265 милиона евро „изпрани“ през Капалъ чаршия: Турция разкри гигантска финансова империя на престъпния свят

265 милиона евро „изпрани“ през Капалъ чаршия: Турция разкри гигантска финансова империя на престъпния свят

Източник: www.marica.bg

Историческият пазар Капалъ чаршия в Истанбул се оказа в центъра на схема за пране на пари с оборот от близо половин милиард евро.

Разследването разкрива 504 заподозрени, 369 фиктивни фирми, криптовалути, обменни бюра и специален софтуер за укриване на следите.

Един от символите на Истанбул – Капалъ чаршия, през който всяка година минават милиони туристи, се оказа в центъра на една от най-мащабните схеми за пране на пари, разкрити досега в Турция.

Според обвинителния акт на Истанбулската главна прокуратура престъпната мрежа е „изпрала“ 14,2 милиарда турски лири (264,7 милиона евро), придобити от незаконни залагания, инвестиционни измами, киберпрестъпления и други незаконни дейности.

Разследването започва през 2023 г. като обикновено дело за измама с валутна търговия (Forex), но постепенно разкрива огромна финансова система с 504 заподозрени, 369 фирми и хиляди банкови сметки. Самият обвинителен акт е с внушителния обем от 1548 страници.

Престъпна „финансова фабрика“

Прокуратурата описва структурата не като класическа престъпна група с един ръководител, а като добре организирана мрежа от отделни звена, които работят самостоятелно, но под обща координация.

За прикриване на произхода на средствата били създавани десетки фиктивни дружества, регистрирани на името на безработни, хора с ниски доходи или роднини на участниците. Срещу това те получавали между 5000 турски лири (около 93 евро) и 40 000 турски лири (около 746 евро) месечно, подписвали документи, откривали банкови сметки и предоставяли достъп до тях.

След като достигнели законовите банкови лимити, фирмите били прехвърляни на други лица или закривани, а на тяхно място се създавали нови.

Собствен софтуер управлявал далаверите

Разследващите са установили, че организацията използвала специално разработена компютърна програма с кодовото име M80, която проследявала всяка постъпила сума, определяла къде да бъде прехвърлена и кой отговаря за нея.

Според прокуратурата отделни банкови служители също са оказвали съдействие, като улеснявали преводи на големи суми и предотвратявали блокирането на сметки.

Парите се „изгубвали“ по пътя

След постъпването им във фиктивните фирми средствата веднага започвали да се прехвърлят между десетки дружества с привидно законни основания – „софтуерни услуги“, „консултации“ или „техническа поддръжка“. За всяка операция се издавали неистински фактури, които създавали впечатление за реална стопанска дейност.

Само през дружества за електронни разплащания са преминали 7,9 милиарда турски лири (около 147,3 милиона евро).

Особено показателен е примерът с платежната система Param, през която са преминали 10,2 милиарда турски лири (около 190,1 милиона евро). От тях 3,5 милиарда турски лири (65,2 милиона евро) са били преведени към 53 фиктивни фирми, а 6,7 милиарда турски лири (124,9 милиона евро) – разпределени между 1484 различни сметки. След това 6 милиарда турски лири (111,8 милиона евро) отново били събрани в сметките на 156 физически и 9 юридически лица.

Обменните бюра – сърцето на схемата

Ключова роля играели обменните бюра в района на Капалъ чаршия. Именно там парите били превръщани в чуждестранна валута, злато или пари в брой.

Само към едно от тях 60 фирми са превели 5,55 милиарда турски лири (около 103,5 милиона евро) чрез повече от 10 700 банкови операции. Обратно са върнати едва 12 милиона турски лири (около 223 700 евро).

Според прокуратурата това бюро не е извършвало нормална търговска дейност, а е било основен финансов център за преобразуване на престъпните приходи.

Следата се губела в криптовалутите

След обменните бюра средствата били насочвани към извънборсовия пазар на криптовалути, където срещу пари в брой се придобивали цифрови активи. След това те били прехвърляни между множество електронни портфейли, което практически прекъсвало връзката с първоначалния източник на средствата.

Разследването разкрива и необичайни финансови потоци между дружество за производство на пластмасови изделия и свързано обменно бюро. Между тях са извършени взаимни преводи за близо 26 милиарда турски лири (около 484,7 милиона евро). От тях фирмата е превела 12,4 милиарда турски лири (231,2 милиона евро), а в обратната посока са върнати 13,3 милиарда турски лири (247,9 милиона евро).

Наказания до 34 години затвор

Прокуратурата смята, че всички тези операции са били част от сложна схема за окончателно заличаване на следите на престъпните приходи.

Ако обвиненията бъдат доказани в съда, част от обвиняемите могат да получат присъди от 11 до 34 години лишаване от свобода.

Разследването вече се определя като едно от най-мащабните срещу прането на пари в съвременната история на Турция и показва как фиктивни фирми, електронни разплащания, обменни бюра и криптовалути могат да бъдат превърнати в добре организирана машина за прикриване на стотици милиони евро с престъпен произход.

18.07.2026