Действията на Ердоган будят тревога

Турският премиер явно се е отказал от реформите

[08-12-2008] от Сп. “Икономист”

Демонстрация срещу турския премиер Реджеп Тайип Ердоган пред университета Бахчесехир в Истанбул.

Турският министър-председател дава пресконференция след решението на Конституционния съд да не забранява управляващата Партия на справедливостта и развитието. Снимки Ройтерс

Когато през юли Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган избегна на косъм опасността да бъде забранена от Конституционния съд, големият въпрос бе кой Ердоган ще излезе сега на преден план. Дали това ще бъде прагматикът, чиито смели реформи помогнаха на Турция да започне преговори за членство с ЕС през 2005 г.?

Или догматичният и непредвидим лидер, който провокира влиятелните турски генерали, винаги горящи от желание да подкопаят ПСР заради ислямистките й корени, като поиска малко след изборната си победа през юли 2007 г. да бъде смекчена забраната за носене на мюсюлмански забрадки в университетите?

Въпросът коя от версиите на Ердоган е водещата стана още по-належащ, тъй като в момента Турция се опитва да се справи с нарастващото насилие в населените предимно с кюрди североизточни части на страната. Този въпрос има значение и за финансовите пазари, докато правителството се опитва да защити крехката турска икономика от глобалния финансов тайфун.

За съжаление отговорът явно е: втората версия на Ердоган. Турският премиер изглежда все по-авторитарен и все по-далеч от реалността. И тъй като му липсват сериозни политически опоненти както в неговата партия, така и извън нея, това кара Турция да изглежда инертна и носеща се по течението, отдалечавайки се все-повече от членство в ЕС.

Странното поведение на г-н Ердоган си пролича по време на последното му посещение в Америка. Когато във Вашингтон бе попитан за позициите му за иранските ядрени амбиции, той отговори, че “онези, които притежават ядрени оръжия, нямат правото да казват на други да не се опитват да се сдобият с такива”.

Този коментар не бе посрещнат добре от американските представители, които все още си спомнят ясно отказа на Турция от март 2003 г. да позволи на Америка да използва нейната територия за откриването на втори фронт срещу Ирак. Неотдавнашната газова сделка, която турската страна подписа с Иран, също не помогна в това отношение.

Въпреки цялата помощ на Турция срещу Ирак от 2003 г. насам (близо 70 процента от невоенните доставки за американските войски минават през Турция) и в Афганистан (където Анкара има 1200 войници) Америка задава нови въпроси за турската надеждност като съюзник на Запада.

Нови буреносни облаци се трупат заради исканията на арменската диаспора в Америка, по-голямата част от която подкрепи енергично избирането на Барак Обама за президент, той да се придържа към позициите от периода си като сенатор, че клането на арменците в Османската империя през 1915 г. трябва да бъде смятано за “геноцид”.

Последните опити на Турция за помирение с Армения, мотивирани отчасти от надеждите да се избегне официалното признаване на геноцида от администрацията на Обама, явно не вървят добре. Някои западни дипломати приписват това на натиска, който хардлайнерите в диаспората са оказали върху арменския президент Серж Саркисян.

Но именно Турция е мястото, където действията на Ердоган будят най-голямо безпокойство. Надеждата бе, че след края на съдебните си тревоги премиерът ще възобнови многократно отлаганите политически и икономически реформи. Вместо това той възприе една все по-остра националистическа линия.

Носят се слухове, че Ердоган е сключил споразумение с новия шеф на турския генерален щаб, хардлайнера Илкер Башбуг, като му обещал да замрази реформите, които ограничават властта на военните, в замяна на отказ ПСР да бъде атакувана отново в съда.

Новият подход на Ердоган си пролича най-ясно в реч, която той произнесе наскоро в населения предимно с кюрди град Хакари. В отговор на вълна от кървави протести в кюрдския регион той прикани онези, които не са доволни от положението, да “отидат там, където им харесва повече”. Според независимия кюрдски политик Ибрахим Гучлу “с други думи той казва на кюрдите да се махат”. Това звучи съвсем различно от речта му преди три години в Диарбекир, където призна, че турската държава е допуснала грешки с кюрдите.

Сега Ердоган дава на армията много по-голяма свобода в нейната 34-годишна кампания срещу сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК). Когато либералният турски вестник “Тараф” разкри пропуските на военните при неотдавнашната атака на ПКК, при която 17 войници бяха убити в Хакари, той предпочете да не нареди разследване и вместо това нападна вестника. Негови съветници хвърлиха вината за изтичането на разузнавателните доклади, цитирани от “Тараф”, върху Израел и ЦРУ.

В същото време усилията по изготвяне на нова конституция под натиска на ЕС, която да замени сегашната, създадена от генералите след военния преврат през 1980 г., буксуват. Увеличават се съобщенията за полицейски мъчения и екзекуции без присъда. Либералната интелигенция на Турция, която отдавна е сред твърдите привърженици на Ердоган, недоволства, както и самата Европейска комисия.

Отговорът на Ердоган бе да отмени прес-акредитациите на неколцина журналисти, които отразяват работата му. Всичко това дава нови аргументи на онези членки на ЕС, които никога не са искали Турция да се присъедини към техния клуб.
Ердоган дължи голяма част от изборния си успех на безпрецедентната икономическа стабилност по време на мандата му.

Твърдото придържане към препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) позволи на Турция да привлече нови чуждестранни инвестиции, да овладее инфлацията и да намали бюджетния дефицит. Но споразумението с МВФ изтече през май. И макар министърът на икономиката Мехмет Шимшек многократно да намекваше, че то трябва да бъде удължено, това все още не е сторено. Чуждестранните инвеститори започнаха да се изтеглят, а лирата се обезцени с над една трета спрямо долара през тази година.

Растежът на БВП намаля драстично, до под 2 процента. Огромният дефицит по текущата сметка на Турция я прави по-уязвима от много други развиващи се пазари. И макар че за момента страната остава относително незасегната от световната финансова болест, е само въпрос на време “да пипне вируса”, казва базиран в Истанбул банкер.

Привържениците на Ердоган твърдят, че бездействието на правителството се дължи основно на местните избори, планирани за идния март. Едно споразумение с МВФ би изключило възможността за предизборно харчене на средства. Евентуални отстъпки към кюрдите пък може да засилят националистическата опозиция на фона на увеличаващия се тероризъм от страна на ПКК. “Веднъж да минат изборите, ще видите старата ПСР”, кълне се Абдуррахман Курт, депутат от ПСР от Диарбекир.

Но такива обещания започват да звучат като празни приказки. Когато през юли 2007 г. Ердоган спечели властта за втори път, дори с още по-голяма подкрепа, той обеща да протегне ръка на всички турци, включително онези, които не са гласували за него. Изглежда обаче, че той е на път да отблъсне тези избиратели. В момент, когато корупцията започва да заразява и редиците на ПСР, тя започва да прилича на много от изхабените стари партии, които помете на изборите.