Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Турция принадлежи към Европа

Турция - в Европа или в Ориента?

Накъде гледа Анкара?

Накъде гледа Анкара?

Последните дипломатически криволици на Анкара предизвикват трудни въпроси на Запад. Дали Турция не обръща гръб на Европа? Дали бъдещето на страната е по-скоро в ислямския лагер? И на какво се дължи новото й самочувствие?

Отношенията между Турция и ЕС не са лишени от проблеми. Не на последно място и поради факта, че приоритетите във външната политика на Турция са размити. От Вашингтон, през Брюксел, Техеран и Близкия изток, та чак до Москва, Турция е в полезрението на дипломатическите тактици, които в продължение на почти 60 години се опитват да инструментализират страната за собствените си цели.

По кой път?

По кой път?

Между чука и наковалнята

Отговорът на всички тези въпроси е "не". Турция не се отвръща от Запада, но европейската цел на страната губи приоритет в политиката й. Турция действа с ново самочувствие на международния дипломатически паркет. Затова никой не бива да се опитва да й отнеме това, към което тя се стреми: да подсили позициите си на регионална сила и да хвърли поглед отвъд очертанията на Европа. Турция иска да поеме повече отговорности в конфликтни региони като Близкия изток и Кавказ, като същевременно играе посредническа роля в спора около ядрената програма на Техеран и отказва ролята на втора цигулка в енергийните доставки за Запада.

Оправдан е въпросът дали Турция трябва да бъде причислена към Европа или към Ориента, но този въпрос е неправилно поставен. Защото още от основаването си преди почти девет десетилетия модерната турска република се ориентира към Европа и западните ценности. Заради европейските си амбиции Турция не се радва на отворени обятия в Европа, а заради западната си ориентация не събира овации и в ислямския свят.

Чисто аритметически Турция има какво да предложи в полза на своите силни страни. Почти 12 процента стопански ръст през първото тримесечие на тази година, 16-то място в световната икономика и 7-мо място в Европа. Това е едната страна на медала. Обратната страна обаче показва една поляризирана между лаицизма и религията Турция, чиито икономически успехи все още не се усещат от населението.

Бъдещето ще покаже...

Бъдещето ще покаже...

Един за всички, всички за един?

Въпреки всичко обаче Турция принадлежи към Европа. И Европа, и Турция имат нужда една от друга и то повече от всякога. Турция, за да може да засили позициите си на регионална сила и влиянието си в съседните региони и по този начин да предпази гърба си /респективно този на Европа/.

Без Турция Европа пък сама ограничава шансовете си за успех на своите глобални цели и стратегии. Ето защо трябва да бъде свален гардът на противниците на еврочленството на страната. Вместо да се обяснява защо Турция не трябва да бъде приобщена към Европа, би било по-разумно европейските правителства да си поблъскат главите над въпроса как да стане това приобщаване. Турция от своя страна постъпва добре като интензивно засилва позицията си на регионална сила, вместо на всяка цена да настоява да стане член на един отслабен съюз, в който доминират кризисните ситуации.

Автор: Баха Гюнгьор, Редактор: Константин Цанев


Радио "Дойче веле" / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2