Давутоглу: Турция е сред 10-те най-влиятелни държави през ХХІ век !

2010

Давутоглу: Турция е сред 10-те най-влиятелни държави през ХХІ век

Екип на Ориент.бг

В края на 2009 г. конструкторът на новата, „неоосманска” турска външна политика, външният министър Ахмед Давутоглу, реализира последния си медиен десант. Той даде пресконференция в Анкара, на която отчете постигнатите през годината успехи и набеляза принципите, прилагани от неговото ведомство. В статия, озаглавена „Стабилното добросъседство позволява просперитет на Турция ... чрез мир”, публикувана в един от най-четените арабски ежедневници „Ал Хая”, излизащ в Лондон, Давутоглу детайлизира правилата, които неговата страна ще следва при реализирането на външнополитическите си цели. Дипломат номер едно в Анкара обеща през 2010 г. още по-силна Турция.

Турският политик подчертава, че неговата страна не може да прилага едномерна външна политика, а само силно диференцирана, тъй като тя има отношение към множество съседни региони. Според него Анкара прилага „изпреварваща” политика спрямо проблемите на Балканите, регионите на Черно и Каспийско море, Кавказ, Персийския Залив, Близкия Изток, Средния Изток и Северна Африка, натрупани в миналото и произтичащи от културните различия. След елементарна преценка може да се види, че става въпрос за териториите, които някога са владеели турските султани. Днешна Анкара нарича отделните съставни части на Османската империя „съседни региони”, въпреки че понастоящем някои от тях нямат общи граници с Република Турция.

Ахмед Давутоглу претендира, че неговото ведомство разполага с „360 градуса достоверна информация” за всичко онова, което се случва по света. На пресконференцията министърът заяви, че в своята дейност ведомството му прилага следните три основни принципи:

а) антикризисно ориентирана политика;
б) активна, изпреварваща, а не следваща събитията политика;
в) интегрална, систематична, а не осово ориентирана политика.

В споменатата статия пред арабския вестник Давутоглу говори за съществуването на пет принципа, въпреки че изброява само четири. Възможно е те да са изведени в частен, близкоизточен контекст и да представляват своеобразно допълнение на вече споменатите на пресконференцията в Анкара. Става въпрос за:

1) Сигурност за всички. Авторът развива идеята, че всички регионални субекти са тясно обвързани помежду си. Всеки опит за дисбаланс ще предизвика съответната реакция за възстановяването на първоначалното състояние.

2) Политически диалог на високо равнище. Заложеният тук замисъл е, че Анкара няма да помага или да взима страна при всеки възникнал регионален спор. Войната в Газа и охладнелите отношения с Израел показват, че подобен принцип остава само теоретична постановка.

3) Активна икономическа политика. При нея търсеният ефект е стопанската активност между различните фактори в региона да засили политическото сътрудничество и да намали напрежението. Турският дипломат дава за пример случая с изграждането на т.нар. Стратегически съвет за сътрудничество със Сирия и Ирак. Понастоящем в неговата работа участват десетки министри от двете правителства. Анкара заявява, че е на път да постигне подобна форма на икономическа координация с правителствата на Йордания, Египет и Либия.

4) Гарантиране на мултикултурализма. Давутоглу дава пример със сходните културно-цивилизационни модели в Истанбул, Багдад, Дамаск, Кайро и други градове от Близкия Изток. Очевидно е, че разгледаните случаи са частни, дори ако се вземе самата Турция, в която етническите и религиозните малцинства очевидно имат проблеми. В съвременна Турция живеят над 76 милиона жители. От тях около 18 милиона са алевии и около 100 000 - християни. В 550-местния межлис има само един депутат от алевийско и нито един от християнско вероизповедание.

Ливанският вестник „Сафир” нарича стратегията на Давутоглу „нула проблеми със съседите”. Все пак турският дипломат признава, че е възможно да възникнат проблеми. Схемата, по която неговото ведомство действа, предвижда тяхното превантивно разрешаване, още преди да са възникнали. Най-вероятно в тази постановка попадна и намерението на България да проведе референдум за новините на турски език по БНТ. Тогава министерството на Давутоглу излезе с декларация, в която разкритикува подобен замисъл. У нас надделя разумното решение да не се провежда народно допитване по този въпрос.

Присъединяването на Турция към Европейския съюз остава основен приоритет и през 2010 г. Давутоглу използва статистиката за командировките на водещите политици на страната, за да докаже че техните основни усилия са насочени в тази посока. През изтеклата 2009 г. президентът Гюл е реализирал 29 задгранични посещения, премиерът Ердоган – 23, а външният министър (Давутоглу и неговият предшественик Али Бабаджан) – 93. От тях 31 визити са осъществени в страни-членки на ЕС, 16 в европейски държави, нечленуващи в ЕС, 15 в Азия, 22 в Близкия Изток и 9 в САЩ. Очевидно останалите посещения са в други части на света.

Настоящият турски първи дипломат се опитва да отхвърли тезата на местните журналисти, че външната политика по негово време вече е изцяло ориентирана в източна посока. Той обаче изразява твърдото убеждение, че ако Анкара продължава да упражнява подобна географски ориентирана външна политика, през ХХІ век Турция ще се превърне в една от десетте най-влиятелни държави в света.

Ахмед Давутоглу твърди, че в областта на международните отношения ЕС само ще спечели от присъединяването на неговата родина към съюза. Основният му довод е, че Турция упражнява същите политически принципи, към които се придържат и европейците. Това са : демокрацията, върховенството на закона, плурализмът, пазарната икономика, справедливото управление, прозрачността и зачитането на основните права и свободи на човека. Според министъра Анкара щяла се бори те да бъдат реализирани в различни части на света.

Давутоглу претендира, че „външната политика на Турция в Близкия Изток е източник на сила за ЕС в региона”. В своите теоретични разсъждения турският политик отстоява тезата, че „със своя опит и своето присъствие в региона на Близкия Изток (евентуалната) бъдеща членка на ЕС - Турция ще способства за разширяването (на влиянието - бел.авт.) на организацията в този регион”. Всъщност не са малко експертите, най-вече тези от Израел, които считат, че Анкара се опитва да монополизира европейската външна политика в Близкия Изток. Това е една от причините кръговете в ЕС, стоящи близко до еврейската държава, да упражняват политика на обструкция спрямо желанието на Турция да получи пълноправно членство в съюза.

Безспорно е, че Давутоглу динамизира турската външна политика. Той изработи принципи, които създадоха предпоставки за разширяването на външнополитическото влияние на Анкара в региони, стоящи до скоро извън традиционния й поглед. Става въпрос за провинциите на бившата Османска империя.

ориентбг.инфо / Портал Турция