Администрацията на президента Обама демонстрира дебело подчертана протурска ориентация

Защо Турция?

Дата : 6 Април 2009 г. 9:58 ч.

Последна редакция : Април 2009 г.
Балканите и Близкият изток са едни от най-размирните части на света, а един силен съюзник там би стабилизирал влиянието на САЩ. Снимка: ЕРА/БГНЕС
автор : Десислава Ушатова, actualno.com

Балканите и Близкият изток са едни от най-размирните части на света, а един силен съюзник там би стабилизирал влиянието на САЩ.

Днес,06.04.09 г. започва двудневното посещение на американския президент Барак Обама в Турция. Това е първата официална визита на новия държавен глава в мюсюлманска страна. Въпросът, дали изборът на Турция е случаен, естествено, е напълно безсмислен. Още от самото начало администрацията на президента Обама демонстрира дебело подчертана протурска ориентация, така че посещението в южната ни съседка изобщо не е изненадващо.

Защо обаче именно Турция? Факт е, че Обама се зарече още в кандидатпрезидентската кампания, че ще търси дипломатически пътища към нови съюзници. Страните от Латинска Америка, мюсюлманският свят и особено Иран заемат челните позиции в този списък.

Не че Турция е била върл и непримирим американски враг до тази година, но обществените настроения в страната към администрацията и политиката на Джордж Буш бяха повече от негативни.

Сега обаче Обама е решен да промени нещата. Той съзнава прекрасно, че Турция е много стратегически играч в своя регион. Балканите и Близкият изток са едни от най-размирните части на света, а един силен съюзник там би стабилизирал влиянието на САЩ. Това особено важи за Близкия изток.

Щатите се нуждаят от Турция за Ирак, както и за израело-палестинския конфликт. Именно Турция беше посредник в мирните преговори между Израел и Сирия, които се надява скоро да бъдат подновени. Именно Турция предложи да бъде медиатор в отношенията Иран - САЩ... само че Иран тактично отказа "братската" помощ. Именно Турция беше страната, избрана от Хамас като най-приемлив буфер в преговорите с Израел... Все "полезни" за американската администрация дейности... Ето защо първо Хилъри, а сега и Обама идват на крака, за да похвалят съседите и да укрепят връзките си с тях.

Преди дни обаче, стана нещо, което за малко да помрачи иначе безоблачната връзка между Турция и САЩ. Премиерът Ердоган излезе с изявление, че страната му ще блокира кандидатурата на датския премиер Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО. Причините бяха, че Расмусен не е реагирал адекватно при случая със скандалните карикатури на пророка Мохамед и че е подкрепил съществуването на кюрдска телевизия в Дания.

Това изказване изправи на нокти мнозина. Звучеше почти невероятно, че Турция ще се изправи и ще защити националните си интереси, дори това да означава опълчване срещу САЩ! Уви, това не стана. И Турция, както и много други държави, се продаде и изтъргува съгласието си. Говори се, че срещу своята подкрепа, южната ни съседка е получила обещания за лично извнение от Расмусен, както и решителни мерки по спирането на кюрдския канал, а също и високи постове в НАТО, включително този на заместник-главния секретар.

Така, поне засега, нещата в хармоничните турско-американски отношения изглеждат добре. Има обаче още един проблем, който няма да бъде решен толкова лесно. Обама обеща в предизборната си кампания да признае масовото избиване на арменци през 1915-1916 г. за геноцид. Сега обаче нещата са много, много сложни и деликатни. Естествено, признаването на арменския геноцид би разбил на пух и прах американските въжделения за влиянието, което би им осигурило партньорството с Турция. Така, в момента Обама е изправен пред дилемата да удържи на думата си или да загърби онова, което е обещал.

Някои събития обаче му помагат да отлага решението си. В последно време има признаци за подобряване на турско-арменските отношения и президентът на САЩ като че ли изчаква несъгласията да се решат от само себе си. Това обаче надали ще стане. Затова засега въпросът с арменския геноцид е в позиция "stand by". Но най-вероятно компромисен вариант ще бъде намерен... просто САЩ нито могат да си позволят, нито имат намерение да губят Турция като съюзник.