Иво Папазов - Ибряма с наградата от Би Би Си. Снимка Люлин Стаменов
Ибряма е цар на кларнета. Снимка архив "Новинар"
Иво Папазов-Ибряма Снимка Люлин Стаменов
Ибряма е мъж исполин с наситено сини очи. Иво Папазов (наричан преди Ибрям Хапазов) обича къщата си в Богомилово, риболова, жена си Мария и децата, ловджийските си кучета (10-ина на брой) и, разбира се, музиката. Свири от малък. Озвучил е хиляди сватби, а след 1989 г. покори и световната сцена. Свирил е и пред 30 000 човека в Сентрал парк, в Ню Йорк. През 1991 г. направи фурор в шоуто по NBC на прочутия саксофонист Дейвид Санборн (който идва у нас за концерт в сряда в НДК). Ибряма е уникален и в джаз импровизации, и в народни хора. Когато „затанцува” с кларнета, сърцето почва да играе, да плаче, да пее. Виртуоз! Най-новият му албум се казва „Танцът на Сокола” и е издаден в чужбина. Разпространява се от издателската къща на продуцента на "Пинк Флойд" и Стинг - Джо Бойд, който е написал предговора. Дискът бе представен в лондонския клуб „Карго” преди дни. Според мениджъра на Ибряма скоро ще дойде времето, когато качествена българска музика ще се купува от чужбина. През март 2005 г. Папазов спечели Наградата на публиката - част от престижните награди на Би Би Си 3 за "уърлд мюзик".
Да разговаряш с Ибряма преди концерт е недопустимо. Той не говори дори с близките си. Но за късмет репортерът на „Новинар” успя. Ето какво каза големият музикант за рода си, чалгата, сватбите и световната сцена часове преди снощния си концерт в зала 1 на НДК „Виртуозите на България”, събрал оркестрите "Орфей", "Канарите" и "Тракия".
Интервю на Милена Бойкова-Терзийска
- Как мина промоцията на албума в Лондон?
- Страхотно настроение. Май вече настроението ще го търся в чужбина – там сме по-търсени отколкото в България. Не ме пуснаха да си тръгна. Българи, турци, македонци, чехи, англичани – всички на хорото. А беше в работен ден.
- В България също имате много почитатели.
- Тук все съм на тръни до последно колко хора ще дойдат, продадени ли са билетите. А в чужбина хората си купуват месеци преди това билети. По-спокойно се работи.
- Различно ли е свиренето пред наша и чужда публика?
- Не, едно и също е. Публиката прави настроението на един изпълнител. Всеки концерт е различен. Нямам един с друг концерт да си приличат. Все чувам един и същи думи: „Вие сте гордостта ни. Фантастични сте”. Имаше едни кларнетисти от Аделаида, дошли специално за концерта, от Дания бяха дошли специално да ме слушат.
- Защо нарекохте албума „Танцът на сокола”?
- Правя завой в музиката – като сокол, който се накланя на една страна в полета си. И аз така отивам малко встрани. В албума е включена една позабравена, забранена музика. С нея съм оженил поне 2000 двойки. Става въпрос за възродителния процес. Това е носталгия към музиката на моите родители, на моя род. Тази музика се забравя, ако не се запише. Има не само турско, циганско, но и други парчета. Всяка песен си има история. Дори заради заглавната мелодия бях арестуван преди години на една циганска сватба. Лежах няколко дена. Дори имаше опасност да ида в Белене. Хванаха най-известния за назидание. Добре че намерих приятели, военни прокурори, подкупих тогава едни пазачи.
- Някои анализатори асоциативно свързват „Танца на Сокола” с Доган. Вие предполагам не сте вложил подобен смисъл?
- Не-е. В албума има пиеси отдавна, много преди догановци и могановци.
- Бях чела, че той ви е обещал пенсия. Дава ли ви такава?
- Не. Но като му дойде времето, може и да даде. Ако не е забравил.
- Колко близо трябва да е политиката до музиката? Задават се избори и партиите ще почнат да канят музиканти за предизборни концерти?
- Музиката и политиката не може да са заедно. Но щом плащат на музиканти, е добре. Защо да не вземем някой лев. Може да свиря сега на ДПС, утре на БСП, а вдругиден на ГЕРБ. Ние музикантите нямаме партия, а сме лопата – важно е кой дава парите.
- След толкова сватби, на които сте свирили над 30 години, кои са най-странните картини, спомени?
- Бях като роб. Денонощно свирех и станах като робот. Свирих на различни сватби, цигански – които също са различни. Пред мен са ставали убийства и т.н. Веднъж те се бият, а аз свиря. И викат „продължавай, продължавай”. Свалиха палатката, колят се, а аз свиря. Това е действителен случай.
- Като филм на Кустурица! Вие сте свирили на безброй сватби, а на Брегович бенда е „оркестър за сватби и погребения”. Носите духа на балканската музика по света. Няма ли да направите нещо заедно?
- Защо да правим нещо заедно? Той нашумя с наши пиеси и наши песни, когато на нас ни бе забранено да ги пишем. Ние преди него представяхме балканската музика.
- Как гледате на съвременната чалга и т.нар. поп фолк?
- Поп фолкът се издържа от новите богаташи. Недоразвити са. Но щом хората ги харесват... На едно участие идва една фолк певица, която оставихме да пее последна. Дръпнаха се 5000 човека и останаха само от детската градина и деца 5-6 клас. Но размахът на поп фолка идва и от грешната информация на медиите. Има платени журналистки, които пълнят главите на хората само с тях. По всички канали звучи тази музика. Добре че напоследък отиват повече към попа и правят по-качествени неща. Кой направи популярна чалгата? Ако свиря един кючек накрая на сватбата, викат „ей, пак почна с циганските работи”. А през цялото време свирих на тези необразовани хора българска народна музика. А те викат: „ние не сме българи, удари един кючек”. Какво мога да направя?
- Да отидем на по-високо ниво. Джо Бойд ви издава. Какъв човек е той?
- Той е човек, който разбира от всички култури. Наскоро е бил дори надолу от Якутия. Той е музикант, който постоянно търси нови кадри. Като дойде тук, две години вървя след нас. И после три години да ни оправя визите.
- С кои световни музиканти бихте искали да направите нещо заедно?
- Направих с Джон Лоутън такъв вариант на „Джулай морнинг” в Стара Загора, че той се разплака – с гъдулки, кавали, гайда, кларнет.
- Как минава денят ви в къщата в Богомилово, когато не сте на концерти?
- Щом имам свободно време, веднага хващам пръчките и отивам за риба. Там релаксът е голям. Човек има нужда от други развлечения. Там отивам да се успокоя до реката и там ми идват мелодии, идеи.
- Защо останахте в България след толкова възможности за успех и живот навън?
- Преди толкова не ме пускаха навън, а сега така стана, че те избягаха, а аз се върнах. Всички ченгета. Имах предложение още 1989 г. да остана в Америка, а в Канада колко пъти ме молиха да остана. Но аз съм богат тук – имам си къща, деца. В чужбина повече от една седмица не мога да стоя. Обичам си страната. Аз съм най-големият българин.
новинар
Няма коментари:
Публикуване на коментар