Истината на Румяна Угърчинска:Мехмед Али Агджа е стрелял срещу папа Йоан-Павел II,не само е турчин, но е и член на “Сивите вълци”

Румяна Угърчинска, авторка на “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”:Къдринка Къдринова

Интервю на Къдринка Къдринова с френската журналистка от български произход за най-голямата политическа мистерия на нашето време, за причините и технологиите на скалъпването на "българската следа", за третата гилза, вградена в короната на Дева Мария от Фатима, за същинските цели на все още засекретената "Stay Behind" ("Стой отзад")

Румяна Угърчинска е родена през 1963 г. в София, но само 9 години от живота си е прекарала в България. Гимназия завършва в Париж, а френска филология - в СУ “Кл. Охридски”. После идва магистратурата по информация и комуникации в Сорбоната. Днес Угърчинска е редовен автор на различни френски вестници и списания, включително на най-печелившия седмичник “Мариан”. Главен редактор е на местното списание “Льо менсуел”. Чете лекции в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи на Парижкия институт по криминология към Университета “Париж II”. Теми на нейните публикации и разработки са мафиите в Източна Европа, трафикът на хора, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т.н. През 2005 г. издава първата си книга - “КГБ и компания на щурм към Европа”. Току-що от печат излезе и втората є книга, озаглавена “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”. Впечатляващото разследване, продължило 10 години, е подплатено с фактология и с факсимилета на документи, събрани от Угърчинска при многобройните є срещи, интервюта, сверки с архивите в Рим, Париж, София, Вашингтон, Франкфурт, Истанбул. Книгата излиза точно 25 години след ареста на Сергей Антонов и лансирането на прословутата “българска следа”, която никога и не бе доказана, но която остана да тегне като клеймо над страната ни.

И така, 25 години след ареста на Сергей Антонов и лансирането на “българската следа” една българка от Париж решава да докаже, че страната ни няма нищо общо с покушението срещу папата, и да разкрие “Истината за атентата срещу Йоан-Павел Втори”. Какво ви изкуши да се захванете с тази парлива тема? И защо според вас досега не го е направил никой колега от София?- Трудно е българин да се наложи като анализатор на една от най-големите мистерии на нашето време, какъвто е атентатът срещу папа Йоан-Павел II, извършен на площад “Свети Петър” в Рим на 13 май 1981 г. и все още свързван с митичната версия за “българската следа”. Захване ли се наш сънародник с това, винаги поражда подозрения в пристрастност. Затова аз реших да не се занимавам с опровергаване на “българската следа”, а да докажа какво всъщност се е случило. Книгата не случайно се казва “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”. Загадките около това престъпление наистина са голямо журналистическо изкушение, но са и предизвикателство за всеки разследващ журналист. Много хора се опитваха да ме разколебаят, когато разбраха с какво съм се заела, но колкото повече ровех във фактите, толкова повече се амбицирах да стигна до истината, дори напук на скептиците.Всички досегашни писания по темата се базират на някакви версии и тези или на противоверсии и противотези, като едните идват от Запад, другите от Изток. Моят случай е по-специален. Не съм нито от Запад, нито от Изток. Или по-скоро съм едновременно и от двете места. Предлагам друг, различен поглед и подход. Залагам на разследващата журналистика, за която истината е над идеологиите. Имам привилегията да правя това от Париж. Разбира се, правя го като българка, но без пристрастията, които биха били пречка за някой колега от самата България. Или от Италия, да речем.
Каква точно е истината за този заговор?- Истината се съдържа във фактите. А фактите са налице. Този, който е стрелял срещу папа Йоан-Павел II, не само се казва Мехмед Али Агджа, не само е турчин, но е и член на крайнодясната турска терористична организация “Сивите вълци”. Фактите разкриват също, че той не е бил сам на площад “Свети Петър” и не е единственият, който е стрелял. От неговия пистолет са изхвърчали 2 куршума и гилзите към тях са намерени. Но е намерена и трета гилза, паднала в колата на папата. Тази гилза никога не е била изследвана от следователите и експертите, защото Ватикана я обявява за свещена. Самият папа Йоан-Павел II, който многократно по-късно е обявявал, че дължи спасението си на Дева Мария от Фатима, дарява гилзата тъкмо на статуята на Дева Мария във Фатима. Днес това веществено доказателство е вградено в златната корона на статуята.Кой е бил вторият човек, стрелял по папата? И дали е бил само един? В разговора, който имах с Орал Челик в Анкара, той твърди, че на площада е имало цяла група италианци и турци, ангажирани в заговора. Каза ми буквално: “Забравете всичко, което сте чели за “българската следа” и други подобни. Агджа не беше сам на площада.” Челик е казвал това и на съдия-следователя Приоре още по време на второто италианско следствие. И пак го припомня в разговора с мен, който влезе във филма ми по темата.
Снимала сте и филм?- Да, с френски екип и сценарист. Филмът е 90-минутен и съдържа най-интересните акценти от разследването ми. Ще бъде излъчен на 12 юни, от 20.30 ч парижко време по тв Canal +.
И кои са акцентите?- Вече подчертах принадлежността на Агджа към “Сивите вълци”. Но и другите турски имена, които изплуват по време на следствието - като вече споменатия Орал Челик, като Абдула Чатлъ, шеф на “Сивите вълци” за Европа и човек, свързан с турските тайни служби, като осигурилия пистолета на Агджа Омер Багчи - са все членове на същата организация. Всички са “сиви вълци”. Дори парите, за които се твърди, че са преведени за осъществяване на атентата от Бекир Челенк, са всъщност пари на турската мафия, която финансира “Сивите вълци”.Какво представлява тази турска ултрадясна терористична организация по онова време? Тя е един от многото инструменти за въздействие, упражнявано от тайната структура на НАТО “Stay Behind” (“Стой отзад”), създадена навремето по инициатива на американското ЦРУ, за да предотвратява засилването на влиянието на прокомунистически и леви сили в страни членки на Североатлантическия пакт. Това секретно командване функционира наднационално, практически извън всякакъв контрол, без знанието дори на президентите и премиерите на страните, в които развива дейност. С течение на годините то попада под влиянието и на местни кланове и интереси - мафии, масонски обединения, паралелни структури. С италианското му поделение, наречено “Гладио” (което означава “Меч”), например са обвързани лица, замесени в скандалите с Ватиканската банка “Амброзиано”, с масонската ложа П-2, просто недоволни от папата. Съществуването на “Гладио” бе разкрито още през 1992 г. от Джулио Андреоти.
Да не би тази тайна структура да е и в дъното на убийството на Алдо Моро през 1978-а? Той бе отвлечен от ултралявата терористична групировка “Червените бригади” точно когато се канеше да обяви включването на комунисти в правителството на Италия...- Главна цел на “Stay Behind” и поделенията є в различните страни е било тъкмо дестабилизирането на онези държави, в които е имало риск левицата да вземе властта. Използвани са били различни радикални местни групировки. Така че има вероятност и “Червените бригади” да са били просмукани от агенти на “Stay Behind” или на “Гладио”.В Турция аналогичната структура, създадена с помощта на американците, се казва “Контра-гериля”. По същия начин се е действало и в Белгия.
Щом въпросните тайни структури са се създавали по инициатива на ЦРУ, съотнесено към атентата срещу папата, това би трябвало да означава, че следата не е българска, а американска. Това пък предполага доста неудобни въпроси за днешното стратегическо партньорство между САЩ и България. Май всеки от играчите в него може да се подпише под думите на Агджа, с които завършвате книгата си - “Никой не иска истината”...- За да бъда коректна, не бих казала, че следата е чисто американска. Тя по-скоро води към западните тайни служби, които са разработвали терора като метод за дестабилизиране на обществата с цел предизвикване на хаос и изманипулирана ответна реакция. Това е повод да се замислим дали винаги онова, което ни се поднася и днес от медиите или от политиците в големите западни държави, е тъкмо истината. “Stay Behind” официално вече не съществува, но всичко касаещо я продължава да е засекретено. Швейцарският историк Даниел Гансер се опита да изиска от НАТО и ЦРУ документи за тази структура по официален път. Но му бе отговорено, че е невъзможно да му се даде информация.Все още прекалено много тайни забулват близкото ни минало. А ако не можем да разчетем онова, което се е случило тогава, как да разчетем онова, което се случва днес? Ето така стигаме до извода, че никой не иска истината, защото прекалено много лобита предпочитат да я манипулират.
За коя публика сте написали книгата си - за българската, за френската, за световната?- За публиката, която се интересува от истината. Книгата ви е подплатена с факти, документи и интервюта, трупани от вас в продължение на 10 години при разследванията ви из Рим, София, Париж, Франкфурт, Вашингтон, Истанбул. Кое от разкритията ви и коя от срещите ви изненадаха най-много самата вас?- Най-впечатляваща за мен бе срещата с Мелвин Гудман, който от 1977 до 1985 г. е бил един от старши анализаторите на департамента по съветските въпроси в ЦРУ. Той е от хората, които са най-наясно с всичко, правено от КГБ и другите тайни служби в съветските сателити. Още през 90-те години той недвусмислено заявява пред Сената на САЩ, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Онова, което каза пред мен, потвърди моите разкрития, анализи и изводи. Изтокът не е имал никакъв интерес да ликвидира папата, тъй като по онова време Йоан-Павел II е водел оживен диалог с Москва, опитвайки се да постигне компромис, да успокои вълненията в Полша, да предотврати въвеждането на военно положение там. Мотивът за папата е бил да се избегне насилието. А за СССР - да не се стига до откриването на “втори фронт” в Полша, след като вече е било налице затъването в Афганистан. Гудман добави още, че в онези години ЦРУ е знаело отлично какво става в българските тайни служби, защото е имало свои агенти във всичките им поделения. И е било съвсем ясно, че българите нямат нищо общо с покушението срещу папата. Фактът, че САЩ са знаели за българската непричастност към заговора, но са използвали версията за “българската следа”, говори сам за себе си.
Предлагате на публиката много интригуващо четиво, поднесено с динамичен и образен език. Директно на френски ли пишехте или минавахте през българския?- Пиша директно на френски. Повечето време от живота си съм прекарала във Франция и съм писала на френски, включително и първата си книга “КГБ и компания на щурм към Европа”. Тук започнах и журналистическата си кариера. Ако не беше по-особеното ми име, колегите ми французи не биха се и досетили, че съм с чуждестранен произход.
Какви са първите отзиви за книгата ви във Франция?- Книгата интригува, но се усеща известно недоверие към моята “теза”, както я наричат в някои издания. Въпреки че аз предлагам не теза, а анкета. Факти. Но лъжата и манипулацията прекалено дълго време са доминирали. Не е толкова просто да се отхвърли изведнъж онова, което е наслоявано четвърт век и се е превърнало почти в нарицателно. Особено на фона на постоянното реанимиране на “българската следа”, включително и с миналогодишните изводи на комисията “Митрохин” в Италия. Обнадеждаващото е, че онези, които все пак са прочели книгата, идват да ме поздравят, личи, че са силно впечатлени. Хиляда души да преосмислят нещата, това вече ще е успех. Те ще го коментират поне с други хиляда, чийто интерес също ще се пробуди, и така може да тръгне верижната реакция. Ако не вярвах, че полека-лека призмата ще се обърне, не бих се захванала с това изтощаващо разследване, не бих хвърлила 10 години от живота си за това.
Ще подготвите ли българско издание на “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”?- Ако има интерес, с удоволствие. След като някой може да преиздава в България съчиненията на Клеър Стърлинг, защо пък някой друг да не се заинтересува да издаде едно разследване на фактите такива, каквито са?
Разкажете повече за себе си. Откога и защо избрахте да живеете в Париж? Какво мислите за днешна България и за днешна Франция, за мястото им в глобализирания свят? Българка, французойка или гражданка на света се усещате?- Така се случи, че живея постоянно в Париж от 1985 г. От 44-те ми години живот само 9 съм прекарала в България. Чувствам се българка, но също и френска гражданка. Живо се интересувам какво става в България, но и във Франция. Боли ме за Франция. Може би не толкова колкото за България, но чувството също е много силно. Това е страната, която ме прие, без да пита каква съм, а само какво мога, как се доказвам.
Чувствате ли се успяла във Франция?- Да. Въпреки че вероятно, ако се бях родила във Франция, щях да постигна онова, което съм постигнала, с 10 пъти по-малко труд и усилия.Притеснява ме, че през последните 2-3 години нещата във Франция се променят, толерантността сякаш се изпарява. Когато ме канят за журналистически изяви, вече наблягат, че съм родена в България. По-рано това не съществуваше. Но сега френското общество се оказва неспособно да смели заливащите го огромни емигрантски вълни. Затова веднъж, когато пак подчертаха, че съм българка, аз пък припомних, че съм френска журналистка. И още - че когато навремето Едуар Баладюр тръгна да става премиер, никой дори не се сети да изтъква, че той е роден в Истанбул.