"Перили кьошк" - имението на Босфора, което все още пази зловещи легенди
Истории за духовете на къщата бродят десетилетия из Истанбул, сега към тях се прибавят и нови, но създадени от изкуството
09:13 | 23 август 2026 | Редактор : Галина Чолакова
Истанбулското имение "Перили кьошк", в превод "Къщата на духовете", продължава да привлича интерес не само с необичайната си история и архитектура, но и с витаещите около него легенди и дори културната дейност, която развива.
Историята на имението в квартал Румелихисар на европейския бряг на Босфора започва през второто десетилетие на 20 век. Строежът е поръчан от Юсуф Зия паша, който по това време е главен адютант на египетския хедив Абас Хилми паша, посочва на сайта си телевизия Хабертюрк в материал, посветен на историята на имението, пише БТА.
През 1914 г., след влизането на Османската империя в Първата световна война, работниците, ангажирани със строежа, са мобилизирани и строителството спира. Така вторият и третият етаж остават недовършени.
Именно недовършеният вид на сградата и празните етажи допринасят за появата на името "Перили кьошк" - "Къщата на духовете". Според местните от недовършените части на сградата се чувал виещият звук на вятъра, което допринесло за зловещата ѝ репутация.
Друга градска легенда, за която разказва "Хабертюрк", е свързана с красивата млада съпруга на Юсуф Зия паша, към която той бил силно ревнив. Според разказите пашата я държал скрита от погледите на хората в кулата на къщата и дори не позволил да се построят стълби в кулата, за да не може никой да се качи при нея.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото. Точно тази атмосфера ражда зловещата легенда на Истанбул. минувачите разказвали, че виждат силуета на жена да се появява зад прозорците на изоставеното имение.
Втората съпруга на пашата и трите му дъщери остават да живеят там до 1993 г., когато сградата е продадена на настоящия ѝ собственик. А когато реставрацията започва през 1995 г., работниците твърдят, че виждали призрака на съпругата на пашата да броди из коридорите.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото
Истории за духовете на къщата бродят десетилетия из Истанбул, сега към тях се прибавят и нови, но създадени от изкуството
09:13 | 23 август 2026 | Редактор : Галина Чолакова
Истанбулското имение "Перили кьошк", в превод "Къщата на духовете", продължава да привлича интерес не само с необичайната си история и архитектура, но и с витаещите около него легенди и дори културната дейност, която развива.
Историята на имението в квартал Румелихисар на европейския бряг на Босфора започва през второто десетилетие на 20 век. Строежът е поръчан от Юсуф Зия паша, който по това време е главен адютант на египетския хедив Абас Хилми паша, посочва на сайта си телевизия Хабертюрк в материал, посветен на историята на имението, пише БТА.
През 1914 г., след влизането на Османската империя в Първата световна война, работниците, ангажирани със строежа, са мобилизирани и строителството спира. Така вторият и третият етаж остават недовършени.
Именно недовършеният вид на сградата и празните етажи допринасят за появата на името "Перили кьошк" - "Къщата на духовете". Според местните от недовършените части на сградата се чувал виещият звук на вятъра, което допринесло за зловещата ѝ репутация.
Друга градска легенда, за която разказва "Хабертюрк", е свързана с красивата млада съпруга на Юсуф Зия паша, към която той бил силно ревнив. Според разказите пашата я държал скрита от погледите на хората в кулата на къщата и дори не позволил да се построят стълби в кулата, за да не може никой да се качи при нея.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото. Точно тази атмосфера ражда зловещата легенда на Истанбул. минувачите разказвали, че виждат силуета на жена да се появява зад прозорците на изоставеното имение.
Втората съпруга на пашата и трите му дъщери остават да живеят там до 1993 г., когато сградата е продадена на настоящия ѝ собственик. А когато реставрацията започва през 1995 г., работниците твърдят, че виждали призрака на съпругата на пашата да броди из коридорите.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото
Любопитна подробност е и това, че още в най-ранния етап на строителството на имението грандиозният проект се сблъсква с неочаквано препятствие. Налага се да бъде ревизиран поради ферман на султан Абдулхамит II, забраняващ издигането на сгради на Босфора, по-високи от минаретата на джамиите. Така вилата не успява да достигне предвидената по план височина.
Юсуф Зия паша живее в Египет в последните години на живота си и умира през 1926 г. Твърди се дори, че според завещанието му гробът му е бил издигнат с камъни, демонтирани от наблюдателната кула на "Перили кьошк".
През 90-те години имението претърпява мащабна реставрация, а от 2007 г. "Перили кьошк" помещава офисите на турския холдинг "Борусан" (Borusan), като от 2011 г. сградата е и пространство за съвременно изкуство през почивните дни, когато е отворена за посетители и изложби.
През седмицата сградата е строг офис на бизнес империя, а през уикендите се превръща в дом на съвременното изкуство - музеят "Борусан Контемпорари"
Неотдавна там беше представена изложбата "Преобразяващата се Земя" ("Dönüşen Yeryüzü") на канадския фотограф Едуард Бъртински, а от 19 септември в "Перили кьошк" са планирани две нови изложби.
Едната е "Време, пространство, геометрия" ("Zaman Mekân Geometri") на фотографа Оливо Барбиери, а другата - "Oбитаван" ("Perili/Haunted"), която се фокусира върху съвременния свят на образите, оформен от изкуствения интелект, технологиите и дигиталната култура, или както "Борусан кънтемпъръри" (Borusan Contemporary) посочва на сайта си - в "Перили кьошк" този път ще се настанят "не призраци от миналото, а същества, на които са вдъхнали живот невидимите механизми на цифровата ера".
"Перили Кьошк" води любопитен двойствен живот. През седмицата е строг офис на бизнес империя, а през уикендите се превръща в дом на съвременното изкуство - музеят "Борусан Контемпорари" отваря врати за посетители от 10 до 19 часа.
Призрачната вила, недовършена заради война, разбито сърце и фалирали кораби, най-сетне намира своето завършване, не като частна резиденция, а като място, където миналото и настоящето на Истанбул се срещат под един покрив.
и тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар