Може ли Турция да се избави от национализма?
8 Октомври 2009
Учебната година в Турция вече започна, а първият урок, заложен в учебната програма за най-малките, е на тема “Дискриминация”. Сложната дума първолаците трябва да научат още в първите дни на училищни занимания, за да могат да продължат нататък без предубеждения към малцинствата и различните по етнос, религия или пол. Всеки ден преди да прекрачат прага на училището обаче малките ученици, независимо от техния етнос - и турци, и кюрди, скандират “ученическа клетва”, в която обещават да обичат своите народ и родина “повече от самите себе си” и да следват пътя на Ататюрк. Клетвата завършва с крилатата фраза на основателя на турската република “Щастлив е този, който се нарича турчин”.
Тази мисъл може да бъде видяна в града - върху обществени сгради, от пътя - по хълмове или върху скали, и дори в интернет - чрез сателита на Google Earth. Може да бъде чута и като лозунг, основно по време на националистически демонстрации, в които се заклеймяват сепаратистите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Именно този израз даде основания на Съвета на Европа да критикува в доклад Турция за правата на малцинствата, а присъствието му в “ученическата клетва” бе определено от комисаря по човешките права към Съвета Томас Хамарберг като етнически дискриминационно.
Години наред турската образователна система възпитава в национализъм. Учебниците изобилстват от цитати, внушаващи респект към успехите на турската армия и готовност за саможертва в името на родината, а задължителният портрет на Ататюрк по стените на класните стаи зорко следи дали някой не се отклонява от начертания от него път. Турските училища са възпитали ревностен национализъм у вече няколко поколения турци, на които е внушен страхът, че сянка на опасност е надвиснала над отечеството и всяка малка отстъпка пред малцинствата, най-вече кюрдското, може да доведе до тежки последствия.
Така бе възприета от главните опозиционни партии и инициативата на правителството за предоставяне на по-широки права на кюрдското малцинство, имаща за цел да способства за демократичното разрешаване на кюрдския проблем. Турското правителство обяви намерението си да представи мерки в полза на кюрдското малцинство през юли и започна консултации с интелектуалци и политически партии за пътищата за решаване на кюрдския въпрос. В рядък пример на солидарност с проислямското правителство, към което още от изкачването му на власт се отнася като към потенциална заплаха за конституционния ред в държавата, турската армия заяви, че подкрепя усилията на кабинета на премиера Ердоган и препоръча инициативата да бъде реализирана. Самият началник на генералния щаб на въоръжените сили генерал Илкер Башбуг отдавна признава, че кюрдският проблем няма как да бъде разрешен само с военни средства.
Според публикации в турските медии правителственият план за кюрдите, който се очаква да бъде представен в парламента този месец, предвижда връщане на кюрдските имена на хиляди села, които сега носят турски имена, въвеждане на възможност за преподаване на кюрдски език в държавните училища и други стъпки за подобряване на правата на кюрдската общност. Опозиционните партии обаче подложиха неогласения още проект на ожесточени критики, обвиниха правителството в отстъпки пред терористите и дори изказаха опасения, че той може да доведе до разделянето на страната на етнически принцип. Лидерът на основната опозиционна сила - Народнорепубликанска партия (НРП), Дениз Байкал предупреди, че ако бъде осъществена, инициативата на правителството за кюрдите може да превърне Турция в Ирак или бивша Югославия.
Още по-краен в позицията си е националистическият лидер Девлет Бахчели, който обвини премиера, че “се подготвя да раздели Турция под напътствията на касапина (Абдуллах) Йоджалан”. Правителството твърдо отхвърля възможността да изслуша претенциите на бунтовниците от ПКК или на техния лидер Йоджалан, който прекара в затвора вече десет години от доживотната си присъда за държавна измяна. В опит да разсее притесненията турският президент Абдуллах Гюл каза, че Йоджалан, който също подготвя “пътна карта” за разрешаване на кюрдския проблем, не може да е събеседник в решаването на кюрдския проблем. Все пак управляващите отстъпиха от практиката си да избягват контакт с представената в парламента прокюрдска Партия за демократично общество, заплашена от закриване от съда заради предполагаемите й връзки с ПКК, и се срещнаха с нейния лидер Ахмет Тюрк, за да обсъдят възможните мерки за кюрдите.
Усилията за разширяване на кюрдските права са неотложна необходимост за запътилата се към ЕС република, която още от основаването си през 1923 г. маргинализира кюрдския въпрос и отрича съществуването на кюрдско малцинство. Използването на понятия като “планински турци” или “хора, говорещи кюрдски”, за да се избегне назоваването на една реалност, само допълнително задълбочава разделението. А националистическото наследство, предавано от поколение на поколение, обрича на неуспех всяка плаха стъпка към прекратяване на 25-годишните кръвопролития в Югоизточен Анадол, смятат наблюдатели. Турция се опитва да се избави от тежкото бреме на това наследство вече близо 20 години, но пътят, който е изминала откакто в началото на 90-те години Сюлейман Демирел, тогава премиер, призна, че има “кюрдска реалност” в Турция, до днес е едва от няколко крачки.
По БТА
Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар