“Пътната карта” за нормализиране на арменско-турските отношения

Турско-арменската дружба обърква плановете на Русия за Южен Кавказ

28 Април 2009

в. Время новостей

Новината за подписването на “пътната карта” за нормализиране на арменско-турските отношения беше посрещната в Русия доста доброжелателно. Но ако си припомним значението на този англоезичен дипломатически термин, а именно карта на кавказките пътища, ще има над какво да се замислим.

През есента на миналата година арменският президент Серж Саркисян и азербайджанския му колега Илхам Алиев подписаха в резиденцията на Дмитрий Медведев специална Декларация за Нагорни Карабах. Оттогава Русия се опитва да си върне изгубения през последните години статут на главен “патрон” на уреждането на нагорнокарабахския конфликт и имидж на миротворец. Това е особено важно на фона на неблагоприятното впечатление, което се създаде след миналогодишните военни действия в Грузия. Трябва да отбележим обаче, че анонсираното “размразяване” на арменско-турските отношения може в крайна сметка да сведе до минимум влиянието на Русия в Южен Кавказ.

Карабах е най-старият “замразен конфликт” в Южен Кавказ и спънка по пътя на нормалните международни комуникации. Армения и Азербайджан дефакто са в състояние на война. В тази война за щастие няма толкова много стрелба, но най-дългата граница на Армения, тази с Азербайджан, прилича на фронтова линия. Не е много по-достъпна и границата на Армения с Турция - страната, която винаги е разглеждала Азербайджан като свой основен партньор в Кавказ и поддържа исканията му за възстановяване на териториалната му цялост. Освен тясното “прозорче” към Иран единствената отворена граница на Армения е границата й с Грузия, която обаче има проблем с Русия - излиза, че и тази граница е наполовина отворена.

Преди година Русия сякаш имаше нелоши възможности да развие отношенията с Армения, която винаги е представяла като свой основен южнокавказки съюзник. Включително и за развитие на транспортните връзки. Руските железници дори взеха на концесия управлението на арменската железопътна система.
На ограничения от затворени граници “остров” железопътна линия е безсмислена, но ако бъде включена в мрежата на Грузия и ако се възстановят прекъснатите преди 15 години железопътни съобщения през Абхазия, тя може да се превърне в мощен икономически инструмент. Това не само би увеличило трафика на стоки между Русия и Армения, които в момента са свързани само по въздух, но и ще засили реалното икономическо присъствие на Русия в Армения и в Грузия. Автомобилният транспорт също може да се засили през Абхазия и двата гранични коридора между Грузия и Осетия - през Горен Ларс и по транскавказката магистрала. Тези магистрали биха донесли пари и развитие в градовете, а там, където има пари и развитие, обикновено няма място за война.

Пътищата през Кавказкия хребет, т.е. реалните връзки на Русия с Грузия, Азербайджан и Армения, са всичко на всичко шест, ако не броим сезонните пътеки, които са достъпни само за контрабандистите и чеченските бунтовници. Железопътните линии са две - по брега на Каспийско море през Баку и по Черно море през Сухуми в Грузия и по-нататък в Армения. В резултат на грузинско-абхазката война железопътната мрежа в Абхазия е разрушена и едва ли можем да се надяваме на скорошното й възстановяване след войната между Русия и Грузия. До Армения не може да се стигне с влак през Баку заради конфликта в Карабах. Същото се отнася и за автомобилните пътища, четири на брой. Пътят през Абхазия е блокиран при река Ингури в Грузия. Транскавказката магистрала през Южна Осетия замря още през 2004 година с помощта на Тбилиси, който доста ревностно се грижи за митническия суверенитет. В резултат на войната от август 2008-ма пътят спира на границата. Преди няколко години беше затворен и Горни Ларс - пропускателният пункт на историческия Грузински военен път, който Русия дълго ремонтира. Преди седмица стана известно, че ремонтът е завършен, но за да бъде отворено трасето, което би зарадвало изключително много арменските предприемачи и потребители, трябва специално руско-грузинско споразумение. Засега това изглежда проблематично. По този начин три от четирите пътища от Северен към Южен Кавказ са затворени от препятствия, които възникнаха, или поне бяха укрепени, след войната през август. Единственият действащ автомобилен път води към Азербайджан и по разбираеми причини е недостъпен за Армения.

“Пътната карта” още не означава отваряне на границите. Между Турция и Армения има редица сложни противоречия. В Турция и при партньора й Азербайджан действат влиятелни политически сили, който са недоволни от сближаването на Анкара с Ереван. Те свързват възстановяването на двустранните отношения с решението на проблема в Карабах в полза на Азербайджан. Карабах е съвсем различен и труден въпрос, решението на който може по-лесно да се потърси, ако Армения излезе от блокадата. В Армения също има опозиционери, склонни да обвиняват Серж Саркисян за сближаването с Турция, което според тях оскърбява паметта за геноцида на арменците през 1915 година.

Но дори кандидатът на опозицията на миналогодишните президентски избори и първи президент на Армения Левон Тер-Петросян многократно е подчертавал, че проблемът за оценката на геноцида, който е сложен и травмиращ както за Армения така и за Турция, остава по-скоро морален въпрос. От прагматична гледна точка сближаването с Турция е неизбежно за Армения, независимо от това кой е президент на страната. “Пътната карта” е абсолютно достоверен знак за възможностите за подобно сближаване. Първото отваряне на границата между Турция и Армения за целия постсъветски период премина от сферата на фантастиката в областта на търсенето на технически решения.

Ако тази граница бъде отворена, основният южнокавказки съюзник на Русия неизбежно ще се обърне към Турция. Икономиката ще помогне старите рани да бъдат излекувани. Във всеки случай да се провираш на улицата през две чужди огради е много по-неудобно от това да използваш отворените врати на собствения си двор. Ако наземните съобщения с Турция бъдат отворени и Армения се включи в евроазиатския транспортен коридор до Турция през Южен Кавказ, руските пари и въздушните съобщения между Ереван и Москва могат да изиграят конструктивна и особено спомагателна роля в развитието на Армения.

Възможността за отварянето на границите е бонусът, който Турция може да предложи на Армения по време на големия пазарлък за Карабах, и така да измести Русия от позицията на главен “патрон” на уреждането на карабахския конфликт. Москва не разполага с такъв бонус. Макар че можеше да има, ако не беше войната от август, след която и в Баку, и в Ереван, и в Анкара се породи открит страх от Русия, независимо от честите протоколни изявления за неизменното взаимно уважение.

В такъв контекст срещите на Дмитрий Медведев с Илхам Алиев и Серж Саркисян изглеждат като опит на Москва да поеме отново инициативата и да скочи на влака за Анкара. Но Карабах, който Русия е свикнала да вижда като инструмент, позволяващ да държи и Армения, и Азербайджан в руслото на собствената си външна политика, все още не позволява на Кремъл да формулира позиция, която да устройва и двете южнокавказки страни. Турция обаче активно търси такава позиция и ако я намери, влиянието на Русия в Южен Кавказ за дълго време ще се ограничи само до взетите под нейна опека територии на Абхазия и Южна Осетия.

По БТА