През последните дни Турция не стана по-ислямистка.Тя стана по-демократична.

Правителството в Турция победи генералите

Другите държави си имат армия, а турската армия си има неблагодарна държава

"Зюддойче цайтунг"

Турският премиер Реджеп Таийп Ердоган с шефа на генщаба ген. Илкер Башбуг (вляво) и висшето армейско командване на церемония пред мавзолея на Ататюрк в Анкара преди годишното съвещание в щаба на армията. Премиерът отказа да подпише повишенията на няколко висши военни. Снимка ЕПА /БГНЕС

Армията и правителството в Анкара отново се сборичкаха за постове и влияние. Армията изгуби. Това е добра новина. При новата схватка между правителството и генералите някои ужасено провъзгласиха, че настъпва криза, тъй като досега не се е случвало правителството да се противопостави на могъщия армейски шеф и действително да ползва своите скрепени чрез конституцията и законодателството права. Но може ли да се говори наистина за криза? Преди всичко става дума за късче нормализация.

Турция стана малко по-демократична

Турция често е създавала впечатление, че живее от криза в криза. Това често къса нервите, но всъщност не е нищо повече от симптом за историческа промяна.

В центъра на борбата стои невралгичното отношение между дошлото чрез избори на власт правителство и армията, която се смята за основател и пазител на републиката и която до ден днешен се опитва да играе ролята на държава в държавата. Три пъти, когато се е чувствала призвана, тя е прибягвала до въоръжен преврат. Важен знак за смяна на епохата имаше още през април 2007. Генералите се обявиха против избора за президент на популярния външен министър Абдула Гюл, тъй като го смятаха за твърде религиозен. Резултатът бе, че генералният щаб направи това, което е свикнал да прави - да заплашва. Парламентът обаче избра Гюл за президент, а на последвалите парламентарни избори народът дари Партията на справедливостта и развитието със забележителни 47 процента от гласовете си.

Прегазени табута

Миналата седмица държавата стигна до още една повратна точка. За пръв път президент и премиер на Република Турция дръзнаха да се намесят в плановете за персонални повишения в армията. Досегашните правителства можеха само да кимат одобрително на това, което спазаряваха помежду си генералите. Президентът Гюл и премиерът Ердоган обаче завишиха претенциите си. При това за тях не беше важно да издигнат в ръководството на армията свои собствени кандидати. Те чисто и просто отказаха да подпишат повишението на дузина генерали, срещу които прокуратурата води разследване за съзаклятие срещу правителството и планове за преврат. Нещо съвсем в реда на нещата, би могъл да си помисли човек. Вярно, но не и в Турция. Осем дни страната бе затаила дъх. След това армейското ръководство отстъпи.

Победа на правителството?

Преди всичко победа на правото и закона. Сега приятели на армията се жалват от нов удар срещу уж последните защитници на секуларизма. Освен че е погрешно, това твърдение е също и цинично. В миналото турски генерали нареждаха изтезания и убийства на цивилни граждани. Техните преврати връщаха демокрацията и икономиката на страната десетилетия назад. Те дресираха турците в национализъм и милитаризъм. И щом сега гражданска Турция взема стъпка по стъпка връх над военщината, това е благодат. През последните дни Турция не стана по-ислямистка. Тя стана по-демократична.

Портал Турция