Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

неделя, 2 август 2009 г.

Църквата "Св. Богородица" е строена със съкровището на Емин Ага !

Църквата "Св. Богородица" е строена със съкровището на Емин Ага !

©
Хасковлията трудно може да бъде открит по телефона, но всеки ден може да бъде засечен по улиците на града с неизменната си чанта, пълна с вестници и книги Снимки от автора и личен архив
Източник: Али Исхан ИЗЗЕТ, Интервю от Милена СТОЕВА
Публикувано: 02.08.2009
Широкоскроен, с огромно чувство за хумор и самоирония, инакомислещ, неизкушен от политика човек. Така най-кратко може да се опише писателят-фолклорист, литератор и бивш преподавател Али Исхан Иззет. Коренякът хасковлия, археолог по професия, от време оно пресъздава турски и български народни приказки. Броди из региона, събира и преразказва легенди, предания и приказки. Автор е на 10 книги, повечето от които са за прочутите герои Настрадин Ходжа и Хитър Петър.

Наситени с ведра мъдрост и финес, анекдотите карат
©
Писателят-фолклорист (с цветят на преден план) с учителите в село Ангел Войвода през 1998 г.
човек да се смее от сърце. Завършил история и български език, както и археология в Софийския университет, 67-годишният Али Иззет споделя, че не се интересува от археология и никога не е упражнявал тясната си специалност. 30 години работи като учител. Преподавал е по руски, турски, френски, история. Автор е на публикации в местни вестници. Колекционира интересни исторически факти от региона, както и легенди, свързани с околните села. Интересува се от книги, изкуство, опера, театър.

Не пуши и не пие, няма книжка за кола и се придвижва с автобус, с коли на приятели, но по-често на автостоп. Семеен, с двама сина.

Да откриеш хасковския фолклорист по телефон, е по-скоро кауза-пердутта. Затова пък срещата с него е гарантирана, след една-две обиколки по центъра на Хасково, зеленчуковия пазар или автогарата. Човек може да го срещне на най-неочакваните и невероятни места по всяко време на денонощието. Винаги с неизменната голяма чанта в ръка.

- Г-н Иззет, трудно откриваем сте по
жицата, затова пък лесно ви намерих на улицата. Защо във века на глобалните комуникации не ползвате мобилен телефон?


-Нямам джиесем, децата ми дадоха един, но не мога да се оправя с копчетата. Това не е за мен. Сума ти книги съм написал, с един телефон не мога да се справя. Не ме бива в ръцете. Един пирон в къщи не съм заковал. Големият ми син върши тази работа. И компютър не ползвам. Почти не гледам телевизия и радио също не слушам. Оставам пред малкия екран, когато дават стари филми, опери или оперети. Обожавам и цирка. Не пропускам нито едно представление в Хасково, Балкански ми е личен приятел. Докато бях студент в София, почти не излизах от музикалния театър. В Хасково пък имаше три кина. И излизаме от едното, влизаме в другото. Сега обаче нямаме кино.

- Откога се занимавате с фолклор и приказки?

- Откакто се помня. Имах навик, докато бях учител в Боян Ботево, да карам децата да разпитват родителите си за разни приказки и аз ги записвах. Събрах в отделен сборник приказките за Настрадин Ходжа.

- Влияят ли се един от друг българският и турският фолклор?

-О, да влияят се взаимно. Например приказката "Тримата братя и златната ябълка" я има в турския и българския фолклор. С някакви разлики разбира се. Тя е международна приказка. Изобщо фолклорът на балканските народи се влияе един от друг.

- Коя е най-интересната легенда за региона, която знаете?

-Сещам се за тази в село Големанци, свързана със султан Атидже. Бащата на Мехмед завоевателя, казва се Мурад втори, на връщане от Варна, където побеждава Владислав Варненчик през 1444 г., минал с войската си през Големанци. В гората край селото видял един овчар на име Малкоч.

Стадото му било без кучета, пазачи. Мурад се
зачудил и го попитал как може така овцете да бъдат пуснати без кучета. Овчарят му отвърнал: "Може, те не са недисциплинирани като войската на Мурад", без да съзнава, че пред него стои самият Мурад. Така Мурад харесва овчаря и стават приятели. Кани го на гости в Одрин, където го посреща царски. Предлага му сестра си Хатидже за жена. И в нейна чест построил хамама в Големанци.

- Разкажете защо всички са треперили от страх пред легендарния Емин Ага, за който е известно, че е опожарил не едно селище в България , а е пощадил Хасково, където хората са го посрещали с хляб и сол?

-Емин Ага наистина е бил пладнешки разбойник. Вярно е, че хората в Хасково са го посрещали с хляб и сол, като истински победител. Сараите му в Хасково са били на язовир "Клокотница" между селата Клокотница и Гарваново. Имал е конак и в с. Войводово, където са били и войските му. От там е била и любимата му жена Гергана.

Имал е още къща в самия град на улица "Малтепе", както и на сегашната улица "Г. С. Бенковски", където е Гурковата къща. Не знам защо са я нарекли така, тъй като ген. Гурко е нощувал само една вечер там, а на Емин Ага е била дълго време конак. В района на старата ритуална зала и до Гурковата къща са живеели най-заможните българи-чорбаджии. Там е бил и конакът на Емин.

Известно е, че Султанът трудно се е справял с непокорния Емин Ага и за да го озапти малко, го назначава за аянин, или областен управител на Хасково. Затова той е покровителствал хасковлии - посрещнали са го с почести, докато в други селища хората са треперили от ужас и са бягали, щом чуели, че влиза в града им. А и любимата му жена е била от този край.

Емин Ага е облагородил много град Хасково по онова време.
Той е построил часовниковата кула пред хотел "Аида". Подчертавам, че настоящата часовникова кула не е онази същата от времето на Емин Ага. Построената от него кула е стояла до 1918 г, когато братя Арнаудови са я разрушили, защото заради нея е влизала вода в дюкяните им. Родът Арнаудови е известен в Хасково, наследниците им и сега се занимават с търговия на сладки изделия до зеленчуковия пазар.

Емин Ага е направил улиците на целия град с калдаръми. В парка срещу драматичния театър имаше една сграда на хор "Родна песен". Това беше джамията с огледалата, пак вдигната от Емин. Тогава са били кърджалииски времена, имало е размирици в Турция. В същото време се появява един друг разбойник - Осман Пазвантоглу във Видин. Султанът най-напред ударил него. Обсадил и наказал Пазвантоглу.

След около 5-6 години, или през 1813 г насочва своите войски
към Хасково и обсажда града. Емин Ага по това време имал хазнедар или пазител на съкровищата. Това е бил Христодул Шишманов, името му е изписано на паметника на възрожденците до Младежкия дом. Той не е бил разбойник, цивилен е бил и не участвал в набезите. Работата му е била да пази съкровищата. Като видял, че на Емин Ага му се клатят краката, отишъл в съкровищницата, напълнил една волска кола със жълтици и ги заровил на Кенана, след което побягнал към Асеновград.

Опълчението на Емин от близо 2000 души българи, турци, арнаути, всите разбойници е било разбито от войската на Султана. Самият той е окован във вериги и три дни го държат на площада под звуците на глашатайските барабани, които огласяват, че най-големият разбойник е заловен. Отведен е в Истанбул, където публично са му насекли главата. Като дочул това, Христодул се връща от Асеновград, изкопава заровеното злато и се отдава на богоугодни дела. Той е дал част от парите за построяването на църквата в Хасково "Света Богородица", за училища също. Христодул има роднина тук, но няма да кажа кой.

- Е, кажете, този роднина само може да се гордее, че е наследник на славен човек.

-Александър Милушев, директорът на читалище "Заря", той ми е приятел.

- Съкровището на Емин Ага още се търси от иманяри край Гарваново, има ли данни къде все пак е заровено?

-Нищо не се знае за него. Може и в Гарваново да е. Свързвам това село с друго интересно мое преживяване.
През 60-те години на миналия век, когато бях още млад учител в Боян Ботево, колега от село Гарваново ни покани на събор. Извика ме директорът ни тогава Щерю Щерев от Козлец и ми каза да се приготвя и да изчакаме някаква кола, която да ни вземе. Изневиделица, за наш късмет се появи едно такси - тогава такива екстри бяха рядкост. Тръгнахме. Минавайки през Въгларово, Дяката - наш колега предложи да спрем и да вземем бай Тодю.

Много добър цигулар и певец бил, хем свирел, хем пеел. Взехме и него. Посрещнаха ни домакините, влязохме в една стая, а на масата - едно цяло печено агне. Край софрата седят почти натаралянкани Сусамският поп и неговият прислужник Стайко, все се движеха заедно. Почна веселбата и по едно време бай Тодю започна да пее да свири на цигулката "Кацнал бръмбър на трънка".

По едно време спря. Стана Сусамският поп - той беше колоритна личност и заповяда на бай Стайко да стане и да запее, а на бай Тодю да свири. Стайко пее, ама грачи като гарван. Попът се ядоса, взе цигулката от бай Тодю и заудря с нея здраво по главата Стайко. Крещеше му "Така ли се пее, бе?". Удря, удря, ама цигулката не се счупи.

- Настрадин Ходжа е любим ваш герой. Срещали ли сте в ежедневие подобни на него хора, оприличавате ли някого на Настрадин Ходжа, както и на Хитър Петър като манталитет, народопсихология?

-Точно на Хитър Петър ми прилича един човек от Горски Извор, забравих му името сега, но той събира народни приказки, носии от онова време. Като Настрадин Ходжа пък се държи един учител от Момчилград, Мюмюн ходжа се казва, остроумен човек е.

През 1993 година издадох първата си книга за Настрадин ходжа с помощта на Иван Жеглов, той ми помогна. 1996 година бе обявена от ЮНЕСКО за година на Настрадин Ходжа, тогава в Турция издадох книгата "Приказки, разказвани в България", после излезе книгата ми "Турски вълшебни приказки", характерни само за Турция, преведени вече на български. Те са само вълшебни - не са за животни и не са битови. После събирах от старите хора по селата в България народни приказки и излезе книгата "Неземна красавица" и т.н. Имам издадени вече 10 книги.

- Като казахте неземна красавица, коя е вашата неземна красавица в живота?

-Жена ми, тя е акушерка, но вече пенсионерка. Ожених се късно - на 38 години. Нямах време за жени, занимавах се с книги, писане, четене. И случайно се срещнахме с моята жена и се взехме. Имаме двама сина, големия завърши икономика в Пловдив и там работи, малкият е малко болен. Иначе съм кореняк хасковлия, по майчина линия. Баща ми е от Одрин, дошъл е с брат си в Харманли, когато са били по на 20 години. Тогава на панаира в Хасково една вещица ги запознала с мама.

- Вещица?

-Жена, която намирала на младите моми мъж за семейство, задомявала ги.

- Преди демокрацията, хубавите книги се намираха трудно, вие как си набавяхте западна литература?

-Още като студент купувах книги от антикварната книжарница, където чакахме бабички да донасет нещо от библиотеките си. Купувах книги, прочитах ги и после ги препродавах на димитровградския пазар. Бяхме заедно с Дамян Яков, който сега има издателство за приказки.

- Али, написали сте и сте издали стотици приказки. Каква е поуката от тези произведения в крайна сметка?


-Правдата винаги побеждава кривдата. Това е.

- Твърдите това дори от позицията на съвремито?

-Да, ще дойде време и всичко ще се оправи.

- Какво имате предвид, какво е това "всичко"?

-Хората ще станат по-добри. Сега са алчни за пари.

- Как смятате, дали сме загубили духовните ценности?

-Някои са прекъснали всяка духовна връзка, други не са. Обаче всичко ще се оправи. Трябва да съхраним духовното.
Никога не е късно лошият човек да стане добър.
За това разказвам в приказката си "Злата жена", която изгонили няколко поредни съпрузи, но се намерил един хубавец, който й взел страха и станала хрисима и добра.

- Съвременната жена има ли страх от съпруга си и отдава ли му необходимото уважение?

-Нямат никакъв страх, много лоши жени има. Но има и свестни.

- Със съпругата ви сте пенсионери. Стига ли ви пенсията, как се справяте?

-Е, и от книгите изпада някои процент, преживяваме някак.

- Били сте преподавател, имате наблюдения и върху сегашните младежи, могат ли да четат и пишат правилно?

-Много трудно се справят. Според мен пречи най-вече интернет. Да се получават наготово знания не е на хубаво. Още древните римляни са казали: "Думите отлитат, написаното остава". Трябва и по училищата да се ограничи
този интернет. Тези компютърни зали са навсякъде. Затова излизат неграмотни децата. Не четат книги и литература, не посещават театър, ограничени са.

- Само интернет ли е виновен за ниското качество на образование? Факт е, че децата в сегрегираните училища не получават необходимите качествени знания и дори не могат да говорят на български. Мислите ли, че учителите в такива училища, а и не само там не са достатъчно мотивирани да преподават на необходимото ниво или и те самите не са достатъчно подготвени?

- Безспорно учителите трябва много да се стараят и да отделят специални грижи за децата в смесените училища. Трябва да грабнат вниманието на възпитаниците си като им дават да четат повече лесни текстове и интересни приказки и да им се обяснява по-продължително и внимателно. Качеството на обучение се постига с обич към децата. Изумих се, когато наскоро срещнах един мой приятел с внука му, който е третокласник и попитах момчето, ей така на майтап колко прави девет по девет и той не знаеше. Започна да търси калкулатор по джобовете, и за да го извади от ситуацията, с голяма доза укор към внук си, дядо му отговори вместо него. Тогава с моя приятел, с когото навремето седяхме на един чин, отбелязахме, че нашият учител Здравко Попов си е бил много на мястото.

Но интернет трябва да се ползва само за справочник и към това трябва да се стремят и децата и учителите им и родителите им.
Разбира се, трудът на учителите трябва да е много добре заплатен, за да имат стимул и желание да си вършат работата. Тези заплати, които получават сега, със сигурност са ниски.

- Вие като деца с какво се занимавахте, като е нямало интернет? По-весело ли бе вашето детство?

- Като бяхме малки четяхме много книги. Събирахме се в къщата на едно приятелче КироКелебека. Аз имах "Приключенията на тримата скаути", "Тарзан" и други и ги разменяхме. Давах интересни книги и на прочутия дисководещ Петко Балъка. Дадох му веднъж и "Приказки от 1001 нощ". Той толкова се впечатлил, че веднъж аз го викам да играем скамбалови, а той увил върху себе си едни чаршави, прави се на халиф, взел хурката и ме посреща с думите: "О, халифе, заповядай в моите покои!".

После Петко Балъка започна да чете любовни романи, които му давах. И като прочете книгата "40 пъти женен" Петко остави литературата и се отдаде на музиката, нали си е меломан. Той, Армандо и Бирол първи имаха ролкови магнетофони. Такива дървени, помните ли ги чешките "Тесла". После Балъка стана покровител на женските сърца и 40 пъти се ожени (смее се). Аз пък продължавах да чета книги.

- Не сте ли ходил по тогавашните дискотеки и барове, Петко Балъка не ви ли е води с него?

- А, водили са ме веднъж-два пъти още като студент. Ходил съм и в София и в Хасково. Не танцувахме, защото имаше вариететна програма от заведението, някакви жени танцуваха.

- Обичате киното, гледали си много филми на големия екран. Но сега в Хасково няма нито едно кино, но и преди това нямаше кой знае какъв интерес към него. Едно цяло поколение не е влизало в кино и не е ли ощетено в този смисъл?

-Трябва да има кино в града! Децата в днешно време не са влизали в кино и ако нямат тази възможност за в бъдеще, ще загубят. Разликата да гледаш един филм по телевизията или в киносалон е огромна. Като покрай Бизнесцентъра винаги се сещам, че преди доста години там се намираше кино "Септември", преди това се казваше "Одеон" и все ми навяват хубави стари спомени.

Същото се отнася и за кино "Заря", което беше на мястото на доскорошното "Парадизо". После се появиха кино "Аида" и кино "Клокотница", които не можаха да изпълнят докрай мисията си, защото се появи мощен конкурент - телевизията. Да ходиш на кино представлява сладост. Още не мога да си обясня защо в Стара Загора, в Карлово и Димитровград има кина, а в Хасково няма? Културните ведомства и институции в града трябва сериозно да обърнат внимание на този. Много се радвам и се гордея, че Драматичният театър "Иван Димов" в Хасково е вече възстановен и допълва културните нужди на населението.

Едно време се възхищавахме на филмите, които гледахме и влизахме на 2 прожекции едно след друго. Жалко е, че голяма част от днешното младо поколение не знае кой е Чарли Чаплин. Но пък затова отлично познават американските филми, които не са добри. Телевизията трябва да прави подбор на филмите, които пуска.

Къде са старите филми с Гари Купър, младият шериф, няма ги филмите за дивия Запад, в които играеше невероятният Пал Яво. Ами "Златото на Макена" с Омар Шариф, даваха го в "Аида", страхотна продукция!В тези филми правдата винаги побеждаваше кривдата. Имаше хубави съветски (руски) филми-приказки като "По заповед на щуката", "Каменното цвете", "Тахир Зухра" и т.н. А в сегашните филми кой с кого се бие - не се знае.

- Но киното не е едниственият проблем, хората боледуват... Какво да променим в системата, за да са по-здрави?


- Трябва да се учим от опита напредналите държави от Европейския съюз.
Здравеопазването не е на ниво, трябва да се извърши някаква
реформа. Абе, ще се оправи всичко. Но трябва време. На никого не търся вина. Не съм такъв човек.

- Али, винаги с вас носите кожена чанта за документи, независимо дали на пазар, дали на панаир в Одрин или просто на кафе. Какво има в нея?

- Навик от едно време, още от студентството. Сменил съм може би над 50 чанти. Тази ми е от един мой роднина, който ми я даде преди да почине. Затова е малко стара. Нося листи и химикал, като чуя приказка, винаги да мога да я запиша. Вестниците си нося в нея, всеки ден взимам по два хасковски ежедневника и един централен. Повече вестници чета, телевизия не гледам. Вестниците са си направо
болест, и там отиват парите - всеки ден отделям по два лева за вестници.

Аз се ядосвам, че понякога ми искат вестниците, за да ги четат. Обаче ги отпращам да си купят. За какво да им ги давам. Викам им хайде, вървете си купете ей къде е будката, нали затова пишат журналистите, хляба с това си изкарват.
Какво ще стане, ако няколко души прехвърлят един и същи вестник. От това се дразня. Понякога дори не ми остава време да ги чета, но ги складирам. Също и книги разни нося в куфара си, снимки и такива неща.

- Преди няколко години, на празника Хадърлез в Одрин съм виждала, че съдържанието на чантата ви е разнообразено от хлебчета, халва и други лакомства, много ценен куфар...

-Бях си купил тогава за ядене. Вълшебна чанта, върши много работа.

- Всеки ден сте навън по улиците на Хасково, кой ли не ви е виждал заедно със сина ви, вие ли се грижите за семейството си, вие ли пазарувате?

- Купувам за вкъщи разни работи, виждам познати. Приятелите малко останаха, някои не са вече между живите., други се занимават с какви ли не неща, животът ги е подкарал. Никой не се интересува вече от култура.

Като седнат, само за пари и за жени говорят.
Истинско приятелство в днешно време трудно съществува, трябва да се случи просто човек. Дребнави и лоши станаха хората. Много голяма завист има. Аз пък на никой не завиждам, човек с широка душа съм. И като няма с кого да си говоря за култура, с книгите лягам, с книгите ставам. Жена ми много се ядосва от това.

- Защо, може би се чувства пренебрегната заради книгите?


- Не, не за това. Тя не обича да чете, гледа само телевизия. Аз пък се ядосвам, че имам страшно много книги, а пък не съм чел всичко, нямам физическата възможност. Сега ще издам книга с народни приказки, събрани от българските села и преразказани от мен. Тя се казва "Смелият стрелец". Ако намеря пари, ще издам и тази книга.

- Освен книгите, интересувате ли се от друго, например от политика?

-Никога не съм членувал в партия, нито по време на тоталитаризма, нито сега. Не са ми предлагали даже, защото са ме смятали за чудак.

- Симпатизирате ли на някоя партия или политик?


-На никого не симпатизирам. Политиката стои далеч от мен. Не ме интересува изобщо. Но не мразя политиците.

- Дори и хората, предизвикали възродителния процес?

- Абе, лоша работа беше това, но такава е била политиката тогава. Пострадаха доста хора. И семейството ми изкара девет месеца в Турция, после се върнахме в България.
Нямахме проблем с имота, не беше разграбен, вероятно защото е в центъра на Хасково. Не съм злопаметен, минало е вече. Историята не може да се върне. Трябва да се обичаме различните етноси. Имам много приятели българи, работя с българи, разбираме се.

- Винаги се усмихвате, нищо ли не ви дразни в ежедневието, има ли някой който ви ядосва, не поплювате ли на ум, когато ви пристигне сметката за ток примерно?

- Нищо не ме ядосва и никога не псувам, дори на ум. Няма полза от това.

Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2