Ще се самоубие ли Кенан Еврен?

2009

Ще се самоубие ли Кенан Еврен?

Екип на Ориент.Бг

Изненадващо в началото на тази седмица председателят на турската Народнорепубликанска партия (НРП) Денис Байкал официално поиска да бъде премахнат член 15 от конституцията, който забранява на прокуратурата за преследва авторите на преврата през 1980 г. Опозиционният лидер очаква ясен отговор от правителството по този въпрос. Най-вероятно този акт на Байкал е част от нестихващата битка между управляващи и управлявани в съседна Турция.

В разговор с представители на два от най-влиятелните местни вестника, „Миллиет” и „Хюрриет”, водачът на превратаджиите и държавен глава на Турция през периода 1980-1989 г. генерал Кенан Еврен заяви, че той по-скоро ще се самоубие, отколкото да понесе това унижение, ако се стигне до съдебен процес срещу него. 92-годишният висш военен се оправдава, че тогавашният Генерален щаб не е желаел да се стигне до тези действия, а просто обстоятелствата са го принудили. Пред журналистите Еврен отбелязва: „За онези, които искат да ме преследват, бих желал да им припомня факта, че тогава по 20-25 души на ден бяха убивани в страната. Автобус от град Карс не можеше да мине през град Ерзурум, а такъв от Ерзурум – през град Тунчели. Полицията беше безсилна в няколко региона. Дали ние организирахме преврат, без да има реална причина за това?” Генералът допълва, че военните са предупредили правителството за обстановката. Според него военните са изчакали повече от осем месеца, но не е имало реакция.

В своя защита Еврен заявява, че според турските военни разпоредби нискостоящите военни могат да не изпълняват заповедите на своите началници, ако те са незаконосъобразни. Съгласно нормативите, действащи в турската армия, ако личният състав на военна част се подчини на незаконосъобразна заповед, то той също трябва да бъде подведен под отговорност. Генералът от резерва твърди, че всички офицери от турската армия са се включили в преврата и тогава всички те трябва да понесат последствията от деянията си. Еврен директно се обръща към инициаторите на въпросния демарш: „Защо не преследвате всички тях?”

Към своята защитна пледоария Кенан Еврен добавя също така и факта, че конституцията от 1982 г. е приета с 92% одобрение. Той иска член 15-ти, който му гарантира недосегаемост, също да бъде отменен с референдум. Генералът декларира: „Отидете и попитайте хората дали искат да бъде съден Еврен паша. Пред лицето на моята нация аз обещавам, че няма да допусна този проблем да бъде решаван в съдилищата. В противен случай, аз ще се самоубия.”

В Турция всяка конституционна поправка изисква съгласието на 376 депутати. Ако предложението получи между 330 и 366 гласа в парламента, то се подлага на референдум. Все пак, за да бъде допуснато въобще за разглеждане подобна инициатива е необходима подкрепата на 150 народни представители. В такъв случай, депутатите от НРП трябва да получат съгласието на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) или на другите опозиционни партии.

Експерти припомнят, че съгласно турския наказателен кодекс всеки, който възпрепятства парламента да извършва своите задължения или наруши конституцията се наказва с доживотен затвор. Давността на престъплението, извършено от Кенан Еврен и превратаджийската група, свалили законното правителство на 12 септември 1980 г., е 30 години. По този начин наказателното преследване срещу авторите на преврата от 1980 г. трябва да бъде осъществено до 15 месеца. В противен случай те стават недосегаеми.

От петимата ръководители на превратаджиите само трима са живи. Министър-председателят Реджеб Ердоган определи демарша на Байкал като „шега”, което означава че НРП няма да получи подкрепата на ПСР. Вестник „Газетепорт” припомня и факта, че малко преди да встъпи в длъжността президент на Република Турция през 2007 г. Абдула Гюл е поканил Еврен в двореца Чинкая. В същото време настоящият държавен глава може да бъде възприет като една от жертвите на преврата. Той е арестуван в деня на насилственото превземане на властта от заговорниците и държан в ареста един ден.

Името на Кенан Еврен се свързва с репресиите срещу политическите и гражданските активисти в Турция през 80-те години на миналия век. Въпреки че афишира привързаността си към заветите на Ататюрк, когато взима властта той установява правила на живот, които противоречат на принципите на създателя на съвременна Турция. Еврен носи моралната отговорност за множество убийства и репресии над демократично мислещи хора. По повод тези репресии, той остава в аналите с известната си фраза, отговаряйки на журналистически въпрос за екзекуцията на 17-годишния Ердал Ерен: „ Трябва ли да ги храним, вместо да ги избесим?”

Очевидно съвестта на генерала от резерва не е чиста, тъй като са разкрити два опита за покушение срещу него след оттеглянето му от властта на 9 ноември 1989 г. След смъртта на Бюлент Еджевит той изразява съжаление за арестите на политическите активисти след преврата, но не признава собствената си вина за убийствата. По време на следствието срещу превратаджиите от групата „Ергенекон” се чуват гласове и за изправянето на Еврен пред съда.

Кенан Еврен е един от флагманите на турския генералитет в противопоставянето „капитализъм – комунизъм” по време на Студената война. В края на 60-те години на миналия век той е ръководител от турска страна на операцията “Gladio”, проект за организирането на антикомунистическа съпротива в случай, че войските на Варшавския договор нападнат страните-членки на НАТО. Според широко разпространен слух в Турция, Еврен и съратниците му били наричани "нашите момчета" в главната квартира на американското ЦРУ след преврата.

Генерал Еврен се свързва и с бурните години на „възродителния процес” в България. Той беше „партньор” на Тодор Живков и изработваше реакцията на Турция спрямо действията на българските власти. Не случайно, генералът се оттегли от власт само един ден преди отстраняването на Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП.

ориентбг.инфо/Портал Турция