След парламентарнитеизбори на 5 юли 2009 г. тази коалиция бе свалена от власт.
Изборите бяха спечелени от дясноцентристката партия
Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), която
формира правителство на малцинството, подкрепяно
парламентарно от няколко партии вдясно от центъра. Сред тях е
и крайно националистическата партия „Атака”, известна с
антималцинсвената си, ксенофобска и хомофобска реторика.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
Етническите малцинства, за които българският език не е
роден, бяха дискриминирани в предизборната кампания. В
разрез с международните стандарти и добрата практика
Законът за избиране на народни представители изрично
предвижда предизборната агитация да се води само на
официалния български език (Член 55, ал. 2). Така българските
граждани, които не разбират български не успяха да участват
ефективно в кампанията. Някои етнически малцинства станаха
обект на публично заклеймяване от страна на крайно
националистически групи като партия „Атака”.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
През ноември Военно-апелативният съд прекрати
окончателно възобновеното дело за убийството от български
граничен полицай на турския рибар-бракониер Ялчън Ерджан.
Той бе прострелян смъртоносно през април 2008 г.7 Граничният
полицай бе първоначално обвинен по случая. Това обвинение
предизвика вълна от протести сред националистически кръгове,
а Общинският съвет на Бургас му присвои званието „почетен
гражданин на Бургас”. След неколкократни прекратявания и
възобновявания Военно-апелативният съд прие, че полицаят е
употребил огнестрелно оръжие законно.
През 2009 г. бе образувано дело в Софийски военен съд по
отношение на простреляния и по-късно починал от раните си
Башким Марладжаку. На 29 ноември 2008 г. той бе убит на
столичния булевард "Рожен" при планирана полицейска
операция.8 Първоначално военната прокуратура прекрати
делото, но след жалба на наследниците на 14 август 2009 г.
Софийски военен съд отмени прекратяването и върна делото за
доразследване. До края на годината обаче то не бе разгледано
от съд.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
През 2009 г. получиха обществен и медиен отглас няколко
случая, в които полицията употреби масирано и безразборно
свръхпропорционална сила срещу големи групи хора. На 14
януари полицаи използваха прекомерна сила след разпръскване
на демонстрация пред парламента, по време на която се стигна
до сблъсквания на демонстрантите с полицията. Полицията не
се задоволи с употреба на сила само по време на тези
сблъсквания, а продължи да преследва и да бие граждани след
това по улиците на София. Телевизионни и лични камери
документираха случаи на непредизвикани жестоки побои от
страна на полицейски служители, често съпроводени с обиди и
псувни. Прокуратурата, макар и с голямо закъснение, образува
проверка по случая, но през септември тя завърши с отказ от
образуване на производства срещу служители на МВР. През
февруари народните представители отхвърлиха предложението
за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на
случаите на полицейско насилие с мотива, че това „цели да
блокира работата на МВР”.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
Официални и високопоставени представители на
правителството и на подкрепящата го партия „Атака” направиха
публични предложения за по-нататъшно ограничаване на
правата на религиозните общности.
На 17 октомври във вестник „Монитор” излезе интервю с друга
народна представителка, този път от ГЕРБ – д-р Красимира
Симеонова. Тя предложи нещо, което трудно може да се
квалифицира другояче, освен като абсурдно, а именно –
минималният брой членове, необходими за регистрация на
религиозните организации, да стане 250 000 души.
Разтревожени от тези официално заявени намерения за
покушение срещу религиозните права на българските граждани,
на 23 октомври 27 религиозни и правозащитни организации
излязоха с остра протестна декларация.
През годината имаше редица случаи на нарушени религиозни
права на български граждани. Както и през предишни години, в
огромната им част те бяха насочени срещу мюсюлманското изповедание.
На 5 октомври
бе подпалена джамията в Благоевград. Изгоря част от покрива й.
На 7 октомври бе подпалена джамията в Никопол, която изгаря
напълно.
Регистрирани бяха и редица по-маловажни опити за
покушения срещу молитвени домове на мюсюлманите: на 12 юли
бе счупено стъкло на прозорец на джамията в Хасково; в нощта
на 15-ти срещу 16-ти ноември бе счупен прозорец и две стъкла
на входната врата на джамията в Кричим, бе издълбана свастика
на стената до вратата и бе залята с бяла боя мраморната плоча
с името на джамията; на 13 ноември бе счупен прозорец и бяха
изписани обидни квалификации за мюсюлманите по стените на
джамията в Казанлък; на 30 ноември по стените на пловдивската
Джумая джамия бяха изписани свастики и неприлични изрази; на
1 декември бяха изписани свастики и израза „Мюслюмани вън”
по стените на пловдивската джамия „Имарет”. Няма данни по
който и да е от тези инциденти да са разкрити извършители и те
да са предадени на съд.
На 31 октомври се състоя нова извънредна конференция на
мюсюлманското изповедание. Тя бе свикана по нареждане на
съда и имаше за задача да избере – за пореден път след
подобната й конференция през юли 2008 г. – ръководство на
изповеданието. Но Софийският градски съд по жалба на бившия
главен мюфтия Недим Генджев отново отказа да признае
легитимността на конференцията и резултатите от работата й.
Така наличното от много години разделение сред
мюсюлманското изповедание продължи. Предстои по въпроса за
това кое е легитимното ръководство на изповеданието да се
произнесе ВКС.
Източници от Главното мюфтийство изтъкнаха, че през
ноември и декември над 700 души – делегати на конференцията,
са били привиквани в РПУ по местоживеене и в поделения на
ДАНС и са били разпитвани за това кой и кога ги е избрал за
делегати и дали са били принуждавани да гласуват по начина, по
който са го направили. През късната есен служители на ДАНС са
поискали – без писмена заповед и без мотив – цялата
документация на Районното мюфтийство в Гоце Делчев.
И през 2009 г. не започна строителството на Ислямски център
в кв. „Малинова долина” в София. Според Главното мюфтийство
вече повече от година и половина Столична община се бави и
нито е дала необходимите разрешения за строеж, нито е
постановила окончателен отказ. Същото е положението и със
строежа на джамията в Бургас – той е замразен на фаза „груб
строеж” и през цялата година не е могъл да бъде завършен
поради пречките, създавани, според Главното мюфтийство, от
бургаските общински власти.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
Словото на омраза към етническите и религиозни малцинства
продължи да доминира някои медии. Такива бяха преди всичко
телевизия СКАТ с нейните предавания „Паралакс”, „Фронтално”,
„Дискусионно студио” и др., както и в. „Атака”, орган на крайно
националистическата политическата партия със същото име.
Спорадични изяви на враждебен език към етнически малцинства,
религиозни общности и хора с различна сексуална ориентация
имаше и в други медии. Съветът за електронни медии, който по
закон регулира радио и телевизионните оператори, остана
пасивен и неефективен в тази своя функция. Неефективна бе и
работата на етичните комисии в печатните и в електронните
медии, чиито кодекси също изискват потивопоставяне на словото
на омразата.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
През 2009 г. гражданските съдилища произведоха слаба
практика по дела за слово на омраза. През декември Върховният
касационен съд (ВКС) отмени решение на СГС, с което бе
осъден политикът Волен Сидеров за антитурската си
пропаганда. Съдът оправда някои от изказванията на
националиста, а за други се позова на свободата на словото.
През септември СГС отказа да признае хомофобската
пропаганда на Сидеров за дискриминация.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
В един случай КЗД призна, в съответствие с международното
право, че етническата принадлежност е въпрос на
самоопределяне, а не на доказване. КЗД установи тормоз на
етническа основа срещу български турчин, комуто общината
издала невярно удостоверение, че е роден с българските имена,
наложени му насилствено от властта. КЗД определя това като
унижаващо и създаващо обидна среда за човека действие, в
разрез с правото му по Рамковата конвенция за защита на
националните малцинства официално да бъдат признати
малцинственото му име и идентичност. Тя утвърди признанието
на България, направено в първия й доклад по Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства, че т. нар.
„възродителен” процес е най-грубото посегателство върху
малцинствените права за периода.
В края на 2009 г. правителството излъчи силно
антималцинствено послание. Премиерът открито застана зад
популистко-ксенофобското искане на партия „Атака” за
референдум относно новините на турски език по БНТ. Така
правителството заяви подкрепата си за националистическата
атака срещу публичното присъствие на малцинствата. Макар
впоследствие да се отметна от инициативата под предлог
очаквана негативна реакция на ЕС, премиерът не коригира
принципно позицията си относно правата на малцинствата и
тяхната (не)зависимост от волята на мнозинството.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. / ДОКЛАД / БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар