Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Хората в Сирия обичат Турция

Сирийци се стичат в Турция, докато тя бавно върви на Изток

29 Юли 2010

Пазар в Газиантеп. Снимка: травъл

Заможни сирийци отдавна идват в Газиантеп - античен турски индустриален град, привлечени от чанти Луи Вюитон и надписите на магазините на арабски. Местните магазинери обаче казват, че кръвопролитната атака през май на Израел срещу предвождана от Турция флотилия за Газа е затвърдила процъфтяващото приятелство на Сирия с Турция, новия герой на мюсюлманския свят.

“Хората в Сирия обичат Турция, защото тя подкрепя арабския свят и защото те са мюсюлмани като нас”, казва Закрия Шавек, 37-годишен шофьор от сирийска транспортна компания, базирана в Газиантеп. “Нашият враг в света е Израел, затова харесваме Турция понеже врагът на нашия враг е наш приятел”.

Ежемесечните пътувания на десетки хиляди сирийци в този югоизточен турски град, които зачестиха след премахването на визите между двете страни през септември м.г., са само най-новия пример на развиващите се отношения между Турция и Сирия като част от усилията на турското правителство да достигне до съседите си, възползвайки се от икономическите и културни връзки с тях, което да му помогне да превърне Турция в регионален лидер.

Обръщането на Турция към мюсюлманския свят - от най-новия сблъсък с Израел до определянето от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган на ядрената програма на Иран като мирна, предизвика безпокойство в Съединените щати и Европа, че Турция, която е важен съюзник в НАТО, се отклонява от Запада.

В Турция, където 70 процента от целия износ е предназначен за Европа, бизнесмените настояват обаче, че политиката на правителството за създаване на приятелски отношения с всички съседи отразява един прозорлив и много типичен за западния капитализъм импулс, чрез който да се компенсира зависимостта от изпадналите в стагнация европейски пазари, докато се заздравява позицията на Турция на важен икономически и политически мост между Изтока и Запада.

Действително повечето арабски държави, в т.ч. Сирия, ентусиазирано подкрепят кандидатурата на Турция за членство в ЕС, гледайки на нея като на важен посредник към западните пазари, които иначе биха били напълно затворени. На политическо ниво влиянието на Турция в Близкия изток също е дълбоко подсилено от отношенията й със Запада. Този факт бе признат от сирийския президент Башар Асад, който шокира мнозина в турската столица като заяви този месец, че ролята на посредник на Анкара в региона може да бъде разклатена от най-новата криза между Израел и Турция.

Само преди десет години отношенията между Сирия и Турция бяха обтегнати. Турция обвиняваше Сирия, че предлага убежище за кюрдските сепаратисти, докато Сирия пък бълваше критики към Турция заради спорове за вода и територии. С премахването на граничните рестрикции обаче износът на Турция на всичко, от чай до платове и бебешки пелени, процъфтява, наред с един откривателски стремеж.

Търговията между Турция и Сирия се увеличи над два пъти от 795 милиона долара през 2006 г. на 1,6 милиарда долара през 2009 г. и се очаква да достигне 5 милиарда долара през следващите три години. Миналата година Близкият изток получи приблизително 20 процента от износа на Турция, стоки на стойност около 19,2 милиарда долара, в сравнение с 12,5 процента през 2004 г.

Тук в Газиантеп, чието минало е така вплетено в това на Сирия, че дори градът е бил част от еялета Алепо през Османската империя, знаците за новия меден месец между Турция и Сирия са навсякъде. Всеки петък хиляди сирийци слизат в центъра на града. Примамени от изгодни покупки и западни марки, повечето от тях се втурват директно към търговския център “Санко парк”, най-големия в града, където разточителните им шопинг забавления са ги превърнали в желани клиенти. В покритите пазари автомати за ядки приканват минувачите на арабски, а бизнесът на курсове по арабски за турски бизнесмени процъфтява.

В Сирия същевременно, където съюзът със светска Турция представлява крачка встрани от ухажването й с Иран, турският вид консервативен ислям и космополитна демокрация все повече се възприемат като модел сред по-младото поколение. Турските сериали и филми се налагат като култови сред сирийците, а знакът “Произведено в Турция” почти има тежестта на този от Париж или Милано.

Преди няколко дни в бляскавия мол “Санко парк”, модерно облечена 27-годишна сирийка, купуваща риза Пиер Карден за съпруга си, споделя впечатлението, че за сирийците Турция е станала синоним на европейската съвременност. След острите критики на Турция към Израел, казва тя, брат ми каза на семейството, че иска да кандидатства за турско гражданство.

“Преди, много турци мислеха, че всички арабки носят бурки и всички мъже ходят на работа с камили,” посочва сирийката. “Сега се опознаваме по-добре”, добавя тя.
Турските бизнесмени тук казват, че независимо от това дали правителствената политика насърчава икономиката или пък обратното, това, което е от значение, е, че новата отвореност към Изтока увеличава приходите.

Дженгиз Акинал, директор на “Акинал бела” - голям производител на обувки, казва, че проислямската политика на управляващата Партия на справедливостта и развитието е помогнала за улесняване на отношенията с арабските клиенти. Компанията, която изнася по-голямата част от обувките си в Европа, е увеличила износа си в Сирия с 40 процента миналата година.

Докато повечето хора тук приветстват сирийското нашествие, някои турци се жалват, че сирийците са причина за покачване на цените на всичко - от хотели до дизайнерски дрехи. Други се оплакват, че религиозният консерватизъм на сирийците не е на място в Турция.

“Ние сме по-либерални от тях и понякога е неудобно, когато жените пристигат, покрити от глава до пети, а мъжете те зяпат похотливо,” казва Дениз, турска тийнейджърка, облечена в джинси и тениска.

По БТА / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2