Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

четвъртък, 3 декември 2009 г.

В едно демократично,либерално и хуманно общество всеки има право да упражнява свободно своята религия !

Страхове, по-високи от минарета !

Ислямът като пречка
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ислямът като пречка

Разгорещената дискусия, която произведе швейцарският референдум за минарето, съвпадна с петицията в България за забрана на новините на турски по БНТ, както и с един друг постоянен дебат. На паралелите се спира Е. Лилов.

Първо за минаретата. Не разбирам защо е цялото това вълнение, след като въпросът се изчерпва с едно изречение: в едно демократично, либерално и хуманно общество всеки има право да упражнява свободно своята религия. Християните го правят в църкви, евреите - в синагоги, мюсюлманите - в джамии. А минарето е неразделна част от джамията, така както камбанарията от християнския църковен храм. Това се нарича свобода на вероизповеданието. И с това дебатът свършва. Точка.

Страх от малцинствотоBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Страх от малцинството

Къде стяга чепикът?

Не в минаретата обаче ми се струва е проблемът. Дебатът за тях може да има само естетическо измерение. На съвсем друго място ги "стяга чепикът" привържениците на забраната да се строят минарета. В минаретата те виждат символ на една друга култура, на един друг манталитет, на едно друго общество, съвършено различно от тяхното и с друга ценностна система.

Джамията с минарето винаги ще им напомня за пропастта, разделяща мнозинството и малцинството, и за страха малцинството да не се превърне в мнозинство в тяхната собствена държава. Но дори и от тази гледна точка швейцарската забрана изглежда абсурдна. Защото някак си не й отива на представителната демокрация правата и свободите на малцинството да зависят от волята на мнозинството!

Въобще не се съмнявам какъв би бил резултатът от швейцарския референдум, ако той се беше провел в България. Там се води същият дебат, само дето минаретата са заменени с петиция (поредната) за забрана на новините на турски език по БНТ.

Кое е дразнещото?

Какъв е смисълът от рушенето на символи?Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Какъв е смисълът от рушенето на символи?

Вече 10 години те се излъчват по държавната телевизия и вече 10 години продължават да бъдат трън в очите на много хора. Били противоконституционни, казват, дразнели народа. По частните канали можело, ама по националната телевизия - не! И каква тук е разликата? Даже през някои частни канали те биха стигали до далеч по-голяма аудитория. Тогава няма ли да дразнят?

Проблемът в България е същият както в Швейцария. Страховете са идентични. Вземете например дебата за часовете по майчин език в българските училища. Или скандалите и побоищата от Рибново, събитията в Славяново с разрушения паметник на братя Юзеирови. А ако се върнем още по-назад, ще си припомним за срамния епизод с насилствената смяна на имената на българските турци. Пред него швейцарската забрана да се строят минарета изглежда като безобидна детска закачка.

Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андреев

Радио "Дойче веле"

Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2