Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

728x90

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

вторник, 19 май 2009 г.

Съвременна турска поезия

Превод: Хюсеин Мевсим

Джахит Съткъ Таранджъ
(1920 - 1956)

Да не ме познават погрешно

Градината ми е от дървета и цветя.
От камък е съграден домът ми.
Обичам - както майка и сестра -
дърветата, камъните и цветята.

Имам спомени -
и горчиви, и сладки - за всички тях...

Но преди това дърво да стане кипарис,
преди на камъка да бъде издялан
надписът ми надгробен,
преди това цвете да се поднесе
на могилата ми като венец -
да бяхте им разказали за мен, птици...

Да не ме познават погрешно...

Наследство

Бил съм щял да умра - и какво от това?!

Каквото стане,
на осиротелите ми вещи ще стане...
Как ти се струва, би ли се намерил добряк,
който писмата ми да върне?
А книгите ми, а тетрадката със стихове?
Горко им, ако попаднат в ръцете на бакалин.
Кой знае кой ще лежи на този миндер,
чии сънища ще покрива юрганът...
На чужд гръб няма така фино да седят -
по поръчка са шити сакото и пардесюто ми...
Обувките ми не са за всеки крак.
Само ако аз я завържа стои красиво тази вратовръзка,
а шапката - никой не може така да я носи...

Нали ви казвам, каквото стане,
на осиротелите ми вещи ще стане.

Орхан Вели Канък
(1914 - 1950)

Дървото ми

Не бих те обичал толкова,
ако в махалата ни имаше и други,
освен теб...

Пък и ти ако знаеше да играеш
на ролки с нас -
щях още повече да те обикна...

Красавецо мой!
Когато изсъхнеш,
дано и ние да сме се преместили
в друга махала...

Мелих Джевдет Андай
(1915 - 2003)

Подреден свят

Хвала на този подреден свят...

Зима и лято, пролет и есен,
нощ и ден са подред...
Корените на дърветата са долу,
на всички дървета корените им са долу.
Челата на планините са горе,
на всички планини челата им са горе.
На хората умът им е в главата,
на всички хора умът им е в главата.
Петте пръста са точно по местата си.
Палец, показалец, среден, безимен, кутре...
Да речем, кутрето да вземе
да се придвижи към средния -
нима е възможно...
Или една акация,
да мушне главата си в пръстта
и да тръгне на разходка:
"Здравей, Кестене! Привет, Борчо!"
"Добре си ни дошла! Коя си, откъде си?"
Може ли думичка да се отрони
от корена на нашата акация?!

Едно шумолене ще се понесе с вятъра:
"Коренът й стърчи навън, коренът и навън..."
Или да вземе някоя грамадна планина,
опазил Бог, да се преобърне...

Хвала на този подреден свят...

Мъртвите са долу,
а живите - горе...

Блазе ми, блазе...

Бюлент Еджевит
(1925 - 2006)

Ненужен епос

юнаци двама излязоха на мегдана
единият от запад от изток другият
по-безстрашен бе първият
вторият по-храбър и от него

и двамата с оръжие в пояса
на единият ръката бе по-бърза
другият с по-схватлива и от него

и застанаха един срещу друг
единият реагира по-рано
вторият по-рано и от него

първом падна единият
а другият по-преди и от него

и докато се питахме
кой издъхна и кой остана жив
тъй като и двамата победиха
и бидоха победени

след тях нито приятели
нито врагове останаха
а само пустият мегдан
и този епос ненужен

Аттила Илхан
(1925 - 2005)

какви жени обичах впрочем нямаше ги
заедно с есента си обличаха дъжда
ако мъничко ги погалвах като че се вдетиняваха
ако ги оставях от страх очите им се смъгляваха
какви жени видях впрочем нямаше ги
такава обич не е изпитвал никой
не мислете че ме забравиха
понякога все още им долитат писмата
не бяха действителни а една надежда
изтъркана песен или може би стар стих
какви жени обичах впрочем нямаше ги
в самотността ми ме прихващаха за ръката
изтръпвам от далечните им шепоти
като че бяха облак в небесата
къде изчезнаха сега кой ги знай
какви жени обичах впрочем нямаше ги
такава любов не е изпитвал никой

Гювен Туран
(1943)

Тишината на един град

Въобще ли не е слизала
в този разкошен град на мрамора,
чиято околна зеленина,
равнина и море
е видяла отвисоко...
Защо е дошла и кацнала
в този див и пуст,
задушен от гората
планински кът?
Въобще ли нищо не се знае
за жената,
дошла отдалеч, от една пустиня,
Галилея ли беше?
И кои са били около нея,
поне един от тях ли
не е слязъл долу
за покупки?
Как може този пристанищен град
да остане толкова безучастен
към една жена,
оттеглила се в планината,
и към хората около нея...
При това жена,
за божия майка смятана?

Превод: Хюсеин Мевсим

ХЮСЕИН МЕВСИМ

Хюсеин Мевсим е роден на 07. VII.1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейството на тютюноработници. Средно гимназиално образование завършва в Момчилград, а висше - българска филология - в ПУ “Паисий Хилендарски”.
От края на 1991 година се установява да живее в Истанбул, където започва да се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката “Открехнат прозорец”. През 2002-ра защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор в Института за социални науки към Анкарския университет. Понастоящем е асистент в Катедрата по български език и литература на Факултета по език, история и география към същия университет и работи над докторат на тема “Българската литература в Истанбул - Истанбул в българската литература”.
Занимава се с преводи от български, турски и руски език.

Послание на скалата

От гордата самота -
не ща и спомен...

По дяволите и вярната сянка
по целия ми ръст -

клюнът му не побира семе...

... за да се превърна

в благодатна пръст...

•••

Вятърът така и не прие
поканата ми
за топъл и уютен подслон...

Открехнатият прозорец
сякаш е капан за него...

Каква вярност към крайпътния клон...

•••

Отсрещните долини
десет пъти ни предупредиха...

А ловецът гръмна само веднъж.

•••

Звездите останаха
без една -

(стръмна е
небесната бездна).

Но от това
не стана по-тъмно...

•••

От солените целувки на вълните
горчат устните на брега...

Такава обич ми обещай сега...

•••

Паркът се дави в жълтото море...

Кой сламка спасителна ще му подхвърли -

птиците имат гнезда и на юг,
дълбоко в корите са червеите...

Навярно един старец
Ще се притече с бастуна си...
•••

И все така -
зелена и стипчива -

остани на времето в клона...
Даже, когато в късния залез
дойда с устни да те набера...

Узрелият плод
гние на пазара...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2