На 5 ноември Европейската комисия ще представи годишния си доклад за напредъка на Западните Балкани по пътя към ЕС. Някои от основните заключения, според проектодокумента, гласят:
През изминалата година Турция е подобрила ролята си за поддържане на регионалната стабилност, се посочва в годишния доклад на Брюксел за напредъка на балканската страна по пътя й за членство в ЕС. В същото време се отбелязва, че Анкара трябва да положи сериозни усилия в определи области, за да може да се присъедини към европейския клуб.
“Турция има конструктивно влияние върху своите съседи. Страната работи и за стабилността в Близкия изток чрез активната си дипломация”, се посочва в годишния доклад за напредъка на Турция.
Отбелязва се важната роля на Анкара след кризата в Грузия, както и посредничеството между Сирия и Израел. Особено внимание се отделя и на затоплянето на отношенията между Турция и Армения.
“Развитието на ситуацията в Южен Кавказ подчерта стратегическото значение на Турция за европейската енергийна сигурност, особено по отношение на алтернативните маршрути за транзит на природен газ ”, се посочва в доклада.
Подчертава се, че Турция и ЕС трябва да си сътрудничат по-тясно в сферата на енергетиката. Особено важна част от това сътрудничество е проектът “Набуко”, който предвижда транзит на природен газ от Турция до Австрия през България, Румъния и Унгария, като по този начин се избегне зависимостта от Русия.
В доклада си за напредъка на Западните Балкани на Европейската комисия Брюксел ще повтори предупреждението, изразено по-рано, относно политическата нестабилност в Босна и Херцеговина и липсата на реформи в страната.
„Конституционните елементи, установени от Дейтънското споразумение (с което приключи войната през 1992-1995) бяха заплашени от ключови политически лидери и в двете образувания” на Босна – населената със сърби Република Сръбска и федерацията Босна и Херцеговина.
”Липсата на консенсус по основни въпроси от държавното изграждане…и бурната реторика се отразяват неблагоприятно на функционирането на институциите и забавят реформите” в страната, според проектодоклада на документа.
Междуетническите разделения често възпрепятстват политическите и административни реформи в Босна след края на войната през 1995 г., а централните институции са слаби. Също така, според доклада, Босна трябва да се справи с проблемите с корупцията, организираната престъпност и да осигури по-добро спазване на свободата на словото и на свободите на различните етнически малцинства.
От своя страна държавата-кандидат за членство в ЕС Македония ще бъде разочарована още един път, тъй като няма да получи дата за започване на преговори за членство в блока.
„Бившата югославска република Македония е отбелязала известен прогрес през изминалата година, но все още не е изпълнила политическите критерии”, според ЕК.
„Парламентарните избори през 2008 г. не изпълниха основни международни стандарти, а също така трябва да се обърне внимание на изискванията на офиса за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Липсата на конструктивен политически диалог между големите политически партии и действащи лица се отразява негативно на функционирането на политическите институции”, посочва документът.
„Освен това, както и повечето страни в региона, Скопие трябва да подобри борбата корупцията, функционирането на правосъдието си и да осигури по-добри права за малцинствата в някои региони.
Подобни са проблемите – администрация и институции – в Албания и Черна гора.
Албания се посочва като „страна, в която трябва да се вземат мерки в борбата с трафика на хора”.
Междувременно, Косово, което едностранно обяви независимост от Сърбия през февруари, се насърчава да продължи по пътя към ЕС, но Брюксел рисува по-скоро мрачна картина на ситуацията там.
Освен проблемите с корупцията, организираната престъпност, прането на пари и слабата администрация, с които Прищина трябва да се справи, ясното разделение между етническите сърби и етническите албанци в Косово остава във всички сфери на живота, посочва Брюксел.
Хърватия може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на следващата година, ако изпълни оставащите препоръки, докато Сърбия може да стане официален кандидат за членство в ЕС, според проектодоклада.
„Хърватия е отбелязва добър цялостен прогрес три години след стартирането на преговорите…При условие, че Хърватия изпълни необходимите условия, Комисията смята, че е възможно да се достигне заключителния етап от присъединителните преговори до края на 2009 г.”, посочва документа.
Комисията ще похвали Сърбия за нейния прогрес в множество сфери и ще посочи липси в други области, като заключението е, че Белград може да стане официален кандидат за членство следващата година, ако изпълни необходимите условия.
„Комисията смята, че е възможно да предостави статут на кандидат на Сърбия през 2009, ако необходимите условия бъдат изпълнени”, посочва докладът.
Документът приветства факта, че „стабилността на правителството и по-широкия консенсус по въпроса за евроинтеграцията” са се увеличили в Сърбия след парламентарните и президентските избори по-рано тази година.
„Новото правителство, формирано през юли 2008 г., се зае с ключови политически приоритети и с подобряване на процеса на реформи”, според Брюксел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар