Да млъкнат, щото ме дразнят
или защо са важни новините на турски език по БНТ
От Зорница Стоилова
Когато звучи публично, езикът на малцинствата се схваща като провокация.
Фотограф: Цветелина Ангелова
Точно по този начин изглежда отстрани активния политически и обществен дебат да има или да няма новини на турски език по националната обществена телевизия БНТ, който се води на принципа на модерното напоследък политическо говорене "да млъкнат, щото ме дразнят". Всъщност в своята почти десетгодишна история емисията на турски език е оплетена в сложен възел от политически интереси (виж карето). А темата винаги е придружена от крещящ, плакатен псевдопатриотизъм в стил "Ние сме най-велики, другите да не се обаждат. А'е наздраве!". Естествено в тази говорилня никой не забелязва, доста по-притеснителното - че мнозинството не може да изтърпи малцинствата да използват езика си на публични места. Той следва да е само за домашна употреба, а когато звучи публично, се схваща като провокация. Единствено правозащитниците настояват, че разговорът не е за новините, а за медийната политика спрямо малцинствата.
Патриотичният ноември
Въпреки че новините на турски език са на екран от есента на 2000 г., през последния месец за тях сигурно се изговори и изписа повече, отколкото през цялото им съществуване.
През седмицата лидерът на "Атака" Волен Сидеров за пореден път внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). От националистическата партия настояват за промяна на един-единствен член в закона - да се заличат думите "предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език" в чл. 49, ал.1 на ЗРТ.
"Новините на турски език са противоконституционни", беше категоричен Волен Сидеров пред събралите се журналисти в парламента. "Ние не сме против многообразието на езиците. Който иска програми на турски език, да си направи своя телевизия", добави още той. Според Сидеров новините на турски език се гледат от толкова минимален брой хора, че парите, които се дават за поддържане на екипа от БНТ, отиват нахалос. "Ние сме в криза сега", припомни загрижено лидерът на "Атака. И добави, че очаква "партньорите" им от ГЕРБ и "Синята коалиция" също да изкажат позиция по въпроса. (Всъщност според официалните данни на БНТ за месец октомври средният рейтинг на новините на турски език е 0.9%, което е около 65 хиляди души на месечна база.)
В началото на този месец премиерът Бойко Борисов съобщи пред журналисти, че е възложил социологическо проучване специално за новините на турски език. Той обясни още, че ще запознае Съвета за електронни медии (СЕМ) с резултатите от проучването, след което регулаторът трябва да се произнесе с решение дали да продължи излъчването на емисията или не.
От ДПС силно се възмутиха от идеята такъв важен проблем да бъде решен по пътя на социологическите проучвания. Евродепутатът от ДПС Метин Казак отнесе въпроса в Европейския парламент и беше подкрепен от комисаря по многоезичието Леонард Орбан, който каза, че езиците не бива да се превръщат в заложници на политически интереси.
А БНТ се принуди да свика специална пресконференция във връзка с казуса, след като председателят на Партията на българските мъже (!) Росен Марков направи опит да се самозапали пред сградата на телевизията в знак на протест срещу новините на турски преди няколко седмици. Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова обясни, че управителният съвет на канала не може да вземе еднолично решение за новините на турски език, тъй като ще наруши програмния си лиценз, което означава и нарушение на ЗРТ. "Промяната на един програмен лиценз става с много сериозни аргументи, а за момента не съществуват законодателни или други причини за искането на промяна на лиценза. Промяната на програмния лиценз под натиск с подписки ще създаде опасен прецедент", коментира тя.
СЕМ също реагира с писмо, в което обяснява, че излъчването на новините на турски език е законосъобразно и че БНТ може да поиска промяна в програмния си лиценз, но тя трябва да бъде добре мотивирана и защитена.
Защо са ни новини на турски език
"Много е тъжно, че непрекъснато трябва да се връщаме назад", въздъхва Иззет Исмаилов, който е в екипа на новините на турски език още от създаването им и вече е техен отговорен редактор. Аргументи от типа "който иска новини на турски, да ходи в Турция", които чете по интернет форумите всеки ден, му напомнят за 1989 г. "Би трябвало да сме ги преодолели тези проблеми, нали?", пита той. Всъщност за Иззет Исмаилов новините на турски език са пътят му от Омуртаг към мечтата му да се занимава с журналистика.
И му е някак смешно-тъпо, когато чува, че емисията на турски език се определя като хвърляне на обществени пари на вятъра. "Неуместно е това сравнение, ние сме четирима служители на заплати. А турците не са ли данъкоплатци?", пита Исмаилов.
"Новините на турски език нямат толкова практическо, колкото символично значение", категорична е Антонина Желязкова, историк и директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия. "Когато задавам въпроса "гледате ли тези новини" на терен, обикновено отговорът, който получавам, е, "не, но нека да ги има", разказва тя и добавя, че ранният час на излъчване ги прави практически негледаеми, тъй като в 16.00 часа хората все още са на работа или на път за вкъщи. Желязкова прави важната уговорка, че жителите на смесените райони възприемат новините на майчиния им език като един вид гаранция за своята сигурност. "Това, че има 10 минути по националната телевизия, когато се говори на техния език, е знак на отношение и заинтересуваност към тях", коментира тя.
"Може би много хора не успяват да ни гледат сега, но ако ни спрат - всички ще забележат", убеден е и Иззет Исмаилов. Той смята, че атаките срещу емисиите са част от по-големия проблем за отношението към различния в страната. "Обществото ни е много консервативно", казва Исмаилов, "за да живее спокойно, то предпочита да не чува и вижда малцинствата, да ги остави в селата или гетата." Според него в България се усеща остра липса на цялостната медийна политика спрямо малцинствата. "Тези хора просто не виждат себе си на екрана, не виждат нищо за себе си", обяснява той и недоумява защо никой не мисли градивно в тази посока.
Всъщност правозащитниците са разтревожени много повече от езика на омразата, който по техните наблюдения расте. Алексей Пампоров, ръководител социологически проучвания към институт "Отворено общество", казва, че изследванията показват, че когато в страната има криза и икономически и социални затруднения, нивата на ксенофобията значително нарастват. Това важи особено за последните две години. "Нагласите са доста негативни. Като цяло хората в страната не са склонни да разрешат на малцинствата да използват своя език на публични места", коментира той.
Според Антонина Желязкова една от основните причини обществените настроения да са толкова негативни спрямо емисиите на турски език е преекспонирането на ДПС в политическия живот. "Авторитарният, закостенял вътрешнопартиен модел на ДПС плаши мнозинството. Недемократичното им присъствие в политическия живот леко прехвърли границата и може би отношението на хората се пренасочи към турците изобщо", коментира тя. Желязкова смята обаче, че премахването на новините на турски език по-скоро ще засили позициите на ДПС сред турското малцинство. "Турците ще го възприемат като тежък удар и ще се капсулират още повече в посока да поддържат партията, която се явява единствената им опора", обяснява тя възможните последствия.
Всъщност "Атака" влиза в противоречие със собствените си претенции да маргинализира ДПС, настоявайки за отнемането на правото на малцинствата да слушат предавания на майчиния си език. Премахването на новините на турски език ще бъде много лош знак и във външнополитически план. "Нашите политици непрекъснато се кичат с факта, че имаме уникален етнически модел, който е толкова добър, че можем да го изнасяме в съседните балкански страни. С този акт ще докажем, че това са празни популистки приказки, а реално не правим нищо, за да приобщим малцинствата", коментира Антонина Желязкова.
С едните новини на турски език и няколко предавания за живота и културата на малцинствата по единствената си национална програма БНТ е далеч от функциите, които би трябвало да изпълнява като обществен оператор по отношение на интеграцията на различните. В Турция например в началото на 2009 г. започна излъчването на цяла програма TRT-6 на обществената телевизия, която излъчва на кюрдски, арабски и персийски езици. В Македония също вторият канал на обществената телевизия е изцяло на езика на малцинствата. Да не споменаваме британския обществен оператор ВВС, който има ясна нормативна и програмна рамка как да развива, прилага, следи и оценява работата си за постигането на равноправно представяне на етнически различните. Това би следвало да бъде един от приоритетите на БНТ при бъдещата цифровизация, когато ще има възможност да разпространява повече от една програма на обществения мултиплекс.
Всъщност за десет години нито една националистическа формация не успя да докаже каква е вредата от съществуването на новини на турски език. В папагалската риторика "България за българите" обаче бихме могли да се досетим и какви ще бъдат резултатите от поръчаното социологическо проучване. По-важно е защо ще са такива. И защо е необходимо да рискуваме да принудим една група от хора да се барикадират в страха си и да "емигрират" всеки път, щом седнат пред телевизора, вместо просто да си отпушим ушите от предразсъдъците. Хронологията на новините на турски език
През 1998 г. по време на управлението на коалицията на Обединените демократични сили, водена от Иван Костов, в Закона за радиото и телевизията се въвеждат текстове, които задължават БНТ и БНР да излъчват в национален ефир предавания на майчин език за различните етнически групи в България.
През февруари 1999г. парламентът ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа.
През 2000 г. Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) излиза със становище, в което настоява БНТ да ускори изпълнението на обществените си функции и да въведе специализирани предавания на майчин език, който не е български. Следват дълги срещи и дебати на ръководството на БНТ с депутати от ДПС и в отговор тогавашният генерален директор на телевизията Лиляна Попова обявява конкурс за преводачи и говорители на турски език. Георги Лозанов, тогава член на НСРТ си спомня, че решението специализираното предаване да бъде точно новини на турски език е било решение на БНТ. Тогава депутатите от ДПС настояват да има специализирани предавания на турски език поне по един час на ден, а в събота и неделя по два часа. Управителният съвет на БНТ обаче се спира на идеята за кратка дневна новинарска емисия на турски език с български субтитри, която да е директен превод на новините на български език в 17 часа.
Новините на турски език започват да се излъчват на 2 октомври 2000 г., като четиримата избрани след конкурс говорители се подготвят от Райчо Райков (покойният председател на СЕМ).Всъщност тогава само правозащитните организации реагират положително на появата на новинарската емисия. В годишния доклад на Българския Хелзински комитет за правата на човека за 2000 г. стартирането й е определено като едно от малкото "позитивни развития" в защита на правата на малцинствата. От организацията разглеждат новините на турски език и като постижение в сферата на свободата на изразяване в България. Държавният департамент на САЩ също отбелязва в свой доклад това като положителна стъпка за България.
http://www.capital.bg / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар