Част от разказа "Вълнения",Шебнем Ишигюзел

Когато те видях за първи път,си спомних една персийска приказка,която бях слушал като дете.В нея се разказва за мъж,който стотици години дири любимата жена в най-различни тела,но с един и същи дух.Накрая я открива в една далечна страна.Говори и,че много би искал да обработват заедно своя нива под слънчевото небе.Жената само се усмихва и продължава да живее в своята далечна родина.Когато те видях за първи път,тутакси разбрах,че няма да искаш да обработваш каквато и да е нива с мене,че няма да вселиш своя свят в моя. И когато ти се усмихваше,аз знаех,че точно теб съм търсил стотици години на тази земя.

М.Г.13 юни 1993
Героите и събитията в този разказ нямат нищо общо с действителността.

"...Сякаш всички облаци са слезли на земята.Дори лицата на децата си съзирам трудно.На площада е многолюдно.Трудно се върви,без да се блъснеш в някого.Хладни капчици се удрят по лицето ми.Студено е.Акоуспееш да преминеш по този площад,който извежда към тесни,криви улички,ще се отървеш от навалицата.Ами ако не мога да намеря кораба,който ще ни отведе оттук?Толкова много са корабите,които непрекъснато разтоварват роби.Трябва да се моля на Бога този хубав град да не попадне в ръцете на мюсюлманите.Те и преди са го обсаждали,но не са успявали да го превземат.Ала сегашният им предводител бил много по-могъщ от предишните.Печелел победа след победа,никой досега не е успял да му се опълчи.Трябва да се моля този хубав град,в който родих децата си,да не падне;жителите му да не бъдат поробени от мюсюлманите;да се моля да мога и аз да се завърна в родната си земя.Този град да присъства само в сънищата ми.Но изведнъж сред облаците се показа моя мъж.Децат ми го запрегръщаха.Ще осуети заминаването ни.Не мога да се обърна и да избягам.Та той е баща на децата ми.Но не желая вече да бъда негова жена.Силна е любовта му към мен.Без да е отронил и думичка,силата и е достатъчна да ни отклони от пътя ни.Мълчим до вкъщи.Проклето да е мълчанието на този мъж.Вбесява ме,проклето да е..."

Сега ще минем напред.Ще броя до десет и вие ще се събудите,забравила всичко,което ми разказахте.Едно,две...
-Добро утро!Хипнозата беше успешна.Как се чувствате?
-Уморена съм...
Гласът ми от пращящия касетофонен запис действително е изтощен.Пръстът ми сякаш е застинал на бутона play.Истина ли беше това,което слушах от собствения си глас?
Ако навием малко напред...
"Този град да присъства само в сънищата ми.Но изведнъж сред облаците се показа моя мъж.Децата ми го запрегръщаха.Ще осуети заминаването ни.Не
Не мога да се обърна и да избягам.Та той е баща на децата ми.Но не желая вече да бъда неговата жена...Преди да изляза на пристанището искам да се отбия в църквата.Трябва да се моля на Бога този хубав град да не попадне в ръцете на мюсюлманите.Те и преди са го обсаждали,но не са узпявали да го превземат..."

Част от разказа "Вълнения",Шебнем Ишигюзел-
"Съвременна женска проза от Турция"