Незабравимият ден в Одрин

Незабравимият ден в Одрин

В ранни зори тръгнахме от Кърджали. Благодарение на перфектната организация стигнахме безпроблемно до Одрин.

Двете коли, които се движеха една след друга, пъплеха по моста, където се вливат трите реки: Марица, Арда и Тунджа. Гледката беше много вълнуваща! Реките, като три сестри, бързат да си подадат ръце.

Първото място, което посетихме, беше комплексът на султан Баязид Втори, наричан още Музей на медицината, където през 15 век са били лекувани душевноболни хора. В кабинетите е демонстрирано с макети обучението на студентите и лечението на болните. Останахме впечатлени от това, че още тогава за лечението на някои болести са използвали музикално лечение (терапия с музика) и течаща вода. За 2009 година музеят е посетен от над 128 хиляди туристи и всяка година се увеличава броят на посетителите.

Джамията, построен в чест на султан Селим, е неописуема. Според преданието архитектът й изградил сградата с 1000 прозореца, но когато се произнасяло числото 1000, това не будело възхищение у правоверните, тъй като звучало кратко. Ето защо той зазидал един прозорец и така, когато всички говорели за джамията, с деветстотин деветдесет и деветте прозорци, всички се прехласвали.

Вътре е истински рай. Побира близо 5 хиляди богомолци наведнъж - със специални балкони за високопоставени лица. Акустиката вътре е перфектна, а куполът й тежи близо 20 тона. Великолепният архитект Синан против паяжините е използвал щраусово яйце. Поради тази причина във високата 43 метра сграда няма паяжини. На самата джамия са издигнати четири минарета като небостъргачи с височина 85,45 см и диаметър 3,80 см. Интересното тук е, че отвътре за всяко викало - шерефе, е направено отделно стълбище. Ако тръгнат трима души да се изкачват нагоре, всеки ще излезе на различно викало и един друг няма да се виждат. Със съдействието на нашия ръководител имахме удоволствието да се изкачим на едно от минаретата. Някои от групата нямаха необходимия кураж и се отказаха. Тези, които тръгнаха към върха, стигнаха до първото викало - силите им стигнаха дотам - и се отказаха да продължат до върха. Нагоре имаше още две шерефета. За да стигнеш догоре, трябва да имаш много сили или да си каскадьор. Затова експедицията по изкачването приключи на първото викало.

Тепето - най високото място в Одрин. Там са военните погреби - бункери под земята. Там е направен паметник на Шюкрю паша - който спасява турската войска. В бункерите с макети са демонстрирани тактическите военни действия. От видяното заключението е, че за всяко време има умни хора.

Отправяме се към корпуса на Тракийския технически университет. В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана. Тук е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави - България и Турция. След целия тур из града бяхме поканени на богат обяд, след което пазарувахме и се отправихме към родината си.

Групата от Основно училище “Христо Ботев”, с. Миладиново, от името на директора Байрам Юсеин и наше име благодарим от все сърце на екипа на в. “Заман” и сп. “Юмит” и специално на журналиста Идрис Али - много здраве и успех на екипа и на тяхната издателска дейност. 

Колективът на ОУ “Хр. Ботев” с. Миладиново общ. Кърджали

November 2010

"Заман" / Портал Турция