Творци затвърждават културния мост между България и Турция !

Творци затвърждават културния мост между България и Турция !

“Като цяло изложбата е много стойностна и интересна. “21 художника на 21 век” - това е една блиц картина на съвременното турско изкуство.” Така определи изложбата на съвременна турска живопис и скулптура проф. Анна Бояджиева, зам.-ректор на НХА.


Културният мост между България и Турция се затвърждава с всеки изминал ден. Поредната инициатива бе изложбата на съвременни турски художници под наслов “21 художника на 21 век”, която е част от мероприятията, свързани с “Истанбул - културна столица на Европа за 2010 г.” Културната инициатива бе осъществена съвместно с посолството на Р. Турция по проект на известния художник проф. Деврим Ербил и утвърдени творци на турското изобразително изкуство. Посланието на изложбата, която включваше 41 живописни творби, е свързано със стремежа към разширяването на културния диалог на идеи и творчески послания между творците от двете съседни държави. “Като цяло изложбата е много стойностна и интересна. “21 художника на 21 век” - това е една блиц картина на съвременното турско изкуство.” 

Така определи изложбата на съвременната турска живопис и скулптура проф. Анна Бояджиева, зам.-ректор на Национална художествена академия (НХА).

Проф. Анна Бояджиева разказва, че картините са дело на колеги и студенти на проф. Деврим Ербил, които са се обединили около него в името на иновативното, съвременно турско изобразително изкуство. Тя припомня, че проф. Ербил е бил обявен и за държавен художник на Република Турция. “Изкуството на проф. Ербил е интересно, защото той е художник с голям опит и дълъг творчески път. Той прави абстрактна живопис, но в самата изложба можем да видим едно изключително голямо разнообразие на форми и стилове”, споделя зам.-ректорът на НХА. Според проф. Бояджиева, въпреки че организирането на подобни пътуващи изложби е много трудно, художествени послания от този тип текат в Европа и по света. А целта на подобни мероприятия са хората да се запознаят със случващото се извън пределите на дадена държава. “В случая аз мисля, че това, което виждаме, като произведения на колегите от Турция, е една много стойностна колекция. От нея лъха много вкус и емоция, тя наистина показва различни посоки, не е еднопосочна - имаме абстрактно изкуство, фигуратив, минимализъм в известна степен, сюрреализъм”, изтъква проф. Анна Бояджиева. Тя казва, че в някои картини са изградени на традиционни идеи за изкуство, което е надраснало традицията и върви към съвременни разноцветни, материали и форми.

Творците в България и Турция имат усет за модерното изкуство

Проф. Анна Бояджиева споделя и друг аспект на културното мероприятие, а именно, че то има и образователен характер. “Подобни изложби у нас не се правят често, а сега и студентите имат възможност да се запознаят с изкуството на съседите”, казва проф. Бояджиева. Тя заявява, че изложбата е свързана със стремежа към разширяване на обмена на идеи и творчески послания между художниците от двете съседни държави. След откриването на изложбата са проведени две теоретични лекции на проф. Деврим Ербил и проф. Чидем Ербил. По думите на проф. Ербил, творците в България и Турция имат усет за модерното изкуство и успяват да го развиват на световно ниво. В изложбата освен творбите на двамата професори са представени произведенията на автори от различни поколения, всеки от които е допринесъл за развитието на съвременното изкуство в съседката ни. Сред тях са Айше Йозел, Джумхур Йозер, Селчук Гюнай, Мария Димитрова - Кълъчлъоглу и други.

Един посланик на България и Турция

Панайотка Панайотова



Сред поканените на изложбата “21 художника на 21 век” бе и г-жа Мария Димитрова - Кълъчлъоглу, която повече от 30 години живее и твори в южната ни съседка. Г-жа Димитрова - Кълъчлъоглу е родена през 1958 г. в София и е дъщеря на известния наш скулптор проф. Димитър Димов. Завършила е Държавната художествена академия в Истанбул и освен със скулптура се занимава и с живопис. Има зад гърба си повече от 70 самостоятелни и 400 смесени изложби. Нейни творби могат да се видят в престижни колекции в Германия, Италия, Франция, Япония, САЩ.

Една българка в Истанбул. Какво значи това?

Моят живот мина между тези две страни и аз винаги съм се приемала като посланик на едната и другата страна и съм се опитвала да работя за доброто и на двете. И България, и Турция са ми скъпи и аз бих се радвала, ако съм допринесла с нещо за техния просперитет.

Как се стигна до изложбата?

Идеята бе на проф. Деврим Ербил, а целта - да покажем на света тенденциите в развитието на съвременното турско изкуство. Изложбата ще гостува и в други страни, но първата спирка е в България - не само защото е съседна страна, а и по малко сантиментални причини - проф. Ербил и още трима художници са родени в България.

На входа на галерията ни посрещна една симпатична дървена кукла - Пинокио. Оказа се, че Вие сте я правили и тя пътува с изложбата. И друг път сме виждали Ваши снимки с Пинокио - за какво си говорите с него?

Пинокио е мой любим герой! Той е мил, носи добро сърце, палавник е, обича да се закача с хората. Често, когато около мен се случи нещо весело, търся с поглед Пинокио - да не би той да го е направил! Някои го обвиняват, че е лъжец, но аз не съм съгласна с това. Просто никой не го е научил да разпознава истината от лъжата. Затова Пинокио нарами дървеното си куфарче и тръгна да обикаля света, да търси истината и да убеди хората, че не е лъжец. Аз пък му написах едно придружително писмо, в което моля, когато стигне до верните хора, да ги попита кой излъга мечтите ни и кой ще ги пази! Първото етикетче върху куфарчето е от галерия “Бараз” в Истанбул, второто - от София, и така, докато открие истината!

В последните години много се говори “за или против” членството на Турция в ЕС. Нобеловият лауреат Орхан Памук твърди, че Турция няма друга алтернатива освен Европа и че, рано или късно, ще бъде равноправен икономически, политически и културен партньор. Кой е пътят, който ще изведе Турция в Европа?

Смятам, че пътищата към Европа са много и този на изкуството един от възможно най-верните. Ние вече вървим по този път. Изложбата ни е доказателство за това.

Какво значи да си Мария Димитрова - Кълъчлъоглу?

Веднъж Вие ми казахте, че Мария не е име, то е съдба.

Животът ми беше труден. Винаги съм се борила за своето място под слънцето. Преминала съм през не едно изпитание. Нещо като Алиса в Страната на чудесата. Един ден, когато Алиса ще се срещне с Пинокио, сигурно много неща ще си разкажат! Преживях смени на политически режими, отричане и отхвърляне на някои неща и опит за утвърждаване на други, сблъсках се и с нихилистичното отношение на някои хора, но реших, че е загуба на време да се занимавам с това. Вярвам в силата на изкуството. То е вечно! И затова моите усилия са насочени натам. Да си Мария Димитрова - Кълъчлъоглу безспорно е труден кръст. Винаги съм се чувствала близка до Бога и това ме е крепяло. Името на татко за мен не е тежест, а източник на вдъхновение и отговорност към това, което правя.

През тази година Истанбул е избран за културна столица на Европа. Избройте три неща, с които да го представите на читателите ни!

Истанбул е градът, който обожавам - с неговите хълмове, минарета, които се издигат по тях, и многото вода, която го заобикаля отвсякъде! Един град, приютил в себе си всички култури и религии! Аз му се отдадох с цялото си сърце и той щедро ми се отплаща за това!

29 March 2010,Monday /