2009
Турската армия приветства възхода на „коренното население” !
Екип на Ориент.Бг
Редица експерти отбелязват, че турската държава се намира в качествено нов етап от своя държавнообразуващ процес. Изследователят от арабския портал „Ислам онлайн” Ифтикар Бандари счита, че за пръв път в историята на държавата може да се каже, че властта е излязла от юмрука на армията. През годините военната институция постепенно отстъпваше от позициите си, но едва преди броени седмици тя даде доказателства за искреното си сътрудничество с властите, съгласявайки се да предаде живите участници в превратите на граждански съд.
За пръв път преди няколко дни началникът на Генералния щаб Елкер Башбуг заяви официално, че армията ще се противопостави на всякакви опити за държавен преврат. Генералът декларира, че „ онези военни, които планират подобни действия не заслужават званието, което носят, както и да служат под знамената на армията.” Променените взаимоотношения правителство-армия в Турция се изразяват в приемането от страна военните на гласувания закон за съдене на замесените във военния преврат през 1980 г. от граждански съд, както и на всички военнослужещи, които имат подобни намерения. Подобно положение противоречи на уставите, които задължават военните да бъдат изправяни единствено пред военен съд, но не и пред граждански.
До подобно необичайно положение се стигна, след като беше разкрит и огласен пред медиите документ на определени военни кръгове, които са планирали организирането на преврат срещу правителството на Ердоган „чрез нетрадиционни средства”. В същото време ръководството на Генералния щаб, в това число и генерал Башбуг, категорично отрече да е в течение на подобни действия.
В светлината на тези събития известният турски политически анализатор Ибрахим Акбаба дава следното интервю пред арабския портал „Ислам онлайн”:
Въпрос: След като стана ясно, че съществува документ, доказващ намеренията на определени военни среди да свалят правителството на Ердоган, последното успя да прокара през парламента закон, който изправя пред граждански съд организаторите на преврата от 1980 г. както и всички бъдещи заговорници. Армията не се възпротиви на тези действия. Какво означава това?
Ибрахим Акбаба: Това означава, че Турция навлиза в решаващ етап от своето развитие. Тя сваля военния мундир, който беше надянала преди десетилетия. Страната облича граждански дрехи. Правителството на Ердоган обеща да реализира радикалните демократични реформи и най-вече да премахне прегръдката на армията върху турския политически живот.
За пръв път правителството прокара проектозакон, по силата на който провинилите се военнослужещи са поставени под гражданска юрисдикция. Подобно положение бе немислимо преди десетилетия дори за офицерите от резерва. Преди три години подобен опит беше направен по отношение на пенсионираните военни. Те обаче се разбунтуваха и поискаха това да става единствено с писмено разрешение на началника на Генералния щаб. Логично е най-висшият военен в страната да не издаде нито веднъж подобен документ през този период. Сега вече нещата коренно се промениха. Армейският институт няма отношение към съдебното производство, насочено срещу който и да е турски военнослужещ, уличен в участие в преврат.
Въпрос: Какви са Вашите аргументи, че приемането на този закон означава, че армията в действителност се е отказала от намесата във вътрешнополитическите дела на страната?
И.А: Партията на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт чрез демократични избори, въпреки нежеланието на армейския институт. Когато миналия вторник началникът на Генералния щаб заяви на заседанието на Съвета за национална сигурност, че „армията няма намерение да извършва преврат и няма да позволи на никой да го направи”, трябва да му се вярва. Това, до голяма степен, е доказателство за промяна в позицията му към правителството.
Въпрос: Каква е причината за подобна промяна?
И.А: Подобна трансформация не дойде от нищото. Множество вътрешни и може би външни обстоятелства накараха армията да промени погледа си към властта. Сред тях са:
- Доверието, което си изгради армията към правителството, след като дълго време виждаше в него генератор на антисветски настроения и прикрит фактор за премахването на турската секуларна държава. Толкова години ПСР е на власт, а принципите на светската демокрация останаха непроменени.
- Военните се убедиха, че по време на седемте години на управление на Ердоган се промени вътрешният и външният имидж на Турция. Самият военен институт се възползва от него. Правителството разви военнопромишления комплекс до такава степен, че турската армия стана една от десетте най-силни армии в света.
- Армията наблюдава подкрепата на населението за правителството на Ердоган, особено след постигнатите големи икономически успехи. Става въпрос за привличането на огромни чуждестранни инвестиции и ускореното развитие на националната промишленост. Военните се убедиха в истинското желание на властите за постигането на национално единство, промени се дискурсът на правителството към малцинствата, а именно гърците, евреите и арменците. В същото време се разшири мястото и влиянието на „коренното население” в държавата. Всеки опит за преврат срещу подобна власт ще бъде посрещнат с гняв и недоволство от народа.
- Постигането на консенсус между правителството и армията по отношение на кюрдските бунтовници (Кюрдската работническа партия) и най-вече на желанието да бъде осуетен кюрдско-американския план за създаването на т.нар. „държава Кюрдистан”. Последният предвижда въпросната държава да стане продължение на „Велик Израел” в Близкия Изток.
Въпрос: Какво разбирате под „разширяване на мястото на "коренното население” през епохата Ердоган"?
И.А: От началото на 40-те години на ХХ век в Турция управляваше малобройна елитарна група, която установи позиции в политиката и армията. Ние, турците, знаем, че тези хора не са кореняци-турци. Те са наследници от второ и трето поколение на имигранти-евреи, които са приели исляма. Други пък са изселници от Югославия, България и други страни. Този кадрови дисбаланс започна да се променя през последните 20 години с идването на Тургут Йозал на власт. Процесът се разшири и задълбочи по време на управлението на Реджеб Ердоган. Огромното мнозинство от членовете на правителството вече са от „коренното население” на Турция, т.е. етнически турци, които са живели в страната от най-стари времена.
Сега тези етнически турци взеха в свои ръце икономиката на страната и вече започнаха да я управляват. В тази светлина се появи Съюзът на независимите бизнесмени и индустриалци. Болшинството от членовете на тази професионална структура са религиозни хора. Те се възползваха от своите връзки и контакти в чужбина, най-вече с арабските страни, и привлякоха чужди капитали. Създадоха нови работни места, което помогна на турската икономика да преодолее световната икономическа криза. Преди години нашите бизнесмени изповядваха западни виждания и ориентираха своите контакти и инвестиции единствено към Запада. Сега индустриалците, принадлежащи към „коренното население”, се откриха за Изтока, Русия и Африка. По този начин се разнообразиха източниците на инвестиции в Турция.
Армията подкрепя процеса на засилване на мястото на турската народност и се радва на разширяването на тежестта на "коренното население" в политиката и икономиката на страната. Все пак, в светлината на тази призма борбата между правителството и отделните институции продължава. Долавя се търкането между отделните структури в държавата, чиито членове са предимно със стари турски корени и такива, чиито редове са попълнени от хора, дошли от вън. (Очевидно има предвид „вътрешните” и „външните” турци, за които говори по-горе - бел.ред.)
Въпрос: Счита се, че външните фактори също са допринесли за намаляването на напрежението между светската армия и правителството на Ердоган. Какво е Вашето мнение?
И.А: Знаем, че всички военни преврати в Турция, в това число и този през 1980 г., който създаде настоящата конституция, са реализирани в сътрудничеството с американското военно ведомство. Шефовете на Пентагона открито декларираха, че директно са помогнали на превратаджиите. През последните години обаче забелязваме, че самата американска външна политика се промени. Вашингтон показва добро сътрудничество с правителството на Ердоган. Той разбра, че е в негова полза да работи с правителството, а не с военните. Американците следват тази политика, особено след като се убедиха в изключителната роля, която играе Ердоган в сближаването на позициите между Запада и ислямския свят, между Израел и арабския свят чрез посредничеството между еврейската държава, Сирия и палестинците.
Всички тези обстоятелства до голяма степен принудиха армията да сътрудничи на правителството. Военните се убедиха във вътрешния потенциал на настоящия кабинет, за разлика от предишните, които много силно зависеха от външните фактори.
Въпрос: Говорите за изключителната роля, която играе „коренното население” в развитието на местната икономика, след като то я ориентира към Изтока с цел привличането на инвестиции. В тази светлина, как виждате бъдещето на отношенията между Турция и арабския свят?
И.А: До съвсем скоро външната политика на Турция почиваше върху принципа, че арабите са врагове на турците. Същото важеше и за по-голямата част от Европа и останалия свят. Този теоретичен фундамент беше изработен от англичаните и прилаган от младотурците, които създадоха съвременната турска република. Той пречеше на всякакво сближаване с арабския свят.
ориентбг.инфо/Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар