Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

петък, 19 февруари 2010 г.

Един нов дух на толерантност възниква в съвременна Турция !

Турция криволичи по пътя към толерантността !

Наследници на понтийските гърци от цял свят се събраха за религиозен празник в манастира Сумела край Трабзон, но властите се стреснаха и не ги допуснаха вътре !

Том де Ваал, Би Би Си*

Манастирът Сумела е кацнал на 1200 м височина върху скала на 20 км от Трабзон. Създаден е през 386 г. от византийския император Теодосий Първи и двама атински монаси.

СНИМКА: www.bbc.co.uk

Османската империя е била дом на много националности и религии - една културна мозайка, разпаднала се от национализма и войните през ХХ век. Макар бавно и колебливо, един нов дух на толерантност, изглежда, възниква в съвременна Турция.

Почти 90 години манастирът Сумела, разположен в клисура в Източна Турция, e ехо на разрухата. Богослуженията тук са спрели през 1923 г., когато Гърция и Турция си разменят християнското и мюсюлманското население и местните гърци християни масово напускат региона.

Но в последното десетилетие гръцките поклонници се връщат на това място като туристи, за да отбележат празника на Дева Мария. Миналия август бях в манастира, който официално се води държавен музей. Гръцка православна служба отново огласи стените му отвън - макар че това продължи само 30 секунди.

Монах в черно свещеническо расо започна да изпълнява литургичното песнопение с дълбок глас, но службата бе прекъсната от турската уредничка на музея. Възникна опасност от сбиване. Самата служба приключи с взаимни обвинения и гръмки слова.

Стъпка напред, стъпка назад. Историята с провалилата се литургия в Сумела всъщност е ехо от византийската епоха, незатихнало и при турци, гърци и руснаци и изобилстващо с различни раздори помежду им.

Предисторията й е, че правителството на умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) иска да промени представата за съвременната светска турска държава и

да възкреси спомена за мултиетническата отоманска епоха

Новата външна политика за "нулеви проблеми със съседите" гради мостове със старите врагове, включително с арменци и гърци. Тя е приветствана и от черноморските гърци, които искат да възкресят спомена за старата си родина, която те наричат Понтус (те всъщност са далечни наследници на понтийските гърци - бел.ред).

Процесията се води от музиканти. Местни турци и понтийски гърци свирят на кемене. Това е малък, лек инструмент с три струни, направен от черешово дърво. На него се свири с лък. Вглъбената музика създава ритъм за танц, който и турците, и гърците явно възпроизвеждат инстинктивно.

Двама музиканти - гръцкият антрополог Никой Михайлидес, който свири на кемене, и местният турски музикант Адем Ердем, вървят най-отпред. Записаният от двамата албум на понтийски гръцки диалект се превърна в култов хит за понтийските гърци - от Солун до Ташкент. Макар дискът да не се продава в Турция, хилядите пиратски копия са го направили популярен и в Трабзон.

Една от тайните на тази част на Турция е, че десетки хиляди местни мюсюлмани, чиито предци някога са били християни, разбират и още говорят тази архаична версия на гръцкия език.

За английското ухо Трабзон е повече известен като Требизонд, града от романа "Кулите на Требизонд" на Роуз Маколи. Днес магическият град на Mаколи е черноморски курорт. Миналия август обаче неговото минало бе възкресено. Ден преди празника на Дева Мария на 15 август половината от долината говореше на гръцки.

На турска сватба гледахме как руса жена на средна възраст с наниз от бисери около шията танцуваше плавно и с лекота. Оказа се професор по право в Атинския университет. В случая чужденците бяхме ние, а не тя.

Следващата сутрин тръгнахме нагоре към Сумела. Беше опияняващ летен ден. Отдалеч постройката приличаше на тибетски манастир - жълтеещ пчелен кошер високо над клисурата.

Хиляди поклонници вървяха по пътя нагоре

Атмосферата беше едновременно и вълнуваща, и напрегната заради турските полицаи, които стояха на всеки завой. Пред манастирските порти грък с изразителни мустаци свиреше на кемене, подтиквайки танцуващите към весела лудост. Сияещата Сотирия Лилиопулос бе дошла от Ърлууд, австралийския щат Нов Южен Уелс. 98-годишният й баща е живял тук като дете. С гръцко-австралийски акцент Сотирия каза: "Това е най-щастливият ден от живота ми".

Отзад обаче се задаваше политиката. Богатият руски депутат от гръцки произход Иван Савиди, лидер на понтийските гърци в Русия, бе наел кораб, за да доведе през Черно море група руски гърци. Властите в Трабзон бяха нервни от намеренията му. Предвожданите от Савиди хора представляваха смесица от несъвместими неща. Имаше атрактивни млади жени с жълти тенис фланелки и бейзболни шапки с византийски орли върху тях. Имаше и брадат мъж, облечен в бяла риза и козирка над очите, който носеше голяма икона. Гърците го спираха, за да я почетат и целунат. Самият политик махаше с ръка към множеството и убеди гръцкия свещеник да започне службата.

Свещеникът започна да пее, но турската уредничка попречи на религиозната процесия да влезе в манастира. Тя избута будката за билети към тълпата, викайки нещо на турски, и се опита да изтръгне от ръцете на Савиди запалената свещ.

Забръмчаха турските и гръцките телевизионни камери

Настъпи разделение сред гърците. Някои от тях, настроени радикално, подхванаха провокативно изпълнение на гръцкия национален химн. Други пък им казваха да кротуват.

В цялата тази ситуация победителите бяха само двама - турската уредничка и руският депутат. Пред камерите и двамата се правеха на герои.

Застанал пред манастирските стени, Савиди говореше на множеството, че турската страна е оскърбила цивилизацията и той ще се оплаче в Брюксел. Депутатът каза също, че е информирал руския външен министър за посещението си в манастира, но не спомена дали има разрешение от турското правителство.

Докато Савиди говореше, други гърци, които години наред търпеливо и кротко са градили мостове с местното население, се разпръснаха гневни, че празничният им ден е развален.

Долу, в долината, доброто ми настроение отново бе възвърнато. Музиканти свиреха на кеменета, а една двойка танцуваше в лудешки вихър. Тълпата пляскаше и насърчително подвикваше.

Музиката е неустоима и обединява хората, дори когато политиците не могат да постигнат това.

--------------

*Том де Ваал е специалист по Кавказ на фондация "Карнеги" във Вашингтон.

КАРЕ -

Турските власти бяха наложили редица ограничения за миналогодишното честване на Успение на Света Богородица, гласеше съобщение на електронното издание http://www.pontosworld.com. На летището в Трабзон те принуждавали свещениците да свалят кръстовете и расата. На 8 кораба с поклонници от Гърция и на още няколко кораба с понтийски грузинци не било разрешено да слязат на брега. Без никакви обяснения турските власти уведомили гръцката страна, че отменят различни мероприятия от честването на религиозния празник.

Наследници на понтийските гърци от цял свят танцуват пред манастирските стени.

СНИМКА: www.savvidi.ru

Турчинът Адем Ердем е записал с гръка Никос Михайлидес албум, превърнал се в хит за всички понтийски гърци - от Солун до Ташкент.

СНИМКА: www.bbc.co.uk

Гръцка поклонничка почита иконата на Дева Мария, носена от руски свещеник.

СНИМКА: www.bbc.co.uk

Руският депутат от понтийски произход Иван Савиди с иконата на Дева Мария след кацането на летището в Трабзон.

СНИМКА: www.savvidi.ru

Портал Турция


.....


Music and politics colour Greek pilgrimage to Trebizond !

Soumela monastery (Picture: Eleftherios Kostans)

The Ottoman empire was home to many nationalities and religions - a cultural mosaic that was splintered by nationalism and war in the 20th Century. But a new spirit of tolerance may be emerging in modern Turkey, albeit slowly and unsteadily, reports Thomas de Waal.

For almost 90 years, the monastery of Soumela, situated at eagle-height in a gorge in eastern Turkey, has been an echoing ruin.

Worship ended here in 1923 when modern Greece and Turkey exchanged their Christian and Muslim populations and the local Christian Greeks from this region left en masse.

Musicians lead the way  (Picture: Eleftherios Kostans)
Musicians lead a group of pilgrims up the path to the monastery

But in the last decade, Greek pilgrims, calling themselves tourists, have started coming back here on the old feast-day of the Virgin Mary.

Last August I was at the monastery, officially a state museum, as a Greek Orthodox service sounded out again outside its walls — but it lasted just 30 seconds.

A black-cassocked monk began to sing the liturgy in deep tones before a Turkish museum curator broke up the service. A fight threatened to break out. The gathering broke up in recriminations and grandstanding speeches.

Old homeland

One step forward, one step back. The story of the-service-that-wasn't at Soumela is a suitably Byzantine tale that takes in Turks, Greeks and Russians and plenty of different factions amongst them.

The background to it is that the government of the moderately Islamic AK Party is challenging tenets of the modern secular Turkish state and reviving memories of the multi-ethnic Ottoman era.

The new foreign policy of "zero problems with neighbours" is building bridges with old enemies, including Armenians and Greeks and that has been welcome for curious Black Sea Greeks who want to revisit the old homeland which they call the Pontus.

Musicians have led the way. Both the Black Sea Turks and the Pontic Greeks play an instrument they call the kemenje or lyra and in English you might call a lyre.

Adem Erdem, kemenje player  (Picture: Eleftherios Kostans)
Adem Erdem, a Turk, has performed and recorded in Pontic Greek

It is small, light and three-stringed, made of cherry-wood, played with a bow and held against the knee. Its visceral music sets the rhythm for the round dances that both Greeks and Turks seem to know instinctively.

Two musicians in particular, the Greek anthropologist and lyre-player Nikos Mikhailides and Adem Erdem, a local Turkish player, have blazed a trail.

The album they recorded together in the Pontic Greek dialect has become a smash hit with Pontic Greeks from Thessaloniki to Tashkent. Although not on sale in Turkey, it has been a hit too in Trabzon in thousands of pirate copies.

One of the secrets of this part of Turkey is that tens of thousands of local Muslims, whose ancestors were once Christian, still speak and understand this archaic version of the Greek language.

Festive frenzy

Trabzon is more famous to English ears as Trebizond, the city of Rose Macaulay's novel The Towers of Trebizond.

Map of the region

Nowadays Macaulay's magical city is a functional Turkish Black Sea port. But last August its past stirred into life again. The day before the feast-day of 15 August, half the valley seemed to be talking Greek.

At a Turkish wedding feast we watched a middle-aged blonde woman with a string of pearls round her neck step smoothly into the dance. It turned out she was a professor of law at Athens University. We were the strangers here, not her.

The next morning we ascended the valley to Soumela.

It was a heady Alpine summer's day. From a distance it could be a Tibetan monastery, a yellowing beehive high above the gorge. Hundreds of people toiled up the path.

The atmosphere was both excited and tense, with watchful Turkish policemen at every corner. Outside the monastery gate, a Greek lyre-player with a fine set of pointed moustaches was whipping a crowd of dancers into a festive frenzy.

The beaming Sotiria Liliopoulos had come from Earlwood, New South Wales - her father, now aged 98, was born in Maçka and came here as a child. In an accent veering from Greek to Australian, Sotiria said, "This is the happiest day of my life."

But politics was humming in the background.

A Russian priest carrying an icon  (Picture: Eleftherios Kostans)
Greeks stopped to venerate the icon carried by a Russian priest

A wealthy member of the Russian parliament of Greek descent named Ivan Savvidi, who is making a pitch to be the leader of the Pontic Greek community, had chartered a ferry to ship Russian Greeks here across the Black Sea.

The nationalist local authorities in Trabzon were nervous of his intentions. When Savvidi's Russian party made it to the top of the path, they were an incongruous mix - there were attractive young women in yellow T-shirts and baseball caps with Byzantine eagles on them, and a bearded man dressed in white shirtsleeves and shades (a priest ordered to remove his cassock) carrying a large icon, which Greeks stopped to venerate and kiss.

Radicals

The politician himself waved to the crowd and persuaded a Greek priest to start a service.

The priest began to sing, but the Turkish museum curator had orders to stop any religious ceremony on her territory. She pushed out of her ticket booth into the crowd, shouting in Turkish, and tried to wrest a lighted candle out of Savvidi's hands.

Ivan Savvidi makes a speech  (Picture: Eleftherios Kostans)
Ivan Savvidi, in the yellow tie, is making a pitch to be the leader of the Pontic Greek community

Greek and Turkish television cameras whirred. The divides between the Greeks came to the surface. Some of them, the radicals, started a provocative rendition of the Greek national anthem. Others shushed them.

There seemed to be only two winners here, the Turkish curator and the Russian MP, both of whom had played heroes to the cameras.

Standing on a wall, Savvidi told the Greek crowd that the Turks had offended civilisation and he would complain in Brussels.

He said that he had informed the Russian foreign ministry of his plans, but failed to mention if he had permission from the Turkish government.

As Savvidi spoke, other Greeks - ones who have spent years quietly building bridges with the locals - were drifting away, angry at the way the feast day was being taken from them.

At the bottom of the valley, my mood lifted again. The lyra-musicians were performing and a couple were dancing in extravagant rhythms. The crowd clapped and whooped.

Music is irrepressible and it draws people together, even when the politicians cannot manage it.

Tom de Waal presented Songs of Trebizond on BBC Radio 3 on Sunday, 31 January. You can listen to it on iPlayer. He is a specialist on the Caucasus with the Carnegie Endowment in Washington.

Photos by Eleftherios Kostans, staff photographer at Swarthmore College, Pennsylvania, USA.

http://news.bbc.co.uk / Portal Turkey

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2