Ердоган казва много неща за промените в конституцията на всеки митинг, в който участва, но окото на медиите не е насочено към такива конкретни теми. Те упорито чакат стесняването на хоризонта в политическите спорове. Може би смятат, че спорните теми са по-привлекателни за читателя и зрителя. Затова не се знае много какво носят със себе си промените в конституцията. А всъщност протича един процес, който е по-различен от този на редовните парламентарни избори. Не само партиите, но и медиите не успяват да наложат правилен подход към културата на референдум. Когато държат пулса на площадите медиите действат така, сякаш отразяват парламентарни избори. Но референдумът и парламентарните избори са два напълно различни процеса…

Има и хора, които разглеждат въпроса, изпадайки в паника, като си казват: “Уви, системата на суверенитет се изплъзва от ръце!” и заговорничат. Например онези, които крещят, викайки: “Завладяват държавата!”, като се крият зад една пълна с противоречия книга, от една страна, подклаждат един илюзорен страх, а от друга, искат да затвърдят своя незаконен суверенитет. Опитват се да създадат нова атмосфера, като изнасят на преден план човека когото до вчера ругаеха. Каква е целта? За кратко време да се окаже влияние върху референдума, гарантиране продължителността на утвърдения ред и статуквото. Защото заключителния извод на дебелата колкото тухла книга води до същото заключение, което Висшия съд на съдиите и прокурорите дъвче месеци наред. Висшия съд на съдиите и прокурорите не можа да се отчете за собствените си срамове. Но упорито преследва дела, които надхвърлят правомощията му - да се сменят всички прокурори и съдии по дела като “Ергенекон”, “Чук”, Ерзурумското дело, делото за престъпления с неизвестен извършител да се гледа повърхностно, делото относно убийството на Хрант Динк да се приеме за нещо тривиално, повече да не се разследва. Али Булач е прав, това е пълна операция. Опит за обръщане в обратна посока на делото “Ергенекон”. Това е толкова очевидно! Оръжията, експлозивите, документите с плановете за преврат и др., иззети по време на делото “Ергенекон” се изпускат от очи.

06 September 2010,Monday

"Заман" / Портал Турция