За него тепърва ще слушаме много, защото той е главният герой в сериала “Забранена любов”, който от два месеца приковава вниманието на зрителите всяка делнична вечер. Фахрадин Фахрадинов е едно от откритията на доц. Веселин Ранков и негов студент в театралната академия. Роденият в Котел актьор дълго време е тренирал футбол, но днес не съжалява за избора си да се занимава с изкуство, защото е на път да стане истинска тв звезда и секс символ, благодарение на ролята си в сериала, макар че от скромност той отрича да е така. Никога не е преживявал “забранена любов”, но признава, че доста си приличат с героя си Явор- и двамата са емоционални и се бунтуват срещу лъжата. Фахрадин не обича необоснованата критиката, може би защото отношението му към театъра е доста сериозно. Учи се от най-големите в занаята и нарича себе си “все още прохождащ”.
Защо предпочетохте театъра пред футбола?
От най-ранно детство искам да бъда актьор и да се занимавам с този вид изкуство. Спортът е нещо, с което поддържам форма, нещо, което ме е вълнувало като тийнейджър, привличало ме е и още ме привлича. От малък се изявявам като актьор - било то в детската градина, в някоя сценка от „Мечо Пух” или на училищния празник в някой скеч, така че любовта ми към театъра не е от вчера.
Щастлив ли сте от факта, че сте в класа на доц. Веселин Ранков?
Да. Преди да вляза в класа му кандидатствах два пъти и бях резерва. Радвам се, че на третия път се случи той да ми гласува доверие и да ме вземе в класа си! Много съм доволен от процеса на работа в нашия клас, от методологията и от начина, по който ни „пали” доцентът. Той е истински влюбен в професията си и отдаден напълно на работата си! Приема ни като свои деца и се грижи за нас като татко. Като едно голямо семейство сме! Това не се постига лесно в академията. Наистина сме сплотени и работим задружно. Това е изцяло негова заслуга. Благодарен съм и на асистента ни – актьорът Светльо Добрев, който искрено ни помага и се грижи за развитието ни като бъдещи актьори.
Как попаднахте в сериала “Забранена любов”?
След няколко кастинга, продължили месеци наред. За сериала разбрах от обява, залепена на таблото до входа на НАТФИЗ.
С кои други актьори се конкурирахте за ролята?
Доколкото знам, повечето кандидати за ролята са били мои връстници от академията, някои от актьорите, които са завършили наскоро, но не съм сигурен точно кой.
С какво Явор ви провокира?
С това, че трябва да изследвам тази забранена любов между брат и сестра. Това, че цял живот не си знаел за нея, че я има, а в момента, в който я срещаш, се привличате един друг. Това е някакъв инстинкт, подсъзнателен процес, но това, че не го знаем, ни обърква и се влюбваме истински като нормална двойка, и от тук насетне идва и провокацията – след като разбера, че ми е сестра. Как се спирам да я желая, как се мача да я възприема като сестра, а не като жена, и цялата тази вътрешна борба на героя ми със себе си и бунта към останалите, към лъжите, към недомлъвките на баща си. Това, което е криел цял живот от него, в един момент му съсипва и обърква целия живот, и започва да гледа различно на живота. Това го променя напълно! Това е много сложно и интересно за изследване, трудно обяснимо и рядко срещано в живота - да се влюбиш в собствената си сестра…
Приличате ли си с героя ви или сте коренно различни?
С Явор си приличаме – по бунта в него към лъжата, към лицемерието, към всичко, което му е старо, малодушно, по това, че е честолюбив, истински, прям, избухлив. Той рисува графити, но не само това, рисуването му се отдава, артистичен е, любвеобвилен, чувствителен! По всичко това много си приличаме, но естествено има и неща, в които се разминаваме. В зависимост от ситуацията аз не бих постъпил по начина, по който би постъпил моя герои в сериала. Но трябва да призная, че Явор е по-търпелив от мен.
Чувствате ли се звезда покрай сериала - все пак за вас това е блестящ старт, за който мнозина млади артисти мечтаят?
Звезда не се чувствам. Да, радвам се, че имам възможността да се развивам като актьор. Радвам се, че хората ме познават, че ми се радват, а други - не толкова. Но изкуството е субективно, така че всеки има право на избор. Затова звезда не съм, а млад, учещ се и все още прохождащ актьор.
И докато прохождате от кого “крадете” занаят?
На актьорски занаят се уча от доцент Ранков, от асистента ни Светльо Добрев, от други преподаватели в академията, защото актьорското изкуство е един синтез от много други изкуства, пеене, сценично движение, усещане на тялото в пространството, сценична реч, правоговор. Интересувам се и от теория - чета актьорски системи на автори от цял свят - Станиславски, Михаил Чехов, Майерхолд, Вахтангов, Питър Брук, Брехт и др. Системите, начинът и разбиранията към това изкуство им се различават, но пък идеята е да опознаеш методите им, да усетиш сам за себе си докато репетираш кое на теб от тези системи ти върши работа, кое е най близко до теб. Уча се и като наблюдавам играта на актьори в някои филм и пиеси.
Значи имате кумири в професията?
Разбира се, и то много - Даниел Дей Люис, Лорънс Оливие, Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Антъни Хопкинс, Марлон Брандо, Пол Нюман, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу, Дензъл Уошингтън, а от по младите – Хийт Леджър, Райън Гослинг, Джейк Гиленхол. Възхищавам се много и на българските им колеги Иван Бърнев, Деян Донков, Камен Донев, Иван Юруков. Имам и любими драматурзи- Николай Коляда, Василий Сигарев, Антон Чехов, Тенеси Уилямс, Сам Шепърд, Артър Милър, Харолд Пинтер, Шекспир…
Как усещате, че ролята се е получила?
Никак не го усещам, то си става с времето. С времето ставаш по-сигурен - на базата на някакви натрупвания се потапяш все повече и повече и в един момент намираш това, което си търсил, и за което си се лутал, преминал си през много емоционални състояния, докато го достигнеш. И дори когато го намериш пак не спираш да го изследваш и надграждаш, защото човешката емоционалност е фина и зависеща от много фактори. Ние реагираме различно на едни и същи ситуации от живота в зависимост от настроенията си и от външни фактори като време, място, топло, студено… Та в един момент усещам, че нещо се е получило, но не съм сигурен докога то е това, което мисля, че трябва да е!
Страдате ли от сценична треска?
Не бих казал, че е страдание - по скоро е трепет, вълнение. Имам ги и това ме кара да се чувствам пълноценен, защото ако ги няма, не мисля, че има смисъл да излизам на сцената.
Какво мислите за забранената любов, изживявали ли сте такава?
Всичко забранено е привлекателно. Мисля, че всеки го знае и усеща, но пък любов от тоя вид е фрапиращо и доста стресираща. Много внимателно трябва да се подхожда към такъв тип роля, в която забранената любов е от тоя вид. Това са неща които не разбираме, не искаме да разберем и наистина са забранени, не може да се влюбваш в сестра си, майка си или роднина по този начин. Роднинската любов е друга. Имам предвид че е сложно да се изиграе, да се повярва в това… Слава Богу, не съм изживявал подобна забранена любов… Но сам имал пречки и спънки от страна на родителите на едно момиче, в което бях влюбен като по-малък. Но любовта беше забранена само от това, че родителите й не искаха тая любов, иначе тя си съществуваше и беше нормална…
Обичате ли да ви критикуват и кой го прави най-много?
Кой ли обича да го критикуват?! На аз съм от хората, при които критиката е градивна. Най-често ме критикуват приятели, колеги, познати, близки, преподаватели - всеки може да е!
Плановете ви след приключването на “Забранена любов” - театър или кино?
И двете ме привличат. Надявам се да имам възможността да се занимавам и с театър, и с кино. Двете са много различни едно от друго. Искам да трупам опит и в двете изкуства.
Ролята за която мечтаете?
Жокерът в „Батман”!
всекиден,понеделник, 8 декември 2008
Още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар