По нареждане на ЦК на БКП

БАН оправда Възродителния процес

Комунистическият режим умееше да превръща хората в грешници

Силвия Стефанова

Снимка: DeltaNews

БАН оправда научно възродителния процес по нареждане на ЦК на БКП. Силата на комунистическия режим се състоеше в това,че умееше да превръща хората в грешници. На грешниците се плащаше - с пари, титли и социален престиж, - за да мълчат и да служат. Твърде ловко ЦК на БКП въвлече в мръсните си политически престъпления много интелектуалци, обричайки ги на доживотен срам. Това обяснява защо темата за възродителния процес продължава да бъде „табу”. Под предлог за запазване на следствената тайна МВР и прокуратурата отказват да предоставят информация на парламентарната Комисия по възродителния процес. Членовете на бившето Политбюро на ЦК на БКП, депутатите Александър Лилов и Ибрахим Татарлъ, срамежливо мълчат. Какво говорят архивите?

Според доклада на Българската академия на науките в пропагандата участват активно чл.-кор. Илчо Димитров (по онова време зам.-председател на БАН) акад. Христо Христов, (директор на Института по история), акад. Веселин Хаджиниколов ( директор на института за Етнография), проф. д-р Тодор Ив. Живков (директор на Института за фолклор), н.с. Евгений Радушев ( Институт за балканистика) и други. Сред най-съпричастните към идеите на възродителния процес са академиците Пантелей Зарев и Георги Джагаров. 36 академици, професори и научни работници влизат в състава на специален Научно-коорднационен съвет по „преименуването”.

Само в периода 1979-1989 входящата кореспонденция на ръководството на БАН с ЦК на БКП съдържа около 600 документа. Определено структурно звено към Политбюро подготвя решения, които след съответната процедура се спускат на подопечните институти. Според непълни данни, в основата на идеята за създаване на проблемен съвет по възродителния процес към БАН и СУ „ Кл. Охридски” стои отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП и по-конкретно г-н Б. Аврамов. „Науката трябва с всички сили да разкрива историческата истина, а тази истина е на наша страна...Не бива да се говори за отделна култура на помохамеданчените българи...Да се помисли за активното ангажиране на научните колективи с проблемите на възродителния процес”, е заявил г-н Аврамов според протокол №1 от заседанието на Съвета по „преименуването” от 14 март 1986 година.

Самият съвет се създава два месеца по-рано, или по-точно казано, една година след трагичните събития от зимата на 1984-1985 година. В него са представени 9 обществени, научни и държавни институции, между които и ИССТ ( Институт за съвремени социални теории) на Ал. Лилов, тогава на бюджетна издръжка на ЦК на БКП, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Институтът по история на БКП, академия „Г. Димитров”, Държавният съвет на НРБ (Народна Република България), Националният съвет на ОФ (Отечественият фронт) и ЦК на БКП.

В „научната програма” на НКС по възродителния процес са включени три вида научноизследователски теми: а)традиционни за съответните институти, б)приспособени за нуждите на възродителни япроцес, в)обслужващи го директно. Под прякото ръководство на отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП се публикува сборник „Разпространение на исляма на Балканите”. „Изданието е изпълнение на определена социална пръчка за научно обяснение на възродителния процес”, се казва в предговора от акад. П. Зарев. Към това творение би било редно да добавим и книгата „Българската народност и нация през вековете”, отпечатана от Института по история на БКП към ЦК, очерка „Страници от българската история” – за ислямизираните българи и за „национално възродителния” процес, под редакцията на акад. Христо Христов. Втората част на книгата има грубо пропаганден характер и се състои от три декларации: „Декларация на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили своите имена”, „Декларация на български граждани, завърнали се от Република Турция в своята родина – Народна Република България” и „Декларация на българските мюфтии до БТА”.

Картината няма да бъде пълна, ако не споменем за научната конференция на БАН на тема:”Възродителният процес и задачите на науката” от април 1988 година. За „конференцията” в Разгард на тема „Фолклорът и възродителния процес”, организирана от Идеологическия отдел на ЦК и от Областния комитет на БКП в града. Експресните социологически изследвания, едното от които проведено сред апарата на БКП, изнасят потресаващи данни: 74,2% от анкетираните са заявили, че „няма да одобрят свободния избор на имена от българските турци”, а 57% се противопоставят на употребата на турски език сред това население...

Времето лекува всичко – надяват се може би всички оцапани с възродителния процес. Преди да бъде обърната обаче, тази страница от нашето минало наистина трябва да бъде прочетена.

Материалът е публикуван на 10 януари 1994 година във вестник "Детайли"

делтанюз,04.11.08