29 Ноември 2008
Какво е общото между новия американски президент Барак Обама, един от неговите предшественици - 16-ия президент на Съединените щати Ейбрахам Линкълн, актрисата Ава Гарднър и краля на рока Елвис Пресли? Като изключим тяхната популярност и това, че имената им вече присъстват в историята на света, вероятно отговорът на този въпрос ще бъде “общият им турски произход”.
Миналата седмица някои турски медии разпространиха мнението на турския историк и изследовател Джезми Юртсевер, според когото Барак Обама има турски корени в произхода си, а едно от потвържденията за това било названието “ака”, което се съдържа в личните документи на новия държавен глава на САЩ пред името Барак Хюсеин Обама. Юртсевер смята, че дедите на Обама в Кения са били от турски произход. Думата “ака”, поставяна пред името на новия американски президент, е турска и означава “изтъкнат, главен, лидер, големец”, а в Турция сега тази дума е широко използвана като “ага”, казва историкът. Дедите на Обама живеели в турски вилает в Южен Судан, а сведения за това имало в библиотеката на американския Конгрес. Останали от този период са редица топоними, като например имената на езерото Туркана и реката Туркуел на границата между Кения и Судан, казва историкът.
Твърденията за турския произход на Ейбрахам Линкълн, Ава Гарднър и Елвис Пресли пък се основават на изследванията на американския изследовател проф. Брент Кенеди, според когото четиримата са представители на т.нар. мелунджани (в превод от турски “прокълнати души”, на английски - melungeons). Според проф. Кенеди мелунджаните са наследници на турци, които се предполага, че са се заселили около 16 в. в Америка. Едно от свидетелствата за това била частицата “джък”, използвана за изразяване на отрицание вместо “не” в Турция и съпътствана от характерно вдигане на главата нагоре. Именно с това съчетание от звукове и жест отговаряли понякога отрицателно Линкълн, Гарднър и Пресли, твърди американският професор.
Освен тази прилика, която мнозина биха сметнали за несериозна, имало и много лингвистични, културни и генетични “доказателства” за турския произход на някои американци. Така например, те страдали от заболявания, характерни за Средизменоморието, в т.ч. таласемия и синдрома на Бехчет, а в езика им имало много турски думи, включително думите за майка и баща, съответно “ана” и “ата”. Децата на тези американци пък носели характерни за османците имена, например Дидима, Алания, Махала.
Доколко хипотезите на турския изследовател и американския професор, самия той също представител на “мелунджаните”, са научно обосновани, ще определят специалистите. Подобни теории, авторите на които са основно турски учени, се появяват открай време в турските средства за масова информация. Неотдавна проф. Ахмет Арслан, ръководител на катедрата по медицинска биология в турския университет Газиантеп, бе цитиран от медиите в Турция, като обяви, че белгийците са наследници на клон на огузките тюрки, заселили се в района преди хиляди години. Други учени препоръчаха произходът на италианците също да се търси в Турция. Без да се проучи внимателно достоверността на тези теории обаче, те може да служат единствено на някои крайно десни елементи за разпалване на националистически страсти. А пантюркизмът, споделян от Сивите вълци, вече може да бъде разглеждан и като много по-широко понятие, в посока Европа и Америка.
През 30-те години на миналия век теорията, изготвена по поръчка на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк, за турския произход на езиците, т.нар. Слънчева теория за езика, вероятно е имала своето основание. Изградената върху руините на Османската империя нова държава е трябвало да вдъхне у гражданите си национална гордост въпреки краха на империята, а единството й да бъде укрепено.
Ето защо, появяването на твърдения като тези, че името на най-големия водопад в Северна Америка - Ниагара произхожда от турското “Не яйгара” (в превод от турски “Какъв шум!”) и че река Амазонка в южната част на континента е наречена именно така, след като някой турскоезичен възкликнал “Амма узун” (”Ама че е дълга!”), вероятно е било понятно за времето си. Към днешния ден обаче обяснението, че утвърдителното “окей” на американците, широко разпространено вече в цял свят, идва от съчетанието на турските думи “ок” и “ай” (в превод - “стрела” и “месец, луна”), както и че названието на алкохолната напитка коняк от едноименния френски град всъщонст произхожда от турските глаголи в повелителна форма “кон” и “як” (в превод - ”постави” и “запали”) изглежда доста неправдоподобно.
Теорията за общия произход на езиците от турския бе изоставена в Турция след смъртта на Ататюрк и е отречена от съвременното езикознание. Смята се, че поръчвайки изготвянето на тази теория, Ататюрк е искал да “легализира” многото арабски и персийски чуждици в турския език, а общият турски произход на всички думи по света е бил отлично средство за това.
И днес обаче някои инициативи за запазване чистотата на турския език изглежда преминават границите на градивния пуризъм. Такива са например някои от предложенията в представения миналия месец проект на парламентарната комисия за изследвания, насочен към запазване чистотата на турския език. В него се предлага например, да бъдат сменени с турски имената на едни от най-привлекателните за туристите дестинации - Кападокия и Ефес, независимо от вредата, която това би могло да нанесе върху туризма. Планира се също всички имена на героите от детските анимационни филми да се заменят с техни турски съответствия, като същото би следвало да се случи и със спортните термини. В рекламите пък трябвало да се забрани употребата на всякакви нетурски думи и имена. Онези, които не проявяват нужното уважение към езика, се предвиждало да бъдат предупреждавани с нота от министерството на външните работи.
Още по-учудваща може да изглежда претенцията на кмета на град Батман в Югоизточна Турция, който обяви по-рано този месец, че ще даде под съд създателите на поредицата от филми “Батман”, обвинявайки ги, че използват името на града без разрешение. “Има само един Батман в света,” каза градоначалникът Хюсеин Калкан, възразявайки, че американските продуценти дори не са уведомили местните власти в турския град, че ще използват името на този регион.
Претенции, твърдения или теории, подобни на тези, обикновено се приемат с недоверие и дори насмешка от мнозина в Турция. За някои от младите турци обаче те са източник на национална гордост и самочувствие, а тези чувства, когато са вдъхновени от неподкрепени с доказателства теории, крият опасност да бъдат манипулирани, ако крайнодесни елементи решат да ги използват като средство за своите каузи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар