Нов филм, представящ почитания основател на Турция Мустафа Кемал Ататюрк като самотен и пиещ доста алкохол човек, който има много грижи, разбуни духовете в страната, която все още не може да се отърси от неговото наследство - 70 години след смъртта му.
Бившият войник Ататюрк създаде съвременна Турция като светска република от пепелта на Османската империя. Днес негови портрети висят по стените на правителствени канцеларии, училища, магазини и холове в цялата страна - завещание на човек, получил сред повечето турци статута на полубог.
“Мустафа” е документален филм, който описва живота на Ататюрк от детството до смъртта му на 10 ноември 1938 година. Той представя интимния и изпълнен с проблеми живот на Ататюрк. Филмът разгневи строгите поддръжници на светския ред, които призоваха за бойкот, тъй като представлявал неприятелски план за обида на “турската национална идентичност”.
Филмът привлече много зрители. Той се подхранва от климата за духовно търсене в Турция, където демократичните реформи, социалните промени и пламенният дебат във връзка със светския ред разклащат основите на автократичната държава, завещана от Ататюрк. “Този документален филм е продукт на усилията за обида на Ататюрк в очите на турския народ”, писа журналистът Йигит Булут в светския вестник “Ватан”. “Не го гледайте, не давайте на хората да го гледат и най-важното - дръжте децата си настрани от него, за да не бъдат засети семената на обида на Ататюрк в подсъзнанието им”, каза той.
В понеделник, в 9,05 часа, прозвучаха сирени, движението беше спряно, а учениците станаха на крака, за да бъде почетена паметта на Ататюрк - ритуал, който турците изпълняват от 70 години, за да отбележат момента на смъртта му. “Исках да покажа по-човешки образ на Ататюрк от този, за който са ни учили в училище и в казармата,” казва режисьорът на филма Джан Дюндар. “Ататюрк беше превърнат в догма или в паметник от някои от поддръжниците му, но аз исках да го покажа по-истински - човек, който се е борил с трудностите, обичал е жените, който е допускал грешки, който понякога е бил уплашен, но е постигал нещата в живота си,” продължава Дюндар.
Въпреки че не съдържа разкрития за живота му (на тази тема всяка година се публикуват хиляди книги), “Мустафа” е първият филм, който изтъква личната страна на лидер, обожествяван заради военните си подвизи и постижения при създаването на нацията. Дюндар показва как Ататюрк пише любовни писма по време на битката за Галиполи, при която турските войски се борят срещу чуждестранните окупатори. Комбинирайки архивни снимки и черно-бели кадри, той е показан как танцува, пие ракия, скита из дворците си в самотно отчаяние и става все по-затворен, след като е повален от болестите и от годините. Мустафа Кемал умира от цироза на черния дроб в Истанбул на 58 години.
След премиерата на “Мустафа” във вестниците и по телевизията се появиха много коментари. През първите пет дни от излъчването му го гледаха около половин милион зрители. Турски вестник писа, че филмът с бюджет един милион евро, е “свалил Ататюрк от пиедестала му”. “Смятам, че е интересно да научиш повече за това, какъв е бил Ататюрк като човек, казва 22-годишният Гьоркем Дагджъ, студент и бъдещ инженер. Той не е бил съвършен, той е бил като нас,” продължава той. “Кемалистите”, които се смятат за истински пазители на наследството на Ататюрк и са създали култ към личността му, казват, че филмът е обида за националния герой на Турция. Националистите са разгневени от това, че момчето, което играе Ататюрк като дете, е грък. Ататюрк е роден в Солун и Дюндар е решил заради това ролите да изпълнят гръцки деца.
“Тюрксел”, главният мобилен оператор в Турция, се отказа от споразумение за спонсорство на филма заради опасения да не се ядосат абонатите му.
След като изтръгва независимостта на Турция от чуждестранните армии след Първата световна война, Ататюрк решава да създаде страна, основана на западните светски ценности. След като въвежда фамилните имена в страната, Мустафа Кемал получава Ататюрк, което означава “баща на турците”. Той въвежда латинската азбука, дава на жените право на глас, модернизира образователната система и отделя религията от обществения живот. Но той също така създава авторитарна държава и прави от армията пазител на реда. Съгласно инспирираната от военните конституция от 1982 година, обидата на Ататюрк се смята за престъпление.
Днес демократичните реформи, целящи членство на Турция в ЕС, разтягат понятията като светски ред, национализъм и централизирана държава. Пазителите на светския ред, сред които са генералите, съдиите и бюрократите, губят властта си върху обществото, след като по-религиозната средна класа получава позиции във властта. Битките между управляващата Партия на справедливостта и развитието, която е с ислямистки корени, и поддръжниците на светския ред във връзка с носенето на ислямски забрадки съживи спора за исляма и светския ред в съвременна Турция.
Критиците казват, че кемалистите са превърнали наследството на Ататюрк в догма, за да пазят статуквото. Много от дневниците и писмата на Ататюрк, за които се смята, че засягат въпроси за исляма и кюрдите, се пазят във военни архиви и се държат далеч от обществеността. “Обсъждат се основите на републиката и поддръжниците на светския ред не са спокойни, каза писателят Хю Поп. Дебатът около този филм е отражение на това, но също така на едно съзряващо общество, което може да обсъжда тези неща открито”, добави той.
По БТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар