ДВОЕН СТАНДАРТ

Това заглавие може да не пасва дословно върху това, за което ще стане дума по нататък. Вие можете да го наречете двойно обкръжение или двоен натиск...
Става дума за турците в България!
Ужким те са равноправни членове на българското общество.
Много често ще чуем от обикновените хора и от медиите:”...че кой ги дели? Те са навсякъде...От какво са били лишени?
Вярно е, турците и въобще мюсюлманите в България от нищо не са лишени... Добре тогаз, когато стана дума за изграждане на Мюсюлмански Културен център в София от къде се взе този истеричен вой!? Аман, ”столицата ни става център на мюсюлманите! Една джамия не им ли стига, та искат още и културен център от горе...“
Днес, що годе цивилизованият човек знае, че в многомилионните западни столици и в други градове съществуват такива центрове. Аз се питам: Коя от тези столици е станала център на мюсюлманите!?
Скоро в едно свое изявление главният мюфтия подчерта, че в София има около 5 хиляди мюсюлмани. Нямаме никакво съмнение, че тази цифра е точна. Но от тези, само хиляда като рекат да се молят в петъчните дни, настоящият вековен храм с тези скромни възможности може ли да ги побере!? И още нещо. Само за тези пет хиляди ли става дума? В нашата столица се намират десетки дипломатически центрове на мюсюлмански държави. Те къде се молят? А къде ще се молят „онези нашенци“, за които се сещаме само при градеж на вили, апартаменти дори и сараи... Те от сутрин до вечер висят по скелите, непркъсна-то се трудят. Една част от тях намират работа по канали, тунели и подземни шахти. Но ето, дойде Свещеният петък! Трябва да се молят. Къде?!
Данните от едно проучване гласят, че всеки трети работоспособен човек от Кърджалийски край намира работа анджак в столицата. Без съмнение това се отнася и за Делиормана...
Истерични крясъци имаше (те и сега продължават) и срещу 8 минутното предаване на новините на турски език по българската национална телевизия. Дори някои нацоналистични партии приеха това като програмен документ: “ Да се премахне това предаване!“
Сред турците с хиляди мъки и неуморен труд израстнаха и творци.
Поети, журналисти, писатели и пр. Една част от тях създадоха свои творби направо на български език, а пък някои впоследствие бяха преведени на официалния ни език. Колко от тях станаха достояние на цялото ни общество?
Колко от тях ще откриете в учебниците ни, в културната преса, в театрални и кино постановки?!?
Преди седмица един софийски вестник посвети цяла страница на бургаските знаменитости. Между тях търсех и поета Реджеб Кюпчю. Той бе голямо име и между българи, приятели на изкуството. Но го нямаше... Няма ги и другите, които творят днес. Те, или са в негласност, или са затикани като чужди в ъглите на „демокрацията по български”.
За двойни стандарти могат да се посочат още много други примери. Нека този път да се задоволим с това... и може би с воя, който сме свикнали да слушаме по наш адрес.
Мустафа А. Шакир
http://www.kircaalihaber.com/bg