„Пан-тюркски” консорциум ще менежира туркменската газ
На 29 ноември в туркменския град Туркменбаши (бившия град Красноводск) „при затворени врати” се проведе тристранна среща между президентите на Турция – Абдула Гюл, на Азербайджан – Илхам Алиев и на страната-домакин – Гурбангули Бердимохамедов. Според съобщението на туркменското външно министерство, основният предмет на разговорите между тримата президенти на турскоговорещите републики е бил всестранният диалог, с акцент върху енергийното сътрудничество в контекста на активните търговски отношения. Изданието ”Новости-Азербайджан” цитира думите на Илхам Алиев: „Среща в такъв формат се провежда за пръв път. Нас ни обединява общата история и това, че като независими държави водим политика на укрепване и разширяване на приятелските и братските отношения между нашите страни”.
Трябва да се отбележи, че тази среща се проведе непосредствено след приключването на ІV Енергиен конгрес в Баку (14 ноември), посветен на проблемите около енергийните отношения в Каспийския регион. В Туркменбаши главната тема, която е била обсъждана зад плътно затворените врати, е била готовността на трите държави да осъществят на дело мащабния проект за изграждането на Транскаспийски газопровод. Предвижда се по него да се експортира азербайджанската и туркменската газ към Турция, оттам суровината ще бъде прехвърлена към европейската тръбопреносна система „Набуко”, проектирана за доставка на синьо гориво към Централна Европа.
Тристранната среща в курортния град Туркменбаши има знаков характер не само за бъдещето на енергийния експорт от Централна Азия, но и за геополитическите промени, които се задават в недалечно бъдеще. Южната ни съседка развива сериозна политическа, икономическа и културна политика към страните от така наречения „турски цивилизационен ареал”. Например, както отбеляза „Казахстан днес”, Турция претендира за лидерство в търговските операции с Азербайджан. За това е съобщил търговският представител на турското посолство в Баку Осман Озджан пред Fineko/abc.az . Към настоящия момент износът на Турция към кавказката република е надхвърлил един милиард долара, заемайки второ място (след Русия) във външнотърговските отношения на Азербайджан. Турция се намира в активни и ползотворно развиващи се бизнес отношения също и с Туркменистан. В момента между двете страни се обсъжда на най-високо ниво изграждането на Ашхабадската електроцентрала, с чиято реализация ще се заеме именно турската страна. Договорът за нейното построяване, на стойност около 120 млн. евро, беше сключен в началото на годината между държавната електроенергийна компания „Туркмененерго” и турската компания „Lotus Proje Akaryakit Enerji Madencilik Telekominikasyon Insaat Sanayi Taahhut ve Ticaret A.S.”. Именно тя е получила поръчката да проектира и реализира ашхабадската електроцентрала, чийто пусков срок е февруари 2010 г.
Новият енергиен проект изглежда е на път да размрази и дипломатическите отношения между Баку и Ашхабад, които от 2002 г. насам фактически бяха преустановени. Конфликтът между двете най-богати на енергийни запаси страни от региона възникна през 2001 г. заради спора за принадлежността на няколкото нефтени и газови находища в шелфа на Каспийско море и заради азербайджанския дълг към Туркменистан, натрупан от износа на газ. След смъртта на Теркменбаши Ниязов и избирането на новия президент Бердимохамедов (края на 2006 г.) се забелязва оживление, което можем да отдадем както на политическата либерализация в Ашхабад, така и на активната дипломация на Анкара в региона. По време на официалното си посещение в Баку през май тази година, което е първата високопоставена визита на туркменски политик в Азербайджан от десет години насам, Бердимохамедов и Алиев подписаха двустранни документи и обсъдиха задълбочено перспективите за сътрудничество в сферата на енергетиката и транзитирането на ценните енергосуровини газ и нефт. Преди броени месеци беше възстановено туркменското посолство в Баку. Към предисторията на новия консорциум трябва да бъде причислено и подновяването на дейността на двустранната комисия за икономическо сътрудничество през януари 2008 г. Тя има решаваща заслуга за бързото отстраняване на противоречията: определена е средната линия на Каспийския шелф, регулиран е проблемът за азербайджанския дълг, реализиран е прогрес в посока разделянето на шелфа и спорното месторождение на суровината.
Туркменският експерт Ата Джумаев акцентира върху факта, че домакин на провеждането на тази изключително знакова тристранна среща е Туркменистан: „Днес и в Турция и в Азербайджан има мащабни планове за строителството и развитието на инфраструктурата на Туркменистан. Не случайно срещата ще се проведе в гр. Туркменбаши – център на туристическата зона „Аваза”. По време на предстоящите преговори между президентите ще бъдат обсъждани по-мащабни планове и теми.” Анализаторът подчертава, че не е изключено новият голям инвеститор в Туркменистан да стане именно Азербайджан. „Все пак, подчертава той, тема номер едно ще бъде да бъде убеден Гурбангули Бердимохамедов в необходимостта да се присъедини към проекта „Набуко”. Ако това се случи, то в близкото бъдеще Туркменистан и Азербайджан ще бъдат свързани с транскаспийски тръбопровод по дъното на Каспийско море”.
Политиката на „отворени врати” на Бердимохамедов привлече редица западни правителства, които през тази година лобират активно за нови проектотрасета. Засега все още е под въпрос кой от трите мащабни проекти ще стартира пръв: западният (Транскаспийският), южният (през Афганистан, Пакистан и Индия) или източният (към Китай). За южното трасе активно лобират Англия и САЩ. През април 2008 г. на срещата в Букурещ президентите Карзай и Бердимохамедов постигнаха консенсус за важността на проекта за страните от региона. Този проблем беше обект на разговори и по време на личната среща между туркменския президент и Джордж Буш, където Бердимохамедов е подчертал, че политиката на богатата на газ република ще бъде насочена към диверсификация на трасетата, по които ще се пренася туркменската газова суровина към международните пазари.
Журналистът Аркадий Дубнов, международен наблюдател на „Время новостей”, посочва в сайта „Фергана.ру”, че обсъжданите на тристранната среща принципни въпроси по транспортирането на газа на практика се свеждат до дилемата: да се допуснат ли до тръбата САЩ, Русия и Европейския съюз (решението е отрицателно), да се транспортира ли газта през Грузия (решено е, че е добре да се дублира с тръбопровод през Армения). От оскъдната информация, изтекла от срещата, става ясно, че трите държави „желаят да бъдат господари на положението, в качеството им на главни производителки и транзитиращи газта”.
В този контекст основният принос на срещата е взетото решение за изграждането на бъдещ газо-енергиен консорциум, който трябва да осъществи амбициозния енергиен проект. По настояване на Турция консорциумът, който ще менежира инициативата, трябва да бъде независим от чуждестранните интереси. Този принцип не изключва взимането на заеми от чуждестранни банки и участието на водещи фирми в техническото изпълнение, но само в качеството им на подизпълнители в строителството и евентуално в процеса на експлоатация. Самият тръбопровод обаче трябва да остане собственост на трите страни – учредителки на консорциума.
Както подчертава Аркадий Дубнов, тази революционна идея принадлежи на турската страна и не е особено привлекателна за ЕС и САЩ, които от доста дълго време лобират за осъществяването на транскаспийския газопровод под политическата и финансовата егида на Запада. Новото развитие на проекта едва ли ще предизвика възторг у Брюксел и Вашингтон. Няма да зарадва и Москва. Това би означавало, че туркменската газ ще престане да бъде монополно благо за руските потребители. До този момент, в наследство от ерата „Ниязов”, гигантът „Газпром” монополно купува и транзитира туркменската суровина през своите тръбопроводи. Съмнително е дали Ашхабад ще се реши да прекъсне стратегическите си задължения към „Газпром”, според които през следващите 10-15 г. е планирано транзитирането на 90 млд. куб. м газ ежегодно. Русия предлага дори това количество да бъде увеличено до 100 млд. куб.м. Друг е въпросът доколко ще бъдат гарантирани тези доставки, отчитайки спорния момент за „месторождението” и откъде ще тръгва суровината. Ашхабад засега не бърза да обявява плановете си. Експертите очакват това да стане най-рано в края на 2009, началото на 2010 г., когато трябва да влезе в експлоатация източното трасе към Китай, с първоначална мощност от 30 млд. куб. м. Това, при всички случаи, подчертава Дубнов, ще намали наполовина зависимостта на Ашхабад от Москва като монополен купувач на газта. Авторът посочва също, че китайският проект не предизвиква толкова силно ревността на Кремъл, колкото възможността за европейски вектор, който ще заобиколи Русия. Затова туркмените се опитват да преодолеят ситуацията, прикривайки се зад думите: „Защо към Китай може, а към Европа – не”.
Особено амбициозна изглежда ролята на Турция в новите геоенергийна политика. Нейните амбиции очевидно са насочени към превръщането й в своеобразно „газо-енергийно депо” между Азия и Европа. За тази цел тя смята да изгради няколко подземни газови хранилища, където да се събира не само газта от Туркменистан и от Азербайджан, но и от Иран. За тази цел от няколко години насам в Турция протича активна проучвателна и развойна дейност, включваща както чисто технически изследвания, така и обстоен анализ на геополитическия риск. В известна степен може да се каже, че Турция не само има намерението да конкурира досегашната роля на Русия и да я замести в доставките към Европа, но и че на тази инициатива тя залага за преодоляването на проблемите около членството в Евросъюза.
Напоследък сред експертите, особено сред руските, намира все по-голяма популярност тезата, че едно от най-важните последствия от петдневната война през август между Русия и Грузия е промяната на досегашните планове за преминаване на тръбопроводите през Грузия. Според източници на Фергана.ру, на срещата в Туркменбаши тази деликатна тема е била обозначена доста елегантно: „неизчерпаният конфликтогенен потенциал на Грузия”. По-точно, това означава, че докато в Грузия е на власт екипът на Саакашвили, територията на страната ще се смята за рискова ог гледна точка на влагането на огромни инвестиции. Тоест, заплахата на Русия за всички нови проекти, в които участва враждебно настроената към Русия Грузия, е доста вероятна. По тази причина тримата президенти сериозно са обмисляли арменския вариант като алтернатива за транзита към Турция. Възможен е и вариантът на два тръбопровода – през Грузия и през Армения, което би намалило риска, свързан само с един маршрут.
Включването на Армения в новата транзитна схема непременно би означавало пристъпване към урегулирането на десетилетния арменско-азербайджански конфликт за Нагорни Карабах. Въпросът е дали егидата на Турция, която неотдавна демонстрира „футболна дипломация” на добра воля на арменска територия, в допълнение към новите геоенергийни приоритети, ще се окажат достатъчни, за да бъде подтиснат гласът на историческия национализъм в Кавказ? Още по-вълнуващ е въпросът дали самата Турция е готова да преглътне емоциите около турския геноцид над арменците през 1915 г.Безспорно друг препъникамък на замисления проект ще бъдат сложните отношения между Узбекистан и Казахстан. Геоенергийният консорциум няма да бъде пълноценен, ако се изключи богатата на петролни залежи централноазиатска република, която вече е партньор на Турция в тръбопровада Баку – Тбилиси – Джейхан. Туркменистан и Казахстан си партнират и в газопровода към Китай, а в близко бъдеще предстои среща между президентите на двете страни Нурсултан Назарбаев и Гурбангули Бердимохамедов. В крайна сметка, проектът ще бъде осъществен, ако бъде финализирано разделянето на Каспийския басейн между петте държави и се разрешат споровете между Азербайджан и Туркменистан за няколкото нефтени находища в каспийския шелф. Друго условие е да не се задълбочи световната икономическа криза, която може да засегне както страните-производителки, така и потребителите. При тези условия огромните вложения за построяването на "пан-тюркския" газопровод, с арменски или грузински маршрут, биха били икономически и политически оправдани.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар