Кадрие Джесур: "Записките по българските въстания" излизат на турски език !

Кадрие Джесур. Снимка: Личен архив

Кадрие Джесур: "Записките по българските въстания" излизат на турски език !

03-12-2009 Интервю на Силвия Йотова

У нас България е по-позната като съседна географска реалия, отколкото с културата си, смята един от най-авторитетните турски преводачи !

Кадрие Джесур е уникално явление в художествения превод. Превежда литературни текстове от турски на български език и от български на турски език. Родена е в Момчилград, но живее в Истанбул. Завършила е педагогика в ПУ „Паисий Хилендарси” и турска филология в Шуменския университет. Член е на Съюза турските преводачи (ЧЕВБИР) и турския ПЕН клуб.
В нейна интерпретация турските читатели се запознават с творбите на Любомир Левчев, Валери Петров, Христо Фотев, Блага Димитрова, Петя Дубарова, Божана Апостолова, Едвин Сугарев, Йордан Кръчмаров, Александър Шурбанов, Сашо Серафимов, Антон Баев, София Несторова, Владимир Левчев, Красимир Симеонов, Димитър Калев, Пенка Стефанова; Йордан Радичков, Тончо Жечев, Николай Хайтов, Ивайло Петров. В България пък е известна с преводите на Йоздемир Индже, Енвер Ерджан, поетите Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер, Гювен Туран, Налян Барбаросоглу. Предстои да излязат: Феридун Андач - избрани разкази; Хилми Явуз - поезия; Атаол Бехрамоглу – поезия.

- В България като че ли турската литература не е позната, ако изключим сериалите, някои по-стари автори и Орхан Памук. Смятате ли, че някакъв товар от миналото пречи за културното ни сближаване, или виждате някаква друга причина?

- Ние сме две много близки и в същото време „недотам” близки култури. Да, съгласна съм, че носим някакъв товар, така както всеки си носи кръста. Но толкова. Добре би било да не допуснем да прерасне в тегоба. Диалогичността, общуването в този смисъл са спасителните ни ориентири.

До началото на 80-те години на миналия век турската литература в България се превеждаше предвид идеологията на социално-обществения строй, в който бяхме. Печаташе се в големи тиражи, понякога достигащи съветската литература на български език. Затова можем спокойно да твърдим, че критическите реалисти на турската литература се познават от българския читател. Тук визирам Азиз Несин, Фахри Ердинч, Факир Байкурт, Орхан Кемал, Сабахаттин Али, Яшар Кемал, Адалет Агаоглу. Нека спомена и поетите Назъм Хикмет, Йоздемир Индже, Кемал Йозер. Преведени са и автори от по-старото поколение – Халиде Едип Адъвар, Решат Нури Гюнтекин, Халит Зия Ушаклъгил. Нобеловият приз на Орхан Памук породи интерес предимно към романовия жанр и в Турция. Много от сериалите, които в момента се излъчват по турската телевизия и някои образци на турското кино, са пак по литературните творби на Решат Нури, Халит Зия Ушаклъгил, Нахит Сърръ Йорик, Орхан Кемал; от съвременните – Зюлфю Ливанели, Йълмаз Каракоюнлу, Жале Санджак. При тази мощна филмова индустрия те вероятно ще достигнат и до българския зрител. Сериалите се следят от по-голяма аудитория, което е обусловено от възможностите на самия жанр. „Добрата новина” в случая е, че сниманите по литературни произведения (без първите да имат естетически ангажименти към авторовия наратив) предизвикват интерес и към първоизточника. Това е следствието, което би ме зарадвало много повече, ако погъделичка любопитството и интереса на младите хора, на постмодерното поколение и ги поведе към сериозната съвременна турска литература.

- Турският читател има ли досег с българската литература?

- България и българската литература се познават най-добре от хората, свързани по някакъв начин с България, с българското. В частност за литературата ще кажа, че първият превод на турски език от български е детската книга „Отбор юнаци” на Константин Константинов (в превод на Зеки Тунабойлу, годината е 1939). През следващите години, започвайки от 1943 г., на турски излизат П. Р. Славейков, Ангел Каралийчев, Гео Милев, Йордан Йовков, Елин Пелин, Георги Караславов, Борис Неделков, Емилиян Станев, Камен Калчев, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Митка Гръбчева, Вера Мутафчиева, Фани Попова-Мутафова, Николай Хайтов и мн. др. Не всички изброени творци са преведени от оригинал; Йовков например е превеждан от немски и френски, А. Каралийчев и Й. Радичков от английски език. Това е сериозен проблем. България се знае по-добре като съседна географска реалия, нежели с литературата си, но върховете на художествената се познават. За това са способствали най-вече преселническите „стихии” през миналия век. Това отново е политическа причина, не културна.

- Има ли институции в Турция, които се занимават с българска литература?

- На интереса на изследователските среди, на университетските секции към българската литература откликват или отговарят с работата си Катедрата по български език и литература в Анкарския университет, Академия „Назъм Хикмет”, Центърът за чужди езици ТОМЕР. Катедрата по български език и литература е основана през 1991 г. Понастоящем се ръководи от доц. д-р Хюсеин Мевсим, известен на академичните среди с изследванията и преводите си на образци от старата българска и възрожденска литература, а така също на мемоарно-пътеписни творби, които съдържат документална стойност за социално-икономическия живот в Османската империя. Широката читателска аудитория го познава с многобройните му преводи на поезия, проза и особено драматургия от съвременната българска литература. В негов превод, представяне и коментари предстои да излезе от печат „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Ако не се лъжа, това произведение все още не е преведено на френски, на английски го има в съкратен вариант от преди десетки години (повече от сто). Постижение е, че турският читател ще го прочете преди космополитния западноевропейски, а и самата книга ще се превърне в неизчерпаем източник за местните изследователи и историци. Българската литература предизвиква интерес най-вече у студентите и преподавателите в славянските филологии, но старата българска литература си остава непозната в Турция. Има какво да се прави, защото някои нейни образци след XV в. съдържат твърде ценна информация и за Османската империя. Доц. д-р Хюсеин Мевсим преди месеци обнародва монография за Константин Костенечки, включваща и превода на „Житие на Стефан Лазаревич”. Азиз Таш преведе „Житие и страдания на грешния Софроний”. Работи се.

- Как мислите, дали появата на Орхан Памук е естествен резултат от развитието на съвременната турска литература, или е уникално и самотно явление.

- Личното ми мнение е, че съвременният турски разказ през последните години претърпя по-силно развитие от романа. Далече съм от мисълта, че Орхан Памук е самотен остров в океана на турската литература. Но според мен е връх, заедно с Ахмет Хамди Танпънар, Огуз Атай, Тахсин Юджел, Билге Карасу, Лятифе Текин, също и с младите Елиф Шафак, Айфер Тунч, Шебнем Ишигюзел, Сема Кайгусуз, Хакан Йел, чиито творби бих желала в най-скоро време да се преведат на български.

- Имате ли свое обяснение, защо българската съвременна литература не можа да роди своите световни имена. За някакъв провинциален комплекс ли става дума?

- Йордан Йовков, Йордан Радичков за мен са световни имена. Но големият малшанс на българския писател е, че твори на малко известен език и това затруднява „общуването” му със света. Освен това съм на мнение, че самата българска държава няма все още някаква широкомащабна концепция за „износа” на литературата си.

- Турското министерство на културата и туризма има мащабен проект за популяризиране на турските автори в чужбина и подпомагане на превода на други езици, нали така?

- Да, от няколко години министерството на културата и туризма на Република Турция чрез проекта ТЕДА допринася съществено за превода и популяризирането на турската литература на чужди езици. На всяка сесия се одобряват около 50-60 заглавия, което означава, че годишно около 700-750 хиляди евро се отпускат за превода и съответното издаване на турските автори на чужди езици.

- Смятате ли, че това е допринесло за международния успех на съвременните турските автори?

- Да, определено. Субсидиите са сериозен стимул, мотивират както преводача, така и самия автор, защото не всички кандидатури биват одобрявани. Затова и изборът на автор е съществен момент.

- В този смисъл мислите ли, че българските институции са длъжници на българската литература въпреки съществуването на подобен фонд и у нас?

- Субсидиите улесняват процеса на достигане на книгата до читателя, много по-лесно е. Но при превод, поне за мен, не субсидиите са най-важното. Преводът е изкуство. Нямам друга дефиниция. Мислите ли, че се превежда само за пари… Гогол е преведен от Димитър Подвързачов, ами Атанас Далчев, Александър Муратов... Все още не съм имала контакти с българския фонд за преводи, зная, че го има, че засега е единствен, и т.н.

- Кои са най-продаваните турски автори?

- Следя отблизо седмичните литературни приложения на по-големите всекидневници. Те отчитат най-продаваните турски и чужди заглавия. Тургут Йозакман ("Републиката-Чудото на турския народ"), Елиф Шафак (“Aşk”-“Любов”), Орхан Памук (“Masumiyet Müzesi”-“Музей на невинността”, Айше Кулин (“Türkan”-„Тюркян”), Сердар Йозкан („Изгубената роза”) в момента са водещите имена и заглавия в тези списъци.

- Имате ли обяснение за невиждания интерес на българите към турските сериали?

- След като в началото на 90-те г. законово бе разчупен монополът на Турското радио и телевизия (TRT) и като гъби след дъжд започнаха да никнат частни тв канали, създаде се остър глад за нови тв продукти, в т.ч. и за местни сериали. Така за десетина години се създаде една мощна индустрия, при това българският зрител все още не е видял най-добрите образци на жанра. Струва ми се, че българските тв канали трябва да бъдат твърде внимателни и прецизни при подбора на даден сериал, защото другата неприятна крайност е опошляването и банализирането.

- Скоро вие имахте свое представяне на Истанбулския панаир на книгата. Разкажете ни за впечатленията си от него.

- Истанбулският панаир на книгата се провежда ежегодно. Това е мащабно артсъбитие, в което тази година взеха участие над 550 издателства. „Почетен гост” и тема беше румънската литература. Моето участие бе твърде скромно, то бе в контекста на литературата на съседните страни. Но отново с радост констатирах, че интересът към българската литература се увеличава. Говорих за българската поезия, с радост установих, че хората в залатa, предимно млади, бяха наясно с поетиката на Вапцаров и Любомир Левчев например. Задаваха въпроси за творчеството и личностите на Димитър Димов, Блага Димитрова, Димитър Динев, и др.

ВН / Портал Турция

http://sites.google.com/site/portalturkey/kadriyecesur