Проблемът с компенсациите на тракийските бежанци е решен недвусмислено с договора за приятелство между двете страни от 1925 г. !
14.02.2010
Посланик Мехмет Гюджюк
Снимка: Посолство на Турция
Н. Пр. г-н Мехмет Тугрул Гюджюк е роден през 1955 г. в Анкара. Завършва политология в Босфорския университет през 1978 г. Заемал е различни постове в дипломатическите представителства на Турция във Вашингтон, Берлин, Бон, Москва и Саудитска Арабия. Бил е началник на отдела за връзки с ЕС в Министерството на външните работи на Турция и зам. главен директор на главна дирекция „Общи и двустранни икономически отношения“. От 12 януари 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България. Женен, с две деца.
- Турция е едва на 18-о място по чуждестранни инвестиции в страната ни. Какви според Вас са пречките пред турските инвеститори в България?
- Според данни на БНБ за 2008 г. в областта на инвестициите кумулативният сбор на турските инвестиции в България е на стойност 356 млн. евро, а инвестициите като цяло за 2008 г. са в размер на 7 млн. евро. Според тази статистика Турция се нарежда на 18-о място сред чуждите инвеститори в България, без да бъде включен турският капитал, идващ от трети страни. На практика турските инвестиции са приблизително 3 пъти повече от официално обявената статистика. Предполага се, че размерът на инвестициите заедно с тези, постъпващи от трети страни, е около 1 млрд. евро. Така например към настоящия момент инвестициите от 480 млн. долара на „Шишеджам“, една от най-големите фирми производители в България, не се отчита като турска инвестиция поради факта, че капиталът й е трансфериран от трета страна.
С оглед привличане на повече чужди капитали смятам, че би било полезно България да обърне внимание на подобряването на бизнес средата за чуждите инвестиции, както и осигуряване на повече прозрачност. В допълнение към това мога да кажа, че турските бизнесмени и инвеститори в България се сблъскват с два основни проблема. Първият са усложнените бюрократични процедури при издаване на входни визи и разрешителни за пребиваване в България на турските бизнесмени и инвеститори, имайки предвид основния принцип в бизнеса и търговията за осигуряване на свободно движение.
Вторият проблем са трудностите, които срещат турските строителни предприемачи при временното наемане от Турция на квалифициран и технически персонал, необходим за реализиране на съответните проекти. Улесняването на тези процедури ще помогне на изпълнителите да спазват договорените срокове, което от своя страна е важно за срочното приключване на обекти от голямо значение за България.
- В строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ в момента участва турската компания CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm като правоприемник на „Джейлан холдинг“. Има ли интерес друг турски инвеститор да участва в проекта, макар че CCG води преговори с австрийския консорциум EVN-Alpine?
- По силата на подписаното през 1998 г. междудържавно енергийно и инфраструктурно споразумение турският „Джейлан холдинг” пое изпълнението на каскада „Горна Арда”. В хода на реализиране на проекта обаче възникнаха усложнения, заради които „Джейлан” заведе арбитражен иск срещу Националната енергийна компания. С идването на новото правителство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма определи консорциума EVN-Alpine за партньор в проекта и започна преговори за прехвърляне на дела на „Джейлан” към този консорциум. В хода на преговорите турският холдинг замрази арбитражния си иск. В случай че процесът приключи по очаквания начин, EVN-Alpine ще отговаря за проекта, както и за това кои подизпълнители ще бъдат наети и каква дейност ще извършват.
- За България е много важно максимално бързо да бъдат изградени газовите връзки със съседни страни. В какви срокове според Вас е възможно да потече природен газ за нас? Може ли страната ни да получава втечнен природен газ през LNG терминала „Мармара Ереглиси”?
- Сигурността на енергийните доставки е от основно значение за всички страни в региона. В началото на 2009 г. газовата криза показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция като съседна страна не остана безразлична към нуждите на България. Въпросът за природния газ има потенциал за сътрудничество между България и Турция. В момента се обсъждат възможностите за експлоатация на западния газопровод България - Турция, като се предвижда доставките да бъдат насочени от терминала за LNG в Мармара Ереглиси към България. По време на посещението на премиера Борисов в Турция на 29-30 януари 2010 г. бе подписан меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между двете страни. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще бъде възможно и газоподаването от Турция към България. В тази връзка наред с газопровода „Набуко” се обсъжда и включването на България в проекта TGI на газопровода Турция-Гърция-Италия.
С цел създаването на нови алтернативи за доставка на газ за България компетентните органи на двете страни следва да обсъдят по-конкретно доставката на втечнен газ от LNG терминала „Мармара Ереглиси”. По време на посещението на премиера Борисов в Анкара бе подписан и меморандум между „Боташ” и Булгаргаз, което е навременна стъпка за разнообразяването на доставките на природен газ за България.
- Има ли Турция интерес да внася електроенергия от България, както бе преди 2003 г.?
- Пазарът на електроенергия в Турция е либерализиран и в голяма степен се управлява от частния сектор. По тази причина понякога има електроенергия в излишък. В зависимост от цената и пазарните условия частният сектор може да прояви интерес към внос на електроенергия от България.
- Турската страна има ли изготвено предложение за строителството на язовир „Тунджа”?
- Ежегодните наводнения на тракийската територия причиняват щети в целия регион. Понастоящем някои райони в Одрин са наводнени поради покачване на водите на река Тунджа. Щетите са не само икономически, а имат и хуманитарно измерение. От известно време въпросът за изграждане на язовир „Тунджа“ е на дневен ред, като през 2007 г. турската страна направи предложение за споразумение по този въпрос. Язовир „Тунджа“, макар че не е много мащабен проект, ще играе важна роля за предотвратяване на бедствията и загубите и ще допринесе за развитието на трансграничното сътрудничество, както и за икономиката в региона. Очакваме в бъдеще да има по-добри условия за неговото изграждане.
- Напоследък доста шум се вдигна около въпроса с компенсациите на тракийските бежанци. На какво ниво е развитието на този въпрос и кога според Вас може да бъде разрешен той, след като има подписано споразумение от 1925 г.? Обвързва ли Турция този въпрос с решаването на други сходни проблеми като обезщетението на турските изселници от България например?
- Точка „В” от Протокола към Договора за приятелство между Царство България и Република Турция, подписан в Анкара на 18 октомври 1925 г., гласи: „Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Османската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.” Тя е в сила и обвързва и двете страни. По този начин с Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
Турската страна се съгласи въпросът за имотите да бъде обсъден от създадената в края на 2008 г. Смесена турско-българска комисия при следните условия:
- обсъждане на въпроси без тези, намерили решение в рамките на двустранните задължения според Ангорския договор от 1925 г.;
- обсъждане на въпроси извън периода 1912-1925 г., разгледан в договора;
- освен исканията на българската страна за решаване на имотните въпроси, породени от двустранните преселвания, да се постави и въпросът за социалните права на турските изселници от България за периода, в който са работили и внасяли осигуровки в България.
Първото заседание на Смесената турско-българска комисия се проведе на 18 май 2009 г. в Анкара, очакваме българската страна да предложи място и дата за провеждането на второто заседание по поставените въпроси.
- Как ще коментирате резултатите от визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара? Каква е Вашата оценка за двустранните отношения след идването на новото българско правителство на власт?
- Визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара бе много полезна с оглед установяване на директен контакт между премиерите на двете страни, както и между новото българско правителство и правителството на Турция. Посещението на премиера Борисов бе полезно и за утвърждаване на общата ни политическа воля за развитие на приятелството и сътрудничеството между двете страни, както и за укрепване на двустранните отношения, които през последните 20 години се развиват във всички области. По време на посещението се наблегна на необходимостта от бъдещото развитие на отношенията и сътрудничеството в областта на енергетиката и икономиката, което е от полза и за двете страни. Между министерствата на енергетиката и съответните институции на двете страни бяха подписани два меморандума за сътрудничество в областта на енергетиката, които са от съществено значение за регионалното енергийно сътрудничество и са гарант за имащото критична роля за функционирането на икономиката и енергетиката разнообразяване и сигурност на енергийните доставки за България - една от най-засегнатите страни в региона по време на последната газова криза. Двете страни потвърдиха общата си визия за процеса на интегриране в евроатлантическите структури, необходимостта от активно сътрудничество за осигуряване на благоденствие, развитието на демокрацията и установяването на климат на обществена толерантност в Югоизточна Европа. Сътрудничеството между двете страни съюзници несъмнено ще има значителен принос за регионалната стабилност на Балканите. Посещението укрепи политическия диалог между двете страни и допринесе за създаването на условия за развитие на сътрудничеството в бъдеще.
Интервюто взе Галина Белева
вестник класа / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар