Партията на справедливостта и развитието (ПСР) загубила около 1/6 от електоралния си контингент

2009 г.

Защо спадна популярността на Ердоган?

проф. Владимир Чуков

Анализаторите са единодушни, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чийто лидер е турският премиер Реджеб Ердоган, е понесла най-сериозното си поражение след 2002 г. Тя е загубила около 1/6 от електоралния си контингент в сравнение с последните избори от 2007 г. Сега ПСР се радва на 39% подкрепа, през 2002 г. – 34%, преди две години – 47%, а през 2004 г., също на местни избори – 42%. Тези цифри доказват първото политическо поражение на силния човек в Турция от 15 години насам.

Експертите отдават отдръпването на електората от ПСР на причини, произтичащи от световната криза, рязкото повишаване на безработицата и силно негативната кампания, която водеха някои медии срещу управляващите. Става въпрос за холдинга на магната Айдън Доган, който Ердоган не успя да подчини. Логично последният отдава предпочитание на действията на медийния бос, но експертите отбелязват и ролята на шумните корупционни скандали, от които ПСР не успя да се предпази. Редица неправителствени субекти, които се свързват с управляващите (най-вече „Морски фар”), бяха замесени в далавери с присвояване на пари, укриване на данъци и други.

Най-голямото поражение на ПСР беше нанесено в кюрдските райони от прокюрдската Партия на демократичното общество (ПДО). Сякаш управляващите бяха обявили нейния бастион град Диарбекир за твърдина, която турската държава трябва да си възвърне. Получи се точно обратното. Кандидатът на ПДО и настоящ кмет на града Осман Яздемир не само запази поста си, но и увеличи преднината, с която беше избран преди 5 години. През 2004 г. той получи 58%, а сега – 64%. Освен това кюрдите успяха да запазят кметските места в градове като Батман, Тунджели, Хакари и Шизнак. ПДО дори съумя да се пребори за мястото на градоначалника в град Ван. Там един от адвокатите на лидера на ПКК Бекир Кая използва личната си харизма и популярност. ПСР преглътна тежко и загубата на кметския мандат в град Сарат. Този град има символично значение за ПСР, тъй като е родното място на Емина, съпругата на Реджеб Ердоган. Освен това именно там гласоподавателите избраха за пръв път самия Ердоган за депутат през 2003 г., а впоследствие много бързо достигна и до високия пост на министър-председател. Разширение на електоралната подкрепа за ПДО, за сметка на Партията на националистическото действие (ПНД), имаше и в град Игдир. В него кюрдите също успяха да наложат свой кмет.

Най-голямата опозиционна формация - Народнорепубликанската партия (НРП) се представи относително добре със своите 23%. Преди две години тя получи около 20%. Въпреки че политическият субект не успя да се пребори за кметските места в Истанбул и Анкара, нейните кандидати получиха по-добри резултати, в сравнение с тези на предните местни избори. НРП наложи своя кандидат в ключовия град Анталия, за сметка на ПСР, и потвърди добрите си резултати в Измир, където управляващите се надяваха на пробив. Някои анализатори смятат, че ръководството на НРП е провело много професионално своята предизборна кампания. Партията не е поставила както досега акцента в нея върху наследството на Ататюрк, издигайки лозунги за защита на светската държава. Много добре се е отразил ходът с кокетниченето с феномена „забрадени жени”. НРП отвори широко вратите си за религията, предоставяйки някои от своите офиси за религиозни домове. Подобна практика е необичайна за политическите наследници на Кемал Ататюрк, но очевидно им донесе бонуси.

Своето поле на влияние запазва и ПНД, получавайки около 16% от гласовете на турците. Интересен факт е напредъкът на ислямистката Партия на благоденствието, която представлява историческия лидер на това течение в страната Неджметин Ербакан. Преди две години тя успя да събере едва 2% подкрепа, а сега нейните кандидати се радват на повече от 5% одобрение. Експертите предполагат, че определени крайно религиозни среди са изразили разочарованието си от ПСР и са се завърнали към „партията-майка”. Предполага се, че те не са одобрили поведението на управляващите в шумния политически скандал относно процеса на налагането и повторното отхвърляне на забрадката в университетите.

Като цяло резултатите от местните избори в страната показват, че Ердоган продължава да олицетворява силния човек в Турция, но с отслабващо влияние. Тенденцията е ясно очертана и никой не може да каже докога той все още ще продължи да държи абсолютното мнозинство от избирателите. Очевидно е, че всички конкуренти на ПСР „глътнаха” част от неговия електорален ареал. Много трудно тази партия-мастодонт ще успее оттук насетне да възвърне първоначалните си позиции.ориентбг