ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
Луксозното возило е перлата на Националния музей на транспорта.
Да седнеш на мекия диван, на който преди повече от 140 години султан Абдул Азис е положил морно тяло, или да се излегнеш на канапето като кадъните от харема му, е също толкова вълнуващо, колкото да усетиш атмосферата на легендарния „Ориент експрес". Зевзеци могат да вдигнат дебелите възглавници и да поседнат, но само да поседнат, на тоалетната на височайшата турска особа. Тези романтични и не толкова изживявания са възможни в Националния музей на транспорта в Русе. Луксозният вагон „Султание" е перлата в него и неслучайно е избран от прочутия руски режисьор Никита Михалков за снимките на „Турски гамбит".
Боядисаният в турскосиньо вагон се откроява сред зеленикавите жп возила от различни периоди на българските железници. Построен е в Брюксел през 1866 година специално за посещението на султан Абдул Азис в България. Височайшата турска особа пристига в Русе една година по-късно, за да открие първата жп линия у нас, свързваща крайдунавския град с Варна. За онова време събитието е било грандиозно. Именно тази линия била липсващата връзка между Европа и Цариград. След откриването й от Гюргево пътниците били прехвърляни с парен кораб до Русе, от Русе до Варна - с влак, а от пристанището там до Цариград - с кораб.
За удобството на султана губернаторът на Русе Мидхат паша поръчал вагона и първи се качил в него, за да се увери, че всичко е наред. По дебел червен килим с изтъкана фигура на арабин Абдул Азис влязъл в своето купе. Турският велможа разполагал с канапе, масичка, тоалетна и умивалник. Не на такъв комфорт обаче се радвали ханъмите, които били отделно и имали само един миндер.
Тоалетната на султана.
Легенда разказва как след откриването на линията Мидхат паша бил бесен, защото султанът казал само няколко добри думи за червения килим с арабина. Пестелив бил в думите си за реформите, направени от Мидхат паша. А именно по негово време започват да наричат Русе българската Виена. Организаторският талант на Мидхат паша предизвиквал завист у другите, а най-вероятно - и у султана.
След посещението на султана уникалният вагон не отива в музей, а продължава да се движи по многострадалните ни железници. Той влиза в историята с факта, че с него са се возили безброй височайши особи, свързани с нашата история. Още като дете е пътувал бъдещият български цар Фердинанд със своята майка Клементина. През 1869 година френската императрица Евгения се връща от тържествата по откриването на Суецкия канал. Барон Хирш също бил във вагона, когато отива да поеме концесията по строителството на източните железници. След Освобождението със „Султание" пътуват князете Дондуков-Корсаков и Александър Батенберг, италианският престолонаследник Виктор Емануил ІІІ и други известни личности. През последните години уникалният вагон е постоянен филмов герой.
В купето на кадъните било само това диванче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар