Туркини си искат забрадките
Модерната туркиня може и да е забрадена
"Без забрадка, без избирателен глас" - това е мотото на независимата женска инициатива, в която участват и много либерални, прозападно ориентирани турски жени. Турското правителство разхлаби господстващата забрана за носене на забрадка в университетите, като предостави на религиозните студентки сами да решават дали да носят в университета забрадка или не. Сега трябва да се премахнат и последните ограничения за религиозните жени - например забраната за работещите в сферата на услугите или в политиката религиозни жени.
Във Великобритания може, в Турция - не
Женската инициатива е за това, на депутатки в парламента да бъде позволено да носят забрадка. Аргументът е, че и без друго две трети от турските жени носят забрадка, както обяснява Айше Бохюртлен, съоснователка на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието.
Съпругата на Ердоган също е с мюсюлманска забрадка
"Като че ли искаме да въведем шариата! Съпрузите ни отдавна можеха да премахнат забраната за забрадките, та нали съпругите на президента и министър-председателя ни носят забрадки. Абсурдно е, че дори в британския парламент могат да заседават забрадени мюсюлманки, докато у нас, в Турция това не е разрешено", казва Бохюртлен.
Според известната турска феминистка Зенеп Танбай забраната за носенето на забрадка в парламента е дискриминация на жените: "Да се изолират жените, само защото облеклото им не се харесва на някои мъже, е недопустимо. Парламентаристките не бива да носят не само забрадки, на тях им се предписва също така да не носят панталони. На това опекунство трябва да се сложи край. Имаме достатъчно други проблеми."
Още през 1999 година мнозинството от депутатите в турския парламент се обявява против избирането на парламентаристката Мерве Кавакчи от религиозната партия "Рефах". Тя е заставена да се откаже от мандата си, тъй като отказва да се подчини на забраната за носене на забрадка в парламента. Днес Кавакчи живее в САЩ.
Сред 78-те кандидат-парламентаристки на управляващата Партия на справедливостта и развитието за пръв път има и една, която носи забрадка. Дали ще се откаже от носенето на забрадка, ако бъде избрана? Гюлдерен Гюлтекин не отговаря директно на този въпрос: "Ние се застъпваме за свободата. Затова съм тук. И с помощта на Аллах много неща ще се променят в близко бъдеще..."
"Не искаме второстепенни политически роли"
Съпротива срещу женската инициатива идва изненадващо тъкмо от религиозно-консервативна страна. Близкият до правителството всекидневник "Заман", който години наред публикува материали срещу забраната на забрадката в училищата, нарече кампанията "безполезна". Жените трябвало да влагат усилията си по-скоро в общото демократизиране на страната. Известен турски колумнист дори заяви, че така религиозното значение на забрадката се свеждало до правозащитна женска тема.
Религиозните студентки имат право на избор
Дали вярващите мъже депутати са за това, жените и дъщерите им да бъдат изключени от управлението и властта? Едва ли, казва Айше Бохюртлен, но същевременно заявява:
"Ясен сигнал е, че забрадка носят 30 от общо 800-те кандидатки в предстоящите избори. Големият интерес на жените показва волята им нещата да се променят. Мъжете се заблуждават, ако мислят, че ще се задоволим с второстепенни политически роли. Ние, жените сме си поставили ясна цел: искаме най-малко 81 места в следващия парламент - и някои от депутатките трябва да могат да носят забрадки."
Във Великобритания може, в Турция - не
Женската инициатива е за това, на депутатки в парламента да бъде позволено да носят забрадка. Аргументът е, че и без друго две трети от турските жени носят забрадка, както обяснява Айше Бохюртлен, съоснователка на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието.
Съпругата на Ердоган също е с мюсюлманска забрадка
"Като че ли искаме да въведем шариата! Съпрузите ни отдавна можеха да премахнат забраната за забрадките, та нали съпругите на президента и министър-председателя ни носят забрадки. Абсурдно е, че дори в британския парламент могат да заседават забрадени мюсюлманки, докато у нас, в Турция това не е разрешено", казва Бохюртлен.
Според известната турска феминистка Зенеп Танбай забраната за носенето на забрадка в парламента е дискриминация на жените: "Да се изолират жените, само защото облеклото им не се харесва на някои мъже, е недопустимо. Парламентаристките не бива да носят не само забрадки, на тях им се предписва също така да не носят панталони. На това опекунство трябва да се сложи край. Имаме достатъчно други проблеми."
Още през 1999 година мнозинството от депутатите в турския парламент се обявява против избирането на парламентаристката Мерве Кавакчи от религиозната партия "Рефах". Тя е заставена да се откаже от мандата си, тъй като отказва да се подчини на забраната за носене на забрадка в парламента. Днес Кавакчи живее в САЩ.
Сред 78-те кандидат-парламентаристки на управляващата Партия на справедливостта и развитието за пръв път има и една, която носи забрадка. Дали ще се откаже от носенето на забрадка, ако бъде избрана? Гюлдерен Гюлтекин не отговаря директно на този въпрос: "Ние се застъпваме за свободата. Затова съм тук. И с помощта на Аллах много неща ще се променят в близко бъдеще..."
"Не искаме второстепенни политически роли"
Съпротива срещу женската инициатива идва изненадващо тъкмо от религиозно-консервативна страна. Близкият до правителството всекидневник "Заман", който години наред публикува материали срещу забраната на забрадката в училищата, нарече кампанията "безполезна". Жените трябвало да влагат усилията си по-скоро в общото демократизиране на страната. Известен турски колумнист дори заяви, че така религиозното значение на забрадката се свеждало до правозащитна женска тема.
Религиозните студентки имат право на избор
Дали вярващите мъже депутати са за това, жените и дъщерите им да бъдат изключени от управлението и властта? Едва ли, казва Айше Бохюртлен, но същевременно заявява:
"Ясен сигнал е, че забрадка носят 30 от общо 800-те кандидатки в предстоящите избори. Големият интерес на жените показва волята им нещата да се променят. Мъжете се заблуждават, ако мислят, че ще се задоволим с второстепенни политически роли. Ние, жените сме си поставили ясна цел: искаме най-малко 81 места в следващия парламент - и някои от депутатките трябва да могат да носят забрадки."
Няма коментари:
Публикуване на коментар