Сближаването между Турция и Армения все още не е факт !

Най-тежкото тепърва предстои !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Турция и Армения направиха крачка към мира

Турция и Армения направиха важна стъпка към нормализиране на отношенията си. Проблемите между тях обаче остават - въпреки споразумението, предвиждащо отварянето на границата и установяване на дипломатически отношения.

Макар и подписването на споразумението да предизвика чувство на облекчение и задоволство сред световната политическа сцена, сближаването между Турция и Армения все още не е факт. Защото, както пише либералният турски вестник "Радикал", тричасовото забавяне, с което бяха поставени подписите под двата важни протокола, беше знак за това, че проблемите далеч не са решени.

Всъщност най-тежкият етап за Турция и Армения тепърва предстои. Двата документа трябва да бъдат одобрени от парламентите в Анкара и Ереван.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Пътят няма да е лек

В очакване на съпротива

В Турция премиерът Ердоган би могъл да реши нещата формално с абсолютното мнозинство на неговата партия. Но това би предизвикало вълна от възмущение, защото на Босфора казват, че "пътят към Ереван минава през Баку". С други думи: Нормални отношения с Армения от турска гледна точка би могло да има само ако бъде решен проблемът Нагорни Карабах. Кавказкият регион, където по-голямата част от населението са арменци, беше анексиран от Ереван, въпреки че юридически погледнато той принадлежи на Азербайджан.

Тъй като Турция обаче има тесни културни и езикови връзки с Азербайджан, голяма част от обществото в страната иска нормализиране на отношенията с арменците едва тогава, когато те се откажат от Нагорни Карабах. Ето защо Онур Йоймен - заместник-председател на най-голямата опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия, окачестви подписването на споразумението като "обезпокоително за бъдещето на страната".

Споразумението - голям риск?

Опозиционен лидер дори каза, че подписаните протоколи били голям риск и че за неговата страна започвали несигурни времена. Много арменци се опасяват, че комисията от историци от двете страни, чието сформиране е отбелязано в подписаните протоколи, няма да разгледа обективно смятаните от арменците за "геноцид" събития от 1915 и 1916 година. По това време на Османската империя са били убити около милион и половина арменци.

Миналата седмица, непосредствено преди подписването на споразумението, в САЩ, Франция, Ливан и Русия имаше протести на арменската диаспора срещу протоколите.

Автор: У. Пик, Й. Йорданова/Редактор: Б. Емануилов

DW/Портал Турция