Филиз Хюсменова: Политическите страсти се разгорещяват

Филиз Хюсменова: Политическите страсти се разгорещяват, езикът на нетолерантността набира инерция
22 декември 2008 | 14:09 | Агенция "Фокус"
Евродепутатът от АЛДЕ Филиз Хюсменова в интервю за Агенция “Фокус”

Фокус: Г-жо Хюсменова, заедно с вашия колега Метин Казак организирахте публична дискусия в началото на декември на тема „Изборната агитация в европейските столици: Как София се вписва в правилата на демокрацията”. Как наистина според вас София се вписва в правилата на демокрацията при изборната агитация?
Филиз Хюсменова: Организирахме тази публична дискусия, за да се чуе не само нашето мнение, а какво мислят по този въпрос социолози, политолози, журналисти, експерти, младите хора и отделните граждани. Всички бяха единодушни, че политическите страсти се разгорещяват, езикът на нетолерантността набира инерция и за съжаление се пренебрегват основни постулати на демокрацията. Моите очаквания са чувствителността на хората да се изостря все повече под влиянието на икономическата криза и идващата зима, а в такава ситуация агресията и омразата избуяват лесно. Партиите и избирателите има какво да научат от опита на по-напредналите демокрации в Европа. Искахме чрез дебата да допринесем за културата на взаимното разбиране, за изграждане на мостове, за преодоляване на предразсъдъци, да припомним за крехкостта на гражданското доверие и какво на практика е „култура на диалога”.
Фокус: По-какво си приличаме и по-какво се различаваме от западноевропейските страни-членки на Европейския съюз по критерия “изборна агитация”?
Филиз Хюсменова: Всички евродепутати, които задочно се включиха в обществения дебат подчертаваха необходимостта от толерантност и уважение към опонентите, говореха за аргументите, като единствен силен коз в ръцете на политиците. И двете неща липсват в политическия живот в България. Бяха дадени примери, че в други държави отношенията се уреждат чрез диалог, обсъждане и компромис, чрез търсене на най-доброто решение. Този, който таи омраза, ще остане сам с тази кауза – бяха част от думите на евродепутатите. При нас мнозина извличат политически девиденти от агресивно говорене и заклеймяване. Опитът в много страни е да се подписва пакт, задължаващ политическите партии да се уважават взаимно. Те самите следят и порицават тези, които са прекалено агресивни в личните нападки, информират за начина, по който се финансират кампаниите. У нас такива споразумения са съществували рядко, предимно на местно ниво.
Фокус: Трябва ли според вас по-рано да бъдат обявени листите с кандидатите за евродепутати за предстоящия вот за Европейски парламент у нас? Като че ли този процес ще се забави – как мислите?
Филиз Хюсменова: В България все още не е решено дали двата избора - за народни представители и за представители в Европейския парламент ще се проведат на една дата и това определено ще забави обявяването на листите. Принципната ми позиция е, че все още не сме закъснели. Нито прекаленото избързване, нито прекаленото забавяне са в интерес на обществото и партиите.
Фокус: Кога очаквате да започне кампанията за изборите за ЕП у нас? В някои европейски държави кандидатите вече са ясни?
Филиз Хюсменова: Официално кампанията ще стартира точно един месец преди изборите, тъй като така е по закон, но най-малко месец преди старта листите ще са подредени. Мнозина от кандидатите за евродепутати от другите европейски страни издигнаха или са в готовност да бъдат обявени кандидатурите им в самите политически партии. Преимуществото им в такива случаи е, че разполагат с достатъчно време да мобилизират наличните ресурси, да обмислят и формулират посланията и аргументите си и така да се подготвят добре за предизборната кампанията.
Фокус: Трябва ли да има промяна в закона за избора на евродепутати, според вас?
Филиз Хюсменова: Още при приемането на закона ДПС изрази становището си, че текстът за уседналост отнема правото за гласуване на българските граждани, които през последните три месеца не са живели в страната или в държава членка на ЕС. Такъв текст дискриминара гражданите. Беше ясно, че той е насочен предимно към българските изселници в Турция, но той се отнася и до други български граждани. Съмнявам се, че може да се извърши промяна в закона в това отношение, тъй като и част от управляващото мнозинство гласува за него в този му вид.
Фокус: Съществува тенденция на намаляване на избирателната активност на изборите в ЕП в страните в Европейския съюз като цяло. При последните европейски избори през 2004 г. процентът на гласуване е бил 45,6 на сто. За сравнение, през 1999 г. той беше 49,8%, а през 1994 г. - 56,8%. Това какво ви говори?
Филиз Хюсменова: В продължение на годините, за които говорите започна да нараства убеждението у гражданите на Европейския съюз, че бюрокрацията се засилва, институциите работят по-тромаво, не се извършват достатъчно промени, така че икономическото и политическо влияние на ЕС в световен мащаб да се подобрява. Освен това те се чувстват донякъде изолирани от процесите на вземане на решение и смятат, че все по-малко неща зависят от тях. Моето мнение е, че кризата в Европа ще направи гражданите по-активни, тъй като несгодите ги правят по-критични, по-непримирими и ще дадат подкрепата си в името на по-добро управление.
Галина ДИМОВА

Още:

Filiz Husmenova