До турски Кипър – поглед от двете страни на границата
29 Април 2009
Пристигнах на остров Кипър през нощта с полет от Истанбул до Лефкоса (турския град на границата с Никозия). През прозореца на самолета видях светлините на малкия град и един голям светещ турски флаг, разположен в планината в покрайнините.
Първата ми среща с кипърски турци беше изненадваща. В самолета се запознах с висок и едър мъж – Мерт Карабеча, плувец и треньор, записал рекорд на “Гинес” за издърпване на кораб с тежест 5 992 тона на разстояние от 1.5 метра близо до пристанището на крайбрежния град Кирения (в признатата само от Турция Турска република Северен Кипър-KKTC). Той ми разказа, че е бил преподавател в Близкоизточния университет в Лефкоса, а сега е само треньор на плувен отбор. На летището се оказа, че всички местни хора го познават. Заедно с него преминахме като ВИП гости отстрани на граничния контрол и успях бързо да си взема багажа.
Отседнахме в турския град Лефкоса, който също е малък и с ниски къщи. Преди турската окупация той е бил част от гръцката Никозия. Сега между двата града има граница – за гражданите на Европейския съюз това не е проблем, но турците не могат да преминат в гръцката част на Кипър, освен ако нямат виза. За един ден отидохме да се разходим в Никозия. Разликата между турската и гръцката част е огромна. Около 50 метра разделят почти два свята – от едната страна има малки, скромни и схлупени улици, по които се разхождат предимно турци, а от другата страна джунгла от кафенета, ресторанти и поток от хора – предимно гърци и туристи. В Никозия се срещат и ниски, и високи сгради – бизнес центрове и жилищни сгради. Но и от двете страни срещнахме много англичани. И в двете части на острова цените са високи, макар че гърците са с по-висок стандарт от турците. Когато преминаваш турската граница, не ти бият печат в паспорта, а подпечатват отделно листче с надпис “Турска република Северен Кипър” и го пъхат между страниците. В него попълваш имената си, номер на паспорта и националността си. В Лефкоса има много малки магазини и сергии на улицата, и много магазини за златни бижута.
Кирения (Гирне на турски) е курорт на северния бряг на турски Кипър. Там улиците и къщите са малки – някои леко порутени, други прясно боядисани и подновени, между тях се крият кафенета и ресторанти. Не видях много чужденци, а повечето туристи бяха англичани. Запознах се и с българи, които работят там – продавач, сервитьор, млада двойка, които си търсеха нова работа. “Трудно се живее тук, защото квартирата и храната са скъпи. Изкарват се добри пари, но и много от тях отиват за ежедневни разходи”, казва младият мъж, който е дошъл заедно с приятелката си. Минавайки по крайбрежния кей, стигнах до древна крепост, която е построена от елините. През вековете тя е била разрушавана и достроявана от различни народи – араби, венецианци, британци, както и рицарите-тамплиери. Нощем тя е осветена и гледката на крепостта и морето е направо омагьосваща.
Два дни по-късно се видях отново с рекордьора на “Гинес” Мерт – този път в Кирения, където останахме за едно денонощие, за да разгледаме града. Той дойде с колата си и ни откара обратно в Лефкоса. Турчинът беше любезен и усмихнат през цялото време. Ето какво пише за него в интернет страницата на “CNNTurk”: “Кипърският турчин Мерт Карабеча подобри световен рекорд и ще бъде записан в книгата на Гинес след като успя да издърпа кораба “Аднан Мендерес” с тежест 5 992 тона на метър и половина разстояние на 13 септември 2008 г.” Корабът е бил с 800 пътника, а плувецът е свалил 7.5 кг за 3 минути, докато е дърпал плавателния съд, съобщава “CNNTurk”.
Заминах за Лефкоса, за да участвам в “Агора” – общо събрание на AEGEE – Асоциация на обединените европейски студенти - което се състоя в Близкоизточния университет до Лефкоса. Организацията е открита и даде глас на всеки, който иска да дебатира. Турски Кипър ме смая с огромния си университет. Кампусът беше колкото Студентското градче в Дървеница. Автобуси возеха безплатно между университета и града. В него се намират общежития, факултети, библиотека, плувен басейн, футболно и баскетболно игрище, кафенета и столове.
На конференцията присъстваха около 300 студенти от Турция, Германия, Холандия, Полша, Унгария, Словакия, Хърватска, Испания, Италия, Сърбия, Финландия, Естония, Русия, Азербайджан. Всички ние бяхме настанени в общежитие на университета. Разбрахме, че вътре в това градче е забранено да се пие алкохол, дори и бира. Няколко холандци-участници в нашата конференция бяха седнали на една градинка да пият бира, но благодарение на организаторите нямаше санкции и проблеми за тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар