Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

вторник, 29 декември 2009 г.

Bulgar halkı Türkçe yayın konusunda ikiye bölündü ! / Българската общественост е разделена по въпроса за новините на турски език !

Bulgar halkı Türkçe yayın konusunda ikiye bölündü !

2009

Ülkenin ulusal televizyonda Türkçe bir haber bültenine kaynak sağlayıp sağlamaması konusunda fikirler dolaşıyor.

Southeast European Times için Balkanblog'dan derleme -- 09

photo

Bulgar aşırı milliyetçi Ataka partisi lideri Volen Siderov. [Getty Images]

Başbakan Boyko Borisov, lideri olduğu GERB partisinin aşırı milliyetçi Ataka partisinin Bulgar Ulusal Televizyonu'ndaki (BUT) Türkçe haber bültenini kaldırma kampanyasını onaylayacağını duyurarak isyana yol açtı.

Ataka beş yıldır, BUT'nin 2000 yılından beri yayınlanan 10 dakikalık Türkçe günlük haber bülteninin kaldırılması için bastırıyor. Parti, referandum için gereken 48 milletvekili imzasını topladı.

Girişim yaygın bir tartışmaya yol açtı ve halk bu konuda ikiye bölünmüş görünüyor.

Devlet Ayrımcılığa Koruma Komisyonu Kemal Eyüp, düzenlenecek bir referandumun Bulgar toplumunu ikiye bölüp etnik ilişkileri test edeceğini söyledi.

Bulgaristan'ın nüfusunun yaklaşık %10'unu oluşturan Türkler ülkedeki en büyük azınlık grubu.

Sosyalist muhalefet milletvekilleri, 10 milyon avroya mal olacak referandumun gereksiz olduğu görüşünde. Milletvekilleri, ülkenin bunun yerine acil ekonomik sorunlara eğilmesi gerektiğini savunuyorlar.

Sağ görüşlü Demokratik Güçler Birliği (UDF) gibi diğerleriyse, referanduma Belene'de ikinci bir nükleer enerji santrali kurma planları hakkında ilgisiz bir soru eklemek istiyor.

Bu arada konu uluslararası camianın da ilgisini çekiyor. Türkiye Başbakanı Recep Tayyip Erdoğan Borisov'u açıklama yapmaya çağırırken, Liberal İttifakı ve Avrupa için Demokratlar konuyu gelecek yıl Avrupa Parlamentosu'nda tartışmaya açma konusunda diretiyorlar.

Borisov, "Konunun Bulgar Müslümanlara karşı veya onlar tarafından istismar edilmesini istemiyoruz. Bu yüzden de meseleyi referandum yoluyla çözme fikrini destekliyoruz, zira en demokratik yöntem bu," dedi.

Fakat blogcuların çoğu buna inanmıyor.

Gazeteci İvan Bedrov bunun bir hoşgörü meselesi olduğunu savunuyor. Bedrov yazısında, "Çoğunluk tarafından beğenilmese de, doğru çözümleri başlatmak siyasilerin sorumluluğudur ... Sonucu bildikleri için vergiler lehinde veya aleyhinde referandum yapmazlar." görüşünü ileri sürüyor. Ayrıca, prensipte "BUT vergi mükelleflerinin parasını kullanıyor ve Bulgaristan'daki Türkler de vergi veriyor."

Birçok kişinin görüşünü dile getiren Димитър, "Sorun Türkçe'nin resmi dil olup olmadığı. Değil! Nokta," diyor. Yazar, buna dayanarak "Haberleri yayınlamaları gereken özel televizyon kanalları olduğunu, ulusal televizyonda bunun olmayacağını" savunuyor.


Tanınmış Bulgar aydın Edvin Sugarev, ulusal televizyonda kullanılan başka bir dili öne sürerek buna karşı çıkıyor. Sugarev, "İşaret dili resmi mi? Değilse, neden işaret dilinde haberler veriliyor? Yanıt belli - "sadece bu şekilde temel bir insan hakkı, bilgilendirilme hakkı korunabilir" diyor.

Sugarev konunun özünü anlatmak amacıyla, "Macaristan'da toplam 10.000 Bulgar var, fakat ulusal azınlık statüsüne sahipler ve Macar hükümetinden gelen parayla Bulgarca bir dergi çıkarıyorlar," diyor.

Dian Lane de aynı fikirde olmasına karşın önemli bir soru yöneltiyor: "Bulgaristan'daki her etnik grup yayınlarla temsil edilmek isterse ne olacak, talepleri yerine getirilecek mi?

Eski milletvekili Borislav Cekov'a göre, Bulgaristan imzalamış olduğu uluslararası anlaşmalara karşı gelme riskine giriyor. Fakat Cekov, siyasilerin bir anlaşma yaptıklarını ileri sürüyor: "Hükümetin referanduma destek vermesi karşılığında Ataka da hükümetin İnternet ve telefon haberleşmelerini serbestçe dinleme ve kamuoyunun ilgisini etkili bir krizle mücadele politikasının olmamasından uzaklaştırma amaçlı skandal projesine destek verecek."

Bu içerik SETimes.com için hazırlanmıştır.

Портал Турция

>>>

Българската общественост е разделена по въпроса за новините на турски език !

2009

Мненията се разделят по въпроса дали държавата трябва да финансира новините на турски език по националната телевизия.

От Balkanblogs за Southeast European Times –- 09

photo

Волен Сидеров, лидер на българската ултранационалистическа партия "Атака". [Гети Имиджис]

Премиерът Бойко Борисов обяви, че неговата партия ГЕРБ ще подкрепи кампанията на ултранационалистическата партия "Атака" за сваляне от ефир на новините на турски език по Българската национална телевизия (БНТ), предизвикващи недоволството на гражданите.

От пет години "Атака" се опитва да спре десетминутния ежедневен новинарски бюлетин на турски език, който се излъчвана по БНТ от 2000 г. Партията успя да събере необходимите за внасяне на искане за референдум 48 депутатски подписа.

Инициативата предизвика широк дебат и обществото явно е разделено по въпроса.

Председателят на Държавната комисия за защита от дискриминация Кемал Еюп заяви, че референдумът ще раздели българското общество и ще постави на изпитание етническите отношения.

Турците съставляват приблизително 10 % от населението на България, което ги превръща в най-голямата малцинствена група.

Според депутатите от опозиционната Социалистическа партия референдумът, който може да струва до 10 млн. евро, е излишен. Те твърдят, че вместо това страната трябва да се съсредоточи върху належащите икономически въпроси.

Други, като десният Съюз на демократичните сили (СДС), искат към референдума да бъде добавен друг, несвързан с темата въпрос, за плановете за изграждане на втора атомна електроцентрала в Белене.

Междувременно проблемът привлича международно внимание. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган поиска обяснение от Борисов, а Алиансът на либералите и демократите за Европа настоява въпросът да бъде внесен за разискване в Европейския парламент през следващата година.

"Не искаме въпросът да се използва срещу българските мюсюлмани или от тях. Затова подкрепям идеята за решаването на проблема с референдум, тъй като това е най-демократичният начин", заяви Борисов.

Повечето блогери не приемат това обяснение.

Журналистът Ivan Bedrov смята, че това е въпрос на толерантност. "Отговорността на политиците е да взимат правилните решения, дори и те да не се харесват на мнозинството. …Никога няма да свикат референдум за и против данъците, защото знаят резултата", пише той. Освен това по принцип "БНТ харчи пари на данъкоплатците. Турците в България също са данъкоплатци."

Обединявайки мнението на мнозина, Димитър твърди, че въпросът е "дали турският е официален език. Не е! Точка." Обосновавайки се с този факт, той смята, че "има много частни телевизии, по които да ги пускат, но не и по държавната."

Известният български литератор Edvin Sugarev опонира, посочвайки друг език, който се използва по националната телевизия. "Езикът на глухонемите официален език ли е? Ако не е, тогава защо се предават новини, съпровождани с неговите знаци?" Отговорът е очевиден – защото само така може да бъде спазено едно от човешките права на глухонемите – правото да бъдат информирани."

За да бъде още по-убедителен, Сугарев добавя "В Унгария има всичко на всичко десетина хиляди българи, но това не им пречи да имат статут на национално малцинство и да издават списание на български език с пари от унгарската държава."

Dian Lane е съгласна, но задава фундаментален въпрос: "А ако всеки етнос в България поиска да има представителство в ефира, дали исканията им ще бъдат удовлетворени?"

Според бившия член на парламента Borislav Cekov България рискува да наруши подписани от нея международни споразумения. Политиците обаче са сключили сделка, смята той. "В замяна на подкрепата на правителството за референдума Атака да подкрепи скандалния проект на кабинета за безконтролно следене на интернет и телефонните комуникации ... и ще отклони общественото внимание от липсата на ефикасна антикризисна политика."

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com

Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2