С Корана под мишница белгийка се венча за Ромео в Делиормана
Сали и Марлен се ожениха с преводач
Сватовете от Фландрия играха кючек на пищното тържество в Разград
Марлен и Сали вдигнаха пищна сватба в Разград
Младоженците си казаха "да" няколко пъти. За да стане брачният им обет еднакво разбираем за двата рода, той бе дублиран от специално нает лингвист на български и английски. Отделно от гражданската церемония, преминала под звуците на Менделсон, Марлен каза "да" на Сали и на турска сватба.
Решихме да направим традиционния за моята религия ритуал, най-вече заради баба и дядо. Нашето семейство - баща ми, майка ми, аз и брат ми, и леля ми живеем в Белгия. Родителите на моите родители са у дома в България. Тъгуват за нас. Исках в най-щастливия за мене ден те да почувстват уважението, което изпитвам към тях, сподели младоженецът Сали Ахмед, бакалавър по мениджмънт на Антверпенския университет.
Марлен, която завършила училище тази година и й предстои да стане студентка, се съгласила веднага. Тя и без това най-много от всичко искаше да се ожени. Това, че съм от друга вяра, изобщо не я притесни. Сама поиска да се впише в нашето семейство, като приеме всички традиции и норми на исляма, признава от името на двамата съпругът.
Марлен и Сали не крият, че любовта им е пламнала от пръв поглед. Преди 5 г. първокурсникът отишъл на рожден ден на своя приятел Валери. Там видял 15-годишната му сестричка и си загубил ума по нея. Аз съм дете на смесен брак. Баща ми се запознал с майка ми по време на командировка в Русе. Казват, че тогава в България било още комунизъм. Двамата решили да се оженят, но властта не давала разрешение. Заради любовта си майка ми избягала от България. Когато видях Сали, разбрах, че той е моят Ромео. Малко се стреснах, щом узнах, че е мюсюлманин, и три месеца не смеех да кажа на нашите. После споделих с брат си, а той съобщи на родителите ни. Баща ми прие вестта спокойно, спомня си щастливата Марлен. Сали обаче признава, че докато не чул категоричното "да" на Ерик де Вит, бил под напрежение.
След 5 г. дружба отидохме да я искаме по класическия начин. Събрахме се на вечеря двете семейства. Аз обявих желанието ни за годеж, включва се в разговора и главата на семейството Ахмед Ибрахим. 50-годишният бизнесмен е собственик на пицария в Антверпен. Белгия вече е негов втори дом. Емиграцията към Атлантическия бряг беше вторият гурбет в живота ми. Първия път пътувах принудително за Турция по времето на голямата екскурзия. Беше за кратко. Върнах се у нас, дипломирах се в Стопанската академия в Свищов. През 2000 г. реших да опитам късмета си на Запад. Три години работих всичко. После създадох собствен бизнес - Пицария "Верди". Заведението ни е в предградията на Антверпен, където живеят заможни фламандци, разказа бащата.
Когато младоженците съобщили, че искат традиционна турска сватба, Ахмед се трогнал. Не съм религиозен фанатик, но ги подкрепих горещо, защото вярвам, че традициите, вековните ритуали формират същностните характеристики на личността. С отговорността за традиционния ритуал била натоварена бъдещата свекърва Емиш. Двете с Марлен обиколили специализираните магазини в Антверпен и Брюксел, за да изберат мюсюлманска носия. Държах да е оригинална и ръчно изработена. Цените стреснаха момичето и тя сама предложи да вземем нещо по-семпло. Отговорих й: "Папа поръча да не се притесняваш от цената." Така чрез думите на жена си Ахмед Ибрахим дал знак на бъдещите си роднини колко много се гордее, задето са приели да се сродят с неговата фамилия.
Иначе церемонията в родната къща на Сали била като в приказките на Шехерезада. Марлен къносана по каноните на шериата, забулена с воал, пристъпила към новия си дом с хляб под едната мишница и с Корана под другата. В ръката, която придържала свещената книга, тя държала и менче с вода. Традицията изисква първите стъпки към новия дом на невестата да са по пътека, полята с вода от самата нея. Тя трябва да разлее менчето уверено и точно, така че да й стигне водата. Това означава, че по същия начин ще гради и бъдещия живот на семейството - с мярка, търпение и компромиси. А хлябът под другата й мишница символизира вечната грижа, която ще полага за бъдещата си челяд.
Марлен издържала блестящо изпита на вековния ритуал. Влязла в къщата, където я чакали наредени в дълга редица мъжете от новото семейство. Целувала ръка подред първо на свекъра, после на неговия баща, след това на чичовци, вуйчовци и братовчеди.
А на другия ден сватбата в Разград била организирана по всички правила на балното веселие. Дядо Жос и баба Хилда от Белгия щракали с пръсти на делиорманските кючеци. Лелята на Марлен - Кристина, играла ръченица. Бащата на булката Ерик де Вит сам настоял най-многолюдното тържество да се състои в България. Тук купоните са много по-весели, отколкото край брега на Атлантика, признал той, след като близо 30 г. сам играе ролята на български зет.
Ще направим и трета сватба през септември в Белгия. Ще е скромно барбекю в градината на родителите ми, обясни Марлен.
Тържеството в Разград изобилстваше с пожелания за щастие и подаръци. Джип "Митцубиши", подарен от свекъра и две сватбени пътешествия, дарени на младоженците, очакват новобрачната двойка. Ерик де Вит купил за младото семейство билети до Лас Вегас. Братовчедът на Сали пък им подарил сафари в Африка. Ще идем на лов в джунглата, за да калим брака си още от началото с екстремни преживявания, казва главата на новото семейство. Възбудена от предстоящото, Марлен подхваща разговор на фламандски. Тя говори с мен на три езика - на нейния бащин, на майчиния й български и на английски. В началото общувахме само на общия за двама ни английски, защото тя говореше малко български, аз фламандски никак. Сега и двамата се разбираме всякак. И по това кой кои думи използва става ясно и с какво настроение е. Чуе ли единият от нас, че другият говори с него на собствения си роден език, това е знак "внимание" и тогава всеки от нас се вслушва в думите на партньора, смятат младоженците.
Станка Христова
вс / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар