С две щеки и 200 евро странникът ще мине близо 1000 км
Марко брои в крачки пътя до Истанбул
Само в Обзор и Бургас не ме подслониха, оплаква се румънецът
Снимка за спомен с добри хора, подслонили пътешественика
румънският пътешественик Марко Даниел.
35-годишният мъж обикаля пеш Европа с тежка раница на гръб и нощува където го завари залезът. "Аз съм пътешественик, ще ме подслоните ли за една нощ?
Не съм опасен и утре си тръгвам !"
С тези думи Марко чука от врата на врата. От личен опит знае, че най-много в третата къща леглото му е в кърпа вързано. Прочутите с гостоприемството си българи рядко връщат комшията от север. Повечето с радост приютяват пътешественика и делят с него трапезата си. Той пък им разказва за патилата си, докато броди по света. Решил да тръгне пеша из Европа след 12-годишен гурбет в Италия. Докато живеел в Бергамо, през лятото се прехранвал като сервитьор, а през зимата работел в ателие за гравюри на сувенири. Необичайното си приключение започнал на 28 февруари, когато екипиран със здрави бързоходки и две помощни щеки потеглил от родния си град Наводари край Констанца. Влязъл в България през Дуранкулак, преминал Добрич и Варна и се отправил към българо-турската граница покрай морето. Марко си има две правила, които следва като закон. Никога не пътува на автостоп, дори и да го молят, и не остава никъде за повече от една нощ. Няма излишни пари и затова избягва старателно хотелите. Ресторантите - също! Храни се с консерви, които купува от супермаркетите по пътя си. Понякога по изключение влиза в закусвални за баничка с боза на крак. Води си дневник, в който отброява крачки и километри. "От родния ми град Наводари до Бургас съм изминал 443 километра за 18 дни. Това са точно 623 961 крачки. До Истанбул има още много", пресмята румънецът. Записва в тефтера всяко селце и паланка, през които е минал, и имената на хората, които са го подслонили. На тръгване вади от раницата си торба с жито и дава по шепа на всеки със заръката да я посади - като знак на приятелство между двата народа. Щом влезе в населено място, не пропуска да посети местното кметство. Вади договор за приятелство с родния му град Наводари и държи на всяка цена управниците да го подпечатат. Марко знае достатъчно руски, малко английски и повече италиански. Отскоро е научил и няколко думи на български език. С помощта на тези четири езика и най-вече с живописни жестове успява да се разбере с всеки.
"Булгериън пийпъл вери гут, супер са, чудно!" обяснява румънецът, въодушевен от българското гостоприемство. Показва снимки и на развален българо-руско-английски разказва дългата си история. "Tука съм в Свети Влас. Това са Динко и Весела - те ме пуснаха да спя в къщата им. Вери гут фемили. Това е Кранево, там спал при Веско. Той е охранител на плажа. А тези са Радо и Татяна - те ме прибрали в Старо Оряхово", изрежда Марко. С най-голям възторг говори за престоя си в Каварна. Там спал в дома на Кера и Коста, а в кръчмата на Митко добре похапнал без пари. Дългото пътешествие естествено не минало и без инциденти. Домакините му в Старо Оряхово - Радо и Татяна, имали расово овчарско куче, което лошо го захапало за ръката. Стопаните бързо му помогнали да стигне до поликлиниката в Бяла, където му били ваксина против бяс и превързали раната му. Инцидентът обаче изобщо не го ядосал. "Кучето не беше виновно, аз не бях предпазлив. Навлязох в територията му и то помисли, че го нападам", спомня си румънският Марко Поло. От краткото си пребиваване в Поморие пази снимка с многолюдна ромска фамилия, която с готовност го приютила. Той обаче предпочел да отседне в луксозен хотел, където му дали огромен апартамент само за 10 лева. Късметът му изневерил в Бургас. Напразно молел някой да го прибере за една нощ, но хората го отпращали с подозрение. Тогава се отправил към болницата и стоварил багажа си в Спешния център. Лекарите дълго се чудили какво да го правят и накрая склонили да му дадат едно от болничните легла. На камък ударил и в Обзор и за да не остане на улицата, се наложило по изключение да си плати стая в хотел. "Обзор не вери гут, никак, много лошо. Хотел дал 50 лева, ужас, очень плохо!", жалва се Марко, за когото това са много пари. От началото на похода досега е похарчил не повече от стотина евро. Още толкова е заделил, за да стигне до Истанбул, където е финалът на похода му. От там планира да се върне до Каварна с влак, а след това отново пешком обратно до Наводари. Пътешествието си е запечатал в стотици снимки, които смята да публикува в блога си, заедно с разказ за цялото си приключение. Надява се историята му да стигне до Европейските институции, на които всъщност е посветил похода си, и да ги убеди, че България и Румъния заслужават повече признание.
Елена Димитрова
стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар