Очакванията на турската страна са,че Обама ще избегне употребата на думата геноцид

Обама пред дилема за арменския геноцид

21 Март 2009

Асошиейтед прес

Барак Обама говори на среща в кметството на Коста Меса, Калифорния. Снимка: Ройтерс

Турция стана толкова важна за целите на САЩ в Ирак, Афганистан и Близкия изток, че Барак Обама я включи в първата си презокеанска обиколка като президент. Но отношенията между страните може да бъдат изложени на риск, освен ако Обама не склони да наруши обещание, дадено по време на предизборната си кампания. Обама обеща да използва думата “геноцид” за убийствата на арменци от османските турци преди близо век. Подобно решение ще вбеси Турция, която може да затрудни военните операции на САЩ в региона, като им откаже сътрудничество.

Това не е просто объркан исторически дебат, който Обама може да избегне. Това ще е основният въпрос, който ще вълнува правителствените представители, медиите и обществото, когато Обама пристигне в Турция на 5 април. Броени седмици по-късно Обама трябва да реши как да подготви едно свое изявление, което трябва да направи по случай Международния ден на солидарност с арменския народ на 24 април.

Тази седмица в Камарата на представителите на американския Конгрес беше внесена резолюция, окачествяваща убийствата на арменци като геноцид. Камарата на представителите почти прие подобна резолюция преди две години, но лидерите на Конгреса не я предложиха за гласуване след интензивния натиск от страна на бившия президент Джордж Буш и на високопоставени членове на администрацията му. Администрацията на Обама не е казала как ще действа нито във връзка с изявлението за 24 април, нито по резолюцията за арменския геноцид. Държавният департамент посочи, че обмисля въпроса, а Белият дом отказа да коментира въпроса за геноцида.

„В този момент вниманието ни е съсредоточено върху това, как САЩ могат да помогнат на Турция и Армения да работят заедно за постигане на съгласие по въпросите, свързани с миналото”, каза Майк Хамър, говорител на Съвета за национална сигурност. Този акцент съвпада с аргумент на турското правителство: изявление от страна на САЩ за геноцида може да разруши дипломатическите опити за помирение между мюсюлманска Турция и християнска Армения. Подозрителните съседи не поддържат дипломатически връзки и границите им са затворени от 1993 година в знак на протест от страна на Турция срещу окупацията на Армения над земи, за които претендира Азербайджан.

През септември турският президент Абдуллах Гюл стана първият турски лидер, посетил Армения. Той гледа с арменския си колега Серж Саркисян мач между националните футболни отбори на двете страни за квалификация за Световната купа. Арменското правителство изглежда заинтересовано от по-нататъшни разговори.

Арменско-американски групи и техни поддръжници в Конгреса фокусират вниманието си върху приемането на резолюция за геноцида и настояват, че тя няма да подкопае дипломатическите усилия. Според историците до 1,5 милиона арменци са били убити от османските турци по времето на Първата световна война – събитие, разглеждано от учените, които се занимават с геноцид, като първия геноцид през 20 век. Турция отхвърля твърденията, че смъртните случаи представляват геноцид и твърди, че броят на загиналите е преувеличен, а самите те са жертви на гражданска война и на безредици.

Предишните президенти, сред които Джордж Буш и Бил Клинтън, избягваха думата „геноцид”, дори, след като се ангажираха в предизборните си кампании да я използват като президенти. Арменските групи настояват изявленията на Обама по въпроса да бъдат по-обширни и недвусмислени.

„Арменският геноцид не е твърдение, лично мнение или гледна точка, а по-скоро широко документиран факт, подкрепен от съкрушителните исторически доказателства”, се казва в изявление на Обама в рамките на предизборната му кампания, качено на сайта му през януари 2008 година, десет месеца преди да бъде избран за президент. „Америка заслужава лидер, който да говори честно за арменския геноцид и да отговаря твърдо на всички геноциди. Възнамерявам да бъда такъв президент”, се казваше в изявлението на Обама. Други представители от администрацията на Обама, включително държавният секретар Хилари Клинтън, са правили подобни коментари за убийствата преди да се присъединят към администрацията.

При посещението на Обама в Турция неминуемо вниманието ще бъде фокусирано върху въпроса. „Преди да обяви посещението в Турция администрацията на Обама беше в много трудна ситуация”, каза Бюлент Алириза, директор на програмата за Турция на Центъра за стратегически и международни проучвания. „Пътуването засили очакванията на турската страна, че Обама ще избегне употребата на думата геноцид. Едновременно с това той почти със сигурност ще бъде изправен пред засилен натиск от страна на арменското лоби преди пътуването му за Турция”, каза Алириза.

Обама може да повлияе на решението на лидерите на Конгреса по въпроса дали да бъде приета нова резолюция. Демократът Адам Шиф, главен инициатор на проектозакона за арменския геноцид, посочи, че администрацията не го е обезкуражила. Евентуална резолюция на Конгреса няма да се отрази на политиката на администрацията. По време на последното обсъждане на резолюцията Турция заплаши да приложи сериозни ограничителни мерки. Според Шиф Обама ще запази подкрепата си. „Работим, за да убедим администрацията, че президентът трябва да спазва ангажиментите, които е поел, и се надяваме да го направи”, каза депутатът.

Не е ясно дали резолюцията има достатъчна подкрепа в Конгреса, където отекнаха аргументи за въпросите, свързани със сигурността в отношенията между САЩ и Турция. Демократът Робърт Уекслър, председател на комисията за Турция на Конгреса, каза, че е сигурен, че депутатите ще помислят върху опасенията, свързани с американските войници в Ирак и Афганистан, както и за това, че ако бъде разрешен историческият спор между Турция и Армения, това може да облагодетелства живота на десетки милиони в региона.

През 2007 година резолюцията се обсъждаше в момент, когато американско-турските отношения бяха обтегнати заради американската инвазия в Ирак и други въпроси. Сега Вашингтон и Анкара водят консултации за изтеглянето на американските войници от Ирак в много по-задушевна атмосфера. Турция каза, че е готова да предостави територията си за преминаване на войниците.
Военновъздушната база Инджирлик се използва за трансфер на американски войници и оборудване за Ирак и Афганистан. Турция също така може да бъде полезен посредник по отношение на противниците на САЩ като Иран и Сирия.

По БТА