Султан Абдулхамид ll-ри често подписвал официални документи с изрази, подчертаващи, че е „слуга на Двата свещени града“ (Мека и Медина), продължавайки една стара османска традиция. За него тази титла била по-почетна от много други владетелски звания, защото показвала, че вижда властта си като служение на религията, а не само като политическо господство.