Демонстрации и жертви/ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ,Румяна Узунова от бившата радио "Свободна Европа"

Демонстрации и жертви

Според думите на Мустафа Юмеров - председател на Демократичната лига, казани на 7 август 1989 година пред Свободна Европа, демонстрациите започват по решение на Лигата.

Мустафа Юмероглу: 19 юли, гр. Бурса. Мустафа Юмероглу се обажда. Искам да кажа някои думи за положението в България. Положението продължава да е напрегнато - от информациите, които получаваме. Бруталното отношение на комунистическата власт към турското население не познава никакви граници. Беззаконието, репресиите, тормозът, терорът продължават. Изглежда, че няма и да спрат в близките дни. За да държат под контрол положението, те прибягват също към репресивни мерки към невинното, съвсем беззащитно население. Информациите, които получаваме от различни хора, които пристигат тука: започнал е един процес - обратно вземане на паспортите. Паспортите, които са били дадени, за да напуснат страната. Била въведена и купонна система за хляба. Тези, които не са работили и не излизали за работа, остават гладни. Не им се дава купон за хляб. А тези, които тръгват за чужбина с туристическите паспорти - за Турция или за други страни с дни - до пет, шест, седем, осем дена, оставят ги да чакат на дълги опашки, където им се давало хляб за 6 лева. Един хляб за 6 лв.! А имало и случаи, тука, донесла... им хляб, който струва 40 лева.

Р. Узунова: 40 лева?!

М. Юмероглу: Да, един хляб - 40 лева! Особено на Върбишки проход, всички хранителни продукти за хората, които чакали там на опашки със своя багаж и цели семейства, всички цени били завишени до главозамайване. А хората, които не искали да работят поради едни или други причини, били насилствено изкарвани от къщите им от милиционерските сили и войскови поделения, а тези, които така или иначе под един или друг предлог, изразявали своя протест, били подлагани на тормоз – психически… духовен, и физически тормоз. Особено тия явления са били масови в Добруджанския край и в Кърджалийски окръг. На нивите, където хората насилствено били изкарвани за да работят, над тях стояли войски /определени войски/ или милиционери. Бил въведен и строг режим за движение. Било забранено движението на хора от един окръг в друг окръг, от едно населено място в друго населено място. Фактически е въведено извънредно положение - неофициално обаче, необявено. А на тези, които искат да напуснат страната, не им давали транспортни средства, превозни средства, за да извозят своя багаж. Те, явно, хората напущат страната, като са изгубили всякаква надежда, че в България повече ще може да се живее под комунистическия режим. Получихме информация за нови вълнения в различни части на страната от местното турско население: на 14 – 15 юли в Асеновград, Долно Воден, в тия села местното население се е дигнало. За сега получихме информация за 14 убити. Аз успях да науча името само на един: Мехмед Сеид Ходжов от Долно Воден, Асеновградско. Лицето Али Алиев Галибов от с. Въглен, Сливенско, жестоко е бил бит в МВР Сливен и Стара Загора и намушкан на няколко места с нож. Същият пристигна в град Бурса в тежко положение. Бруталното отношение на режима срещу членовете на Демократичната лига за защита на правата на човека продължава. Властта правила всичко възможно да издири един по един членовете на организацията, за да ги репресира и изгони от страната. В с. Поточница - и там е имало вълнения. Населението поголовно било бито /понеже от същото село ние още имаме неизгонени членове на организацията, около 70 - 80 човека/. За нечовешко отношение по пътищата към тези, които са тръгнали да напущат страната: не им се е давали никакви хранителни продукти, нито мляко, нито вода, а тези хора са с малки деца, бебета, със седмици са чакали на опашките, държани под конвой. Не им се давало нито вода, нито хранителни продукти. Имало случай /…/ и смъртни случаи на малки бебета. Само това за сега мога да кажа за положението в страната. Досега, до `84а година онова, което ни крепеше към нашата националност беше един признак, който доказваше, че ние сме турци – беше единствено името.

Р. Узунова: Националност или вероизповедание?

М. Юмероглу: Първо националност. Понеже всички наши обичаи и традиции, онова, което беше… типично турско - като ценностна система … на нашето население беше почти забранено или сведено, ограничено до крайност. Естествено имаше ограничения и в религията до `84а година. Нашето население вече се хвана като удавник за сламка за името.

Р. Узунова: Каква му е връзката на името с религията? Да кажем, един, който изповядва исляма, може ли да се казва Петър или Илия?

М. Юмероглу: И друго... Естествено в световната история, поне на Балканите няма човек с българско име и да изповядва исляма. Един пример…

Р. Узунова: Ако някоя жена се ожени за човек… българка, да речем, се ожени за човек, който изповядва исляма, трябва ли да си смени името или не?

М. Юмероглу: Не.

Р. Узунова: Не е задължително?

М. Юмероглу: Не е задължително...

(19.07.1989 г., ролка № 68)

Р. Узунова: Включих, говорете.

М. Юмеров: Мустафа Юмеров, обаждам се от гр. Бурса, 7и август. Обстановката в страната продължава да е напрегната. Общо взето, под влияние на грубата сила турското население се е включило в производствения процес, но производителността на труда е била на възможно най-ниско равнище. Причините са ясни. Въпреки взетите крути мерки от органите за насилие в различните части на страната, макар и в по-малки мащаби, от време на време избухвали вълнения, които били потушавани по най-жесток начин. Селата и градовете, където живее турско население, продължавали да са под „кордон”. Движението на населението не се разрешавало в никакъв случай - нито от градовете към селата, нито пък от селата към градовете.

Р. Узунова: За кои райони става дума?

М. Юмеров: Районите, населявани с турско население - Шуменско, Разградско, Силистренско. Особено тревожно е положението в Кърджалийски окръг и в Хасковски окръг. Продължава процеса на насилствено изземване на издадените паспорти за напущане на страната. В Крумовградско, от органите на МВРто насилствено били изземвани шофьорските книжки и хората били глобявани без причина. Тези шофьорски книжки са изземвани за срок от шест месеца, за да не могат хората да напускат своите родни места и да се придвижат за покупки до най-близкия градски център. От Русе получихме информация, че е започнал процес на мобилизация на мъжете, т. нар. запас. И има хора, които са успяли да напуснат незаконно страната, за да може да се спасят от тези незаконни действия на властта – и турци, и етнически българи: към 7 - 8 семейства българи пристигнаха в Турция, които явно изразяват своето негодувание от политиката на режима в България. Въведената купонна система за основните хранителни продукти довела до върлуване на глад в Кърджалийски окръг за тези, които не работели. Започнал и процес на мобилизация на служителите, за да може да се прибере селскостопанската реколта. Но картината била трагична. Хора, които въобще не познават характера на селскостопанския труд и не са го упражнявали, започнали да берат тютюн с ножици…

Р. Узунова: А той трябва с ръце, така ли?

М. Юмеров: С ръце, да, това е сложна манипулация, трудна манипулация, не подлежи на никаква механизация. Тези, които са пожелали да напускат страната, били накарани да платят стойността на тютюна. В същото време обаче паспортите са им били иззети и били принуждавани да работят, без да им се заплаща.

Р. Узунова: Въпреки че са платили?

М. Юмеров: Да, въпреки че са платили. Много са случаите, когато вече по нелегален начин напускат страната и пристигат тука. И от тези, които по законен начин, вече законно уж - според Софийските управници - напускат страната, и от тях са изземвали парите и работили, без да им се заплаща трудът. Към тази трагична и покъртителна картина на „комунистическия рай” се прибавя особено жестокото отношение на комунистическите филантропи към турската интелигенция - особено висшистите, полувисшистите и най-вече към лекарите. Случаят „Сюлейман Ферадов”, понастоящем намиращ се в затвора в Ловеч: нормален човек бил …, въздействие се оказало с различни препарати върху неговата психика и той в момента е превърнат буквално в животно: лишен от говор, лишен от мисловен процес и не помнещ своите близки въобще, не е бил способен и да говори.

Р. Узунова: Той е лекар, така ли?

М. Юмеров: Лекар, да, Сюлейман Ферадов.

Р. Узунова: От къде е?

М. Юмеров: Сюлейман Ферадов не съм се интересувал от къде е. Ние дадохме необходимата информация на „Амнести интернешанъл”. Много е трагичен случая. От Варна пристигна лекар, който е бил подложен на електрошок и по тоя начин бил измъчван.

Р. Узунова: Как се казва?

М. Юмеров: В момента не разполагам с името му, но неговите най-близки хора дойдоха тук в Турция и от тях получихме такава информация.

Р. Узунова: Понеже един френски вестник се интересува от лекари, които са подложени на репресии - ако научите имена на лекари, кажете ми ги.

М. Юмеров: Да. Такъв случай има и в Стара Загора. На такива хора, след толкова тежки мъчения и изтезания им било забранено да напускат страната. Такива случаи не са единични - има в Кърджалийски окръг, има Шуменски окръг, отношението спрямо тях е особено жестоко. Естествено вината им е ясна: те изпълнявали своя главен човешки хуманитарен дълг, подпомагали изтезаваните хора да се лекуват и ги лекували и за това били измъчвани. Прокуждането от страната продължава – вече цифрата варира около двеста и петдесет хиляди. Това е най-тежкия случай след Втората световна война - огромни маси хора, без да имат никаква вина, естествено, да бъдат принуждавани да напускат своята родна земя. Комунистическите управници трябва да са наясно, че България е на тези, на които са родени там и ние нямаме никаква вина, че имаме етнически … турски етнически произход. Ние сме родени там и това е наша родна земя. И едно нечовешко отношение от тяхна страна надхвърли всякакви граници. Ние сега сме прокудени, откъснати от нашите родни места без никакви средства, без никакъв багаж, без никакви социални права; естествено, тука намираме се на турска земя и Турция се опитва да подпомага всячески нас и тези хора, които се изгонват от България... Сега ще съобщя: от 20 август, човекът, който е на име Сали Себакчъ, осъден на 15 години затвор, от Стара Загора наскоро прехвърлен в Бургаския затвор, от 20 август обявява безсрочна гладна стачка в знак на протест за нечовешкото отношение на затворническите власти спрямо него и заради това, че не му се разрешава да напусне страната.

Р. Узунова: А той за какво е осъден, за какво е хвърлен в затвора?

М. Юмеров: Според неговите най-близки приятели, които са тука, бил е осъден /те са били двама/ на 15 години за подпалване на църква в Бенковски, не, в Горски извор.

Р. Узунова: А това вярно ли е?

М. Юмеров: Те казват, че той лично нямал никаква вина, но чрез различни репресивни мерки и изтезания бил принуден да признае, за да може да се спаси от изтезанията. Дали това е вярно или не, не мога да кажа. Ние получихме информация, че гладните стачки, които са били започнали затворниците, те били една група от 4 -ма човека от Момчилград, намиращи се в Старозагорския затвор, Абдула Абдиев, на 10 години осъден, Изет Ахсимов – на 7 и половина години след 2 години интерниране, Халил Мехмедов - на 11 години и Исмет Исмаилов Юсуфов - тази група продължавала своята гладна стачка. Другата информация, която искам да дам е, че нашите съмишленици, които останаха в България: Вахтеп Ахмедов от село Престоя, Вааси Назипов от това село също, Вааси Мехмедов били арестувани и срещу тях се подготвял процес по чл. 273 - за подстрекаване на населението срещу властта. А в действителност - заради тези мирни демонстрации, които станаха в Шуменски окръг, около селата и градовете Каолиново, Тодор Икономово; но те просто са били участници в тези движения и нямат никаква вина. Истинските ръководители на тези демонстрации са тука, в Турция и мога да им цитирам имената: Зекри Фикриев Хасанов – той е секретар на Демократичната лига в с. Престоя и неговият помощник Адем Шакиров. Те са просто поканили от името на Демократичната лига населението да участва в мирните демонстрации - според нашето взето решение, на ръководството на Демократичната лига. Те изпълняват едно нареждане на нашата организация. В същото време дело се подготвяло и срещу Якуб Салиев Тулманов от с. Изгрев, Шуменско - за 5 дни е бил задържан в Шуменското управление на МВР на 15 юни и след това прехвърлен в ГСУ, в София, на „Развигор” - дълго време е измъчван и там бил държан около 30 дена. В момента се намирал в домашен арест и чака да излезе делото - пак като подстрекател на бунт срещу режима в София. Това са нещата, които в момента исках да съобщя на българския народ, на населението на България, за да знае истината за продължаващата ненормална обстановка в страната, вината за която носи, според нас, 100% носят Софийските управници. Ние се радваме на информацията, които получаваме от България, че всички неформални организации поддържат нашата справедлива борба. Аз съм уверен, че борбата ще продължи. Докато на българска земя режимът на Тодор Живков, неговата лична диктатура не рухне и в страната не се установят принципите на демократизацията, на либерализацията – онова, за което се борят всички български борци, патриоти, демократи. Ние сме уверени в крайната победа.

Р. Узунова: Благодаря ви, Мустафа Юмеров.

М. Юмеров: И аз ви благодаря много.

(7.08.1989 г., ролка № 231)

1; 2;

- Варненска област

- Кърджали

1;

- Асеновградско

1;

исканията

(според информацията от Айше Феттова за митинга в Шумен)

1. Възстановяване на турските имена;

2. Турските деца да учат турски в училищата;

3. Свобода на религията;

4. Да бъде позволено обрязването;

5. Погребенията да бъдат с такъв обряд, каквато вяра е изповядвал мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ;

7. Да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци /и народът бурно вика само „Единство”!/;

8. Да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не подкопават икономиката на страната;

9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъждаща мирните демонстрации;

10. Демонстрантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство;

11. Екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно;

12. Да не бъдат прекъсвани и подслушвани телефонните разговори с Турция и други страни и кореспонденцията да бъде нормална;

13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското малцинство, а не от самото правителство;

14. Всички, които се намират в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени;

15. Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЛУЧВАЩОТО СЕ

- Обръщение на български интелектуалци

- отец Димитър Амбарев

(Независимото дружество за защита правата на човека)

- Тодор Гагалов

(Подкрепа)

- Мустафа Юмеров

(Демократична лига за защита правата на човека)

- Петко Симеонов

(Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България)

- Декларация на независимото дружество за защита правата на човека

- Пламен Даракчиев

- Вероятно - министър председател на Турция

- Декларация на българи-мюсюлмани от село Климент, Шуменско

- Обръщение на група български турци

КОЙ СТОИ ЗАД ДЕМОНСТРАЦИИТЕ И ГЛАДНИТЕ СТАЧКИ?

1; 2;

Още:

РУМЯНА УЗУНОВА ОТ БИВШАТА РАДИО "СВОБОДНА ЕВРОПА"

-

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

В интервютата информация е изобилна и разнообразна. Няколкото рубрики, които предлагаме само насочват читателя.

Основното, което се налага като впечатление е една фраза от интервю: "хората напущат страната, като са изгубили всякаква надежда, че в България повече ще може да се живее под комунистическия режим".

В официалните документи има достатъчно доказателства за целенасочения натиск от властта върху българските турци.

Но я напускат и искат да я напуснат не само български турци...

- ЕКСТРАДИРАТ СЕ АКТИВИСТИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛИГА

1; 2; 3; 4; 5; 6

- ПРЕДЛАГА СЕ ЕКСКУРЗИЯ В ЧУЖБИНА НА НЕУДОБНИТЕ ЛИЦА

1;

- РАЗДАВАНЕ НА МОЛБИ-ДЕКЛАРАЦИИ НА ВСЕКИ ПОЖЕЛАЛ

1;

- ЖЕЛАНИЕ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ

1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13;

- ПАСПОРТИ, НО НЕ ЗА ВСИЧКИ

1; 2; 3; 4;

- НА ГРАНИЦАТА

1; 2;

- Турция? БЪЛГАРИЯ?

1; 2; 3; 4; 5; 6;

- производство и снабдяване по време на голямата екскурзия

1; 2; 3; 4; 5;

-

Повече тук