Ще отвори ли Турция православната семинария "Халки"?
11 Юли 2009
Кандидатката за членство в ЕС Турция сигнализира, че може да отвори отново гръцката православна семинария, разположена на остров до Истанбул, след натиск от страна на ЕС и американския президент Барак Обама, който призова тя да бъде възстановена. Семинарията “Халки”, на турски “Хейбелиада”, се е превърнала в символ на призива за по-голяма религиозна свобода на немюсюлманите в основно мюсюлманска, но официално светска Турция. ЕС, към който Турция иска да се присъедини, превърна повторното й отваряне в тест за отдадеността на Анкара на религиозната свобода.
ЗАЩО БЕШЕ ЗАТВОРЕНА СЕМИНАРИЯТА?
Турция затвори “Халки” през 1971 година в период на напрежение с Гърция заради Кипър и в следствие на мерки, ограничаващи религиозното образование, засегнали и ислямските училища. Семинарията е открита през 1844 година като част от манастир, построен на острова през 9-и век, и е обучавала свещеници за гръцкото малцинство в Османската империя.
ОСНОВНИТЕ СПЪНКИ
Турция, чието население е 99 процента мюсюлманско, и която строго контролира религията, твърди, че не може да отвори християнската семинария, без да разреши и на ислямистки групи даотворят свои училища. А те биха могли да радикализират местните мюсюлмани. Анкара внимава и да не направи стъпка, която би могла да подсили Вселенската патриаршия на православната църква и да доведе до нещо като “православен Ватикан” в Истанбул.
Затварянето на семинарията направи почти невъзможно намирането на приемник на 69-годишния православен патриарх Вартоломей. Съгласно закона учениците в семинарията трябва да са турски граждани, което поставя огромно ограничение предвид факта, че емиграцията е намалила някога голямото гръцко малцинство в Истанбул до 2500 души. Турция отрича, че Вартоломей е духовният водач на 250 милиона православни християни по света.
ЗАЩО ПОВТОРНОТО ОТВАРЯНЕ НА СЕМИНАРИЯТА Е ВАЖНО?
Брюксел, който отдавна критикува отношението на Турция към немюсюлманското й малцинство, определи затварянето на семинарията като нарушаване на човешките права. По време на посещението си в Турция по-рано тази година Обама каза, че повторното отваряне на училището ще покаже ангажимент към свободата на религията и нейното изразяване. Отварянето на училището вероятно ще подобри отношенията с историческите съперници и членове на ЕС - Гърция и Кипър, които наложиха вето на няколко от главите за присъединяване на Турция към 27-те.
КАКВО КАЗВАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ?
Управляващата ПСР, чиито корени са в политическия ислям, все още не е формулирала официална позиция относно отварянето на училището въпреки скорошните изявления на двама министри, че семинарията трябва да бъде отворена. Патриарх Кирил, духовен глава на руската православна църква, каза в понеделник на пресконференция с директора на Турската дирекция по религиозните въпроси Али Бардакоглу, че имал информация, че семинарията ще бъде отворена скоро.
Турската опозиционна Партия на националистическото действие, подкрепата за която стабилно се увеличава на последните няколко избори, се противопоставя на повторното отваряне на училището. Националистите критикуват възможността религиозните права на християните да бъдат разширени, без да бъде осигурено правото на набожните мюсюлманки да носят ислямскизабрадки в системата на националното образование.
Основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия, твърди, че отварянето на училището ще позволи на ислямистки групи да изискат и свои училища - анатема за много хора в строго светската държава.
Управляващата ПСР, която претърпя спад в подкрепата на местните избори през март, ръководи държавата в период на рекордна безработица и почти 14-процентен икономически срив през първата четвърт на годината в страната на фона на глобалната криза. В тези условия партията може да не пожелае да направи нещо, което би могло да бъде използвано за разбуждане на обществено недоволство.
КАКВО МОЖЕ ДА СТАНЕ?
Ако семинарията “Халки” не бъде отворена, патриархът може да повдигне въпроса пред ООН, тъй като затварянето на училището противоречи на Лозанския договор от 1923 година, който очертава правата на религиозните малцинства в Турция, каза Кезбан Хатеми, адвокат на патриарха.
Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар