БЛИЗКИЯТ ИЗТОК ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ТУРЦИЯ

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ТУРЦИЯ 214/11

Настъпва краят на диктатурите в Близкия Изток...

Изпратена 02.02.2011 07:55:58 UTC

Обновена 02.02.2011 07:55:58 UTC

През последния едноседмичен период Близкият Изток изживя един от най-бурните за последните 30 години периоди в историята си. След ислямската революция от 1979та година в Иран, Египет стана арена на най-голямото народно движениев този регион на света. Тази седмица ще се спрем на събитията в Египет.

Когато през декември миналата година в Тунис започнаха народни вълнения, никой не предполагаше, че те ще разтърсят десетилетната власт в Египет. След народния бунт в Тунис и свалянето на 23 годишния режим на Зейнел Абидин Бин Али, вълненията се разпространиха в Алжир, Йемен и Египет, но най-силно бе разтърсен 30 годишният режим на Хюсню Мубарек в Египет. Египетските граждани се стекоха на улиците и площадите, за да изразят протестите си срещу глада, бедността и липсата на всяка надежда за бъдещето. В страната, с население от 80 милиона души, месечният приход на милиони граждани не надхвърля 30 долара. Само в столицата Кайро, близо един и половина милиона души живеят в гробищата. Преди 4 години, след повишаването на цените на хляба и след като правителството отмени субвенциите над цените на хляба, в страната също бяха избухнали вълнения и протести. Но този път, милиони египетски граждани протестират не с искането за приемане на някои временни мерки, а за коренна промяна на режима в страната.

Въпреки мерките приети от полицията и армията, вълненията в Египет продължават от дни насам. По време на сблъсъците между демонстрантите и силите за сигурност бяха убити над сто души и има над хиляда ранени и стотици арестувани. През последните дни демонстрантите в столицата Кайро насочват гнева си към държавни и правителствени учреждения.

Демонстрациите са подкрепяни и от много академици, съдии, и в Египет се завърна намиращият се в изгнание поради опозицията си на режима на Мубарек бивш председател на Международната Агенция за Атомна Енергия Мухаммед ел Барадей. Той подчертава, че може да поеме лидерството на разбунтувалите се народни маси. Същевременно, възползвайки се от безредците и хаоса, от затворите в страната избягаха много затворници, сред които и много членове на организацията Мюсюлмански Братя. Отбелязва се, че демонстрациите са раздухвани и от страна на тази ислямистка организация, която бе обявена за незаконна. Но независимо от това каква е политическата ориентация на групите ръководещи демонстрациите, никой не може да отрече, че вълненията в Египет представляват едно народно движение.

Демонстрациите в Египет все още не постигнаха желаната цел, но съумяха силно да разтърсят основите на установения от близо 30 години насам режим в страната. Очакваше се, че изборите през 2011та година ще бъдат спечелени отново от президента Хюсню Мубарек и след това неговото място ще бъде поето от сина му Джемал Мюбарек. Но исканията на народните маси в Египет са, подобно на революцията в Тунис, да бъде сложен край на продължаващата от години еднолична власт на Мубарек и да бъдат организирани свободни и демократични президентски избори. Франция, Германия и Великобритания призоваха Мубарек да организира в кратък срок открити избори. САЩ които бяха в съюзнически отношения с Мубарек, също вече не му оказват подкрепа и призовават Мубарек да не прилага сила срещу демонстрантите и да осигури умерен преход към демократичен режим. Въпреки че някои среди в САЩ се опасяват, че със свалянето на Мубарек, на власт в страната ще дойде ислямистката партия Мюсюлмански Братя, политиката на президента Обама бе в подкрепа на народните маси както в Тунис, така и в Египет. Иран същевременно изрази открито подкрепата си за демонстрантите, а кралят на Саудитска Арабия Абдуллах ги обвини в нарушаване на мира и сигурността на страната. Израел, която подписа през 1979та година мирен договор с Египет, следи внимателно, но без да изразява реакции, събитията в тази страна. Израел очаква в Египет, власта да бъде поета от лидери, които ще останат верни на подписаните с нея договори. Но вероятността мястото на Мубарек да бъде поето от партията Мюсюлмански Братя също плаши Израел.

Бунтът в Тунис се разпространява бързо в целия регион. Независимо от това дали бунтът в Египет ще успее да свали или не режима на Мубарек, с категоричност може да се каже, че ще нарастне ролята на народните маси в политиката. Може да се очаква разрастване на народните вълнения и в Йордания и Йемен. Каквито и да са резултатите от тези народни вълнения, те ще променят коренно облика на Близкия Изток.

ТРТ / portalturkey.blogspot.com