.
Турция: сбогом на илюзиите
Много политици се чувстват гузни, когато стане дума за Турция, и не знаят как да подходят към надеждите на турците за присъединяване към ЕС. Все пак Турция е официален кандидат и се опитва с известен успех да извърши изискваните реформи. Оттук Анкара пък си прави извода, че щом бъдат затворени всички преговорни глави, страната получава автоматически право на пълноправно членство. Поне така е било досега с всички кандидати.
В съвсем скоро време турците ще са повече от германците
Турция ще взриви ЕС?
Едно е ясно: гузната съвест не може да бъде сериозна основа за присъединителния процес. Много европейски правителства съжаляват, че преди години те или предшествениците им дадоха зелена улица за започване на преговорите с Турция. Междувременно съмненията на европейските народи растат, докато аргументите против турското членство си остават непроменени: при това не става дума само за кипърския проблем или човешките права - възраженията са от принципно естество и засягат самия ЕС.
Съюзът все още изнемогва под бремето на огромните разширителни кръгове от 2004 и 2007. Макар да нямаше никаква грешка по отношение на приетите страни - освен че някои от тях бяха приети може би малко прибързано, - тази присъединителна вълна промени ЕС. За съюза става вече много трудно да говори с един глас, поради простата причина, че страните-членки са твърде много и твърде различни.
Улягането на този процес изисква време. Да се приеме Турция, една страна със съвсем други традиции и относително слаба икономика, би означавало, от днешна гледна точка, да се спре окончателно европейската интеграция.
А замисля ли се някой по въпроса, че в скоро време Турция ще изпревари Германия като страната с най-голямо население в ЕС? Това означава, че страната-членка Турция би имала обосновани претенции към повечето постове в Общността. Което пък ще промени съюза по начин, който би предизвикал най-остри възражения. Освен това никой не може да гарантира, че Турция ще остане вечно лаицистична държава.
Всичко или нищо?
Членството като утопия
Казаното дотук не поставя под въпрос факта, че ЕС се нуждае от Турция, а Турция се нуждае от ЕС. Специалните икономически и политически отношения ще продължат да се задълбочават, защото това е в интерес и на двете страни. Впрочем Турция би могла да продължи курса на реформи и по собствена инициатива, а не само под натиска на Брюксел. Затова не е убедителен аргументът, според който без европерспектива Анкара щяла да си потърси други партньори.
Необходим е трезв поглед към нещата и от двете страни. Не става дума за всичко или нищо. ЕС трябва да заяви открито на Турция, че в края на пътя се очертават много по-тесни връзки от днес, но не и пълноправно членство.
Мохамед е моето име!
Списъкът, публикуван от британската статистическа служба, не съдържа на пръв поглед нищо особено. Както всяка година това ведомство публикува актуална класация на най-популярните имена на момчета и момичета във Великобритания. При момичетата начело е Оливия, следвана от Руби, докато при момчетата води Оливър, следван от Джак, Хари, Алфи и т.н.
7.549 нови британски Мохамедовци за 2009
Хари все пак бие Мохамед
На 16-то място фигурира името Мохамед. Но ако се вземат предвид всички дванайсет разновидности на изписването му, тогава изведнъж името на пророка излиза на първо място. Защото миналата година 7.549 новородени в Англия и Уелс са били кръстени с някой от вариантите на името Мохамед, докато името Оливър носят 7.364 бебета.
Това даде повод на вестниците Дейли Мейл и Дейли Телеграф да обявят Мохамед за "тайното" любимо име на нацията. Оттук имаше само една малка стъпка до извода: мюсюлманите пробиват дори при имената и ето че англичаните стават чужденци в собствената си страна. Форумите на двата вестника бяха задръстени със съответните коментари.
Само че внимателният поглед в статистиката обезсилва тези опасения. Така например женското име Лили е на 8-мо място с 3.967 точки, докато същото име, но изписано с двойно "л", има 1.343 точки и заема едва 45-та позиция. Общо обаче се получават 5.310 точки, така че фактически Лили се оказва най-популярното женско име, тъй като Оливия има само 5.201 точки. Същата картина се получава и при мъжките имена: Хари заедно с оригиналната форма Хенри събират заедно 8.484 точки и изтласкват всички Мохамедовци на 2-ро място.
Отвъд подобни тенденциозно-селективни оценки, данните, събрани от британската статистическа служба, са много интересни. От тях може да се научи например какво е разпределението в страната на живеещите там 1,5 милиона мюсюлмани, както и да се установи, че през последното десетилетие не са настъпили съществени промени в първата десятка на най-популярните имена; традиционни имена като Уилям или Амелия може да променят класирането си, но остават на предни позиции.
Да се казваш Бейби
По-назад в класацията правят впечатление мъжките имена Джейми (43-то място) и Камерън (52-ро място); първото отразява вероятно популярността на младия телевизионен готвач Джейми Оливър, докато другото може би е свързано с възхода на премиера Дейвид Камерън. С името Гордън (както се казваше предишният премиер) са били кръстени само 14 момчета; също толкова деца се казват просто Бейби.
радио "дойче веле" / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар