Убийства заради поругана чест - те биват извършвани в традиционни мюсюлмански семейства от братя, бащи, близки на млади жени, опълчили се срещу патриархалния морал. Тази тема засяга филмът на Фео Аладаг "Чуждата". Сибел Кекили изпълнява в него ролята на млада туркиня, която избягва от нещастния си, насилствено сключен брак и заради това е отхвърлена и преследвана от семейството си. Режисьорката показва механизмите на т. нар. паралелно общество.
Историята звучи доста познато. Въпреки това тя ни грабва. И поставя много въпроси. Историята на Умай, която е женена в Истанбул, има син и мъж, който я бие и малтретира. Мъж, от който избягва, за да отиде в Берлин, където живеят родителите, братята и сестрите й. Семейството й не я приема - по-важна за него е традицията, по-важна от щастието и свободата на дъщерята е "честта".
Отказана любов
Заглавието "Чуждата" носи много значения, обяснява режисьорката Фео Аладаг: "Два от най-важните аспекти са, че в хода на историята Умай става чужда на семейството си. Не се чувства зачетена, приета от него. А когато не го зачитат, не го приемат, не му показват, че го обичат, човек се чувства чужд. Другият аспект е, че семейството на Умай живее в чужда страна и много неща в нея са му чужди."
По поръчка на "Амнести Интернешънъл" Фео Аладаг прави преди шест години видео-клипове за кампанията "Насилието срещу жени". По същото време, разказва режисьорката, в германските медии зачестили съобщенията за т.нар. убийства заради поругана чест. Така възниква идеята за сегашния й филм: "Важно беше най-вече да се представи достоверно средата. И точно затова беше важно да опозная отблизо живота на турски семейства, живеещи в Германия. Много време прекарах в приюти за защита на жени, имах много разговори със засегнатите и близките им, имах и много добри консултанти, които ми помогнаха. От друга страна, това беше и един вид пътуване към себе си, трябваше добре да проуча чувствата, за които се разказва във филма. В този смисъл "Чуждата" е и един много личен филм."
Във веригите на патриархалното
Филм, който не е студия, нито портрет на турските имигранти, а филмова драма, разказваща конкретната, специфична история на Умай: героинята се опитва да започне в Берлин нов живот, търси работа, ходи на вечерно училище, влюбва се в свой колега и не може да забрави семейството си, което я отхвърлило, защото смята, че дъщерята е потъпкала семейната чест и достойнство.
"Обикнах ролята си. Когато четох сценария, на много места плаках", разказва актрисата Сибел Кикели. Че притежава забележителен талант, тя доказва още във филма "Срещу стената" на режисьора Фатих Акин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар