Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

сряда, 5 януари 2011 г.

"Заман":Гърция взе критично решение,което не е нищо по-малко от срамно за 21-и век

Гръцката Европейска стена

05 януари 2011 / "Заман"

Изглежда някои страни-членки на ЕС, които не искат Турция да бъде приета в блока, са изпаднали в безизходица, отчаяно търсейки нови мерки за изолирането на Анкара. Освен това европейските страни действат сякаш Турция не се намира в разгара на технически процес, наречен „преговори за присъединяване”, който носи законови права и задължения, коментира турският анализатор Берил Дедеолу.
Както всички знаят, историята на отношенията между Турция и Гърция далеч не е разказ за добросъседски връзки. Въпреки това, изглежда че назрява нова епоха, като бяха предприети малки стъпки, и поне доскоро можеше да се твърди, че Гърция не е сред основните препятствия пред турското приемане в ЕС. Още повече, Гърция многократно обявяваше, че подкрепя турските усилия за влизане в ЕС, като двете страни решиха да не обвързват кипърския проблем на двустранните отношения с присъединителния процес. Благодарение на този дух в Егейско море станаха възможни нови инициативи за сътрудничество, а двете съседни страни спряха да се третират една друга като военна заплаха.
Атмосферата беше обещаваща. Въпреки това, последните новини имат потенциала да сложат край на това положително настроение веднъж завинаги. Първо, Европейската агенция за сигурността на външните граници, Фронтекс, разположи свои агенти на турско-гръцката граница в борба с нелегалната имиграция. Не бива да смятаме, че Гърция е много привлекателна страна за имигрантите, или че социалната й структура е под заплаха заради наплива от имигранти от изток. Проблемът не е, че тези хора искат да останат в Гърция, а че те преминават през страната на път за западноевропейски страни.
Въпреки имиджа, създаван от тези мерки, Турция не е основният маршрут за нелегалните имигранти, тръгнали към Запада – най-значимите пресечни точки са Украйна и Северна Африка. Въпреки това има един значим детайл – ЕС настоява за споразумение за връщане на имигрантите в Турция, докато Анкара не бърза за това, защото няма сключено подобно споразумение с третите страни, от които идват имигрантите. Ако подпише подобно споразумение с ЕС, Турция ще трябва да приеме имигрантите, преминали през Турция, без да има възможност да ги прати в страните, от които са тръгнали.
В този контекст Гърция взе критично решение, което не е нищо по-малко от срамно за 21-и век. По течението на река Марица ще бъде издигната 206-километрова стена, оправдавайки съществуването си с наличието на подобна стена между Мексико и САЩ. Ако по суша има нужда от стена, можем да предположим, че мерките за сигурност ще бъдат засилени и в морето, засилвайки напрежението в Егейско море.
Не е ясно дали ЕС ще бъде защитен от имиграцията в резултат на гръцката стена, но във време, когато албанците нямат нужда от визи, за да пътуват в страните от Шенген, Атина вероятно ще направи най-добре, изграждайки по-дълга стена, обхващаща цялата й граница. Това ще я сближи с Израел, който се огради със затвор в опит да защити границите си. Може би идеята за стената е дошла от израелците, с които гърците сега са добри приятели.
Тази стена символизира едно единствено нещо – физическа декларация, че Турция е извън Европа. Може би партньорите, помогнали икономически на Гърция, са помолили за тази услуга. С други думи, вероятно хората, осигурили парите, са помолили за този принос за изключването на Турция от Европа. Гърция не бива да забравя, че винаги трети страни се облагодетелстват от напрежението между Анкара и Атина. Стената вероятно няма да спре имиграцията, но със сигурност ще унищожи доверието между двете съседни страни.

иаф / BgTimes.Net

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2